Венерически болести през лятото: какви са опасностите от секс туризма?

Лятото носи със себе си не само повече свободно време, но и повишен риск от предаване на полово предавани болести. По пътя към забавлението често забравяме за защитата и последствията от лятното забавление.

Полово предавани болести и лятото

Болестта, предавана по полов път, или полово предавана болест, е инфекциозно заболяване, което в повечето случаи може да бъде заразено чрез полов акт или друг сексуален контакт с друго лице.

Разбира се, полово предаваните болести могат да се предават и по кръвен път (рани, убождания с игли), например.

Заплахата през летните месеци

Слънце, вода, релакс, хубави загорели тела, няколко питиета и проблемът е решен. През летните месеци хората имат повече свободно време, тъй като за повечето от тях това е сезонът на отпуските. Желанието им към противоположния пол също е по-голямо.

Незащитеният полов акт обаче носи със себе си много рискове, освен първоначалното удоволствие. Най-често срещаните проблеми от този тип включват болести, предавани по полов път, други болести, предавани чрез директен контакт, капкова инфекция, орален път (през устата) и по друг начин или нежелана бременност.

Защитеният полов акт е малко по-безопасен вариант. Той обаче може да доведе и до неочаквани ситуации, при които крайният резултат е същият.

Пряка заплаха - сексуален туризъм

Секс туризмът се отнася до форма на туризъм, при която се търсят партньори с цел еднократна сексуална среща или краткосрочна връзка с цел секс.

Той се практикува по-редовно от по-разкрепостени хора или от всеки, който има еднократна връзка.

Колкото по-чести са сексуалните контакти с непознати, толкова по-висок е рискът от заразяване. Възможно е също така всеки от нас да стане жертва на екзотична красавица или красиво загорял непознат. Ние сме само хора, случва се.

Трудно е да се устои на желанието, но това, което знаем и на което трябва да повлияем, е информираността и защитата от болести, предавани по полов път.

СЪВЕТ: Прочетете също статията: Какви са рисковете от смяната на сексуалните партньори и какви венерически болести познаваме

Как можем да се заразим?

Болестите, предавани по полов път, се предават предимно чрез полов контакт, но също и чрез друг сексуален контакт с друго лице. Предаването става чрез пряк генитален контакт и отделяне на телесни течности. Може да се получи и генитален или анален контакт с устата.

Предаването чрез слюнка по време на целувка не е възможно за болести като СПИН, сифилис или гонорея. По изключение то може да се осъществи, когато устната кухина на носителя и на потенциално заразеното лице е наранена, или чрез кръв.

Тест за полово предавани болести

Няма нищо срамно в това да се тествате. Можете да го направите при личния си лекар, дерматолог, гинеколог за жените и уролог за мъжете. Ако обаче не искате да обяснявате на никого защо живеете по начина, по който живеете, е възможно да се тествате анонимно, наред с други неща.

Какви видове венерически болести са ни познати?

Полово предаваните болести, или STD (sexually transmitted diseases), са всички болести, които могат и най-често се предават чрез полов акт или друг сексуален контакт. Те включват заболявания, причинени от вируси, бактерии, гъбички и паразити.

Сред сериозните заболявания са СПИН, сифилис, гонорея, HPV и трихомониаза.

По-малко сериозните заболявания включват хепатит В и С, заразен молускум (генитални брадавици), генитален херпес, хламидийна инфекция или въшки.

СПИН (синдром на придобитата имунна недостатъчност)

Това е най-сериозното вирусно заболяване, предавано по полов път, за което днес няма лечение. Причинява се от вируса HIV (вирус на човешкия имунодефицит).

Наименованието подсказва, че този вирус атакува човешката имунна система. ХИВ се открива безсимптомно в кръвта, спермата и вагиналните течности до появата на СПИН.

Предаване на ХИВ/СПИН

Предаването става чрез сексуален контакт - вагинален, анален и орален секс. Възможно е и предаване по кръвен път (кръвопреливане, нараняване, използване на една и съща спринцовка от наркомани). Потвърдено е и трансплацентарно предаване (от майката на плода).

Етапи на ХИВ/СПИН

1. Етап - След заразяването с ХИВ започва периодът на сероконверсия на СПИН. Този период от навлизането на вируса в организма обикновено продължава от 3 седмици до 3 месеца. 50% от заразените може да не проявят никакви симптоми дори през този период. При другата половина от заразените се наблюдават грипоподобни симптоми с температура, които продължават от 2 до 3 седмици. Възможно е да са свързани с болки в мускулите и ставите, симптоми на тонзилит и инфекциозна мононуклеоза. Понякога малък процент от пациентите развиват диария, субфебрилно заболяване, треска, увеличени лимфни възли, вагинална кандидоза със секреция, орална кандидоза, космена левкоплакия на езика, рецидивиращ херпес зостер и болки около периферните нерви.
2. Стадий - След този период заразеното лице се превръща в безсимптомно носителство. Без никакви признаци на заболяване, той или тя може несъзнателно да разпространява вируса по-нататък. Лицето е безсимптомно носителство до избухването на самото заболяване, период от няколко години. Признаци на виремия могат да бъдат открити в кръвта на ниско ниво. Стойностите се увеличават преди избухването на последния стадий.
3. Стадий - Последният стадий всъщност е избухването на самия СПИН. Това е крайният стадий след период на продължително носителство на ХИВ. Тук имунната система вече е разрушена. Тя се проявява в повтарящи се и трудни за овладяване инфекции и различни свързани с тях ракови заболявания, които възникват поради много ниския имунитет на организма.

Диагностика и лечение на ХИВ/СПИН

Диагнозата се основава на общата медицинска история на пациента, особено на историята на пътуванията, по време на които е имало незащитен сексуален контакт с непознат в рискова страна (Западна Африка, Турция, Италия, Гърция).

Вирусът на ХИВ може да бъде доказан чрез серологично изследване, т.е. наличието на анти-ХИВ антитела в кръвта.

Все още не съществува лечение, което може напълно да избави пациента от инфекцията. Въпреки това медицинските усилия и науката могат да облекчат заболяването.

Има разлика в това дали пациентът е само носител на ХИВ, или вече е развил заболяването. Когато е налице ХИВ позитивност, без да е налице огнище на СПИН, се прилага антиретровирусно лечение, като се дават до три комбинации от лекарства. Най-често даваните лекарства са котримоксазол, алтернативно пентамидин, дапсон или триметоприм. Тази комбинация е подходяща и при самия СПИН, или се дават зидовудин, ламивудин и индинавир.

Ако оралната кандидоза е много честа, се дава дифлукан. Рядка опортюнистична инфекция е мозъчен абсцес, който се лекува с пириметамин. Честите херпесни кожни прояви се лекуват с ацикловир, последван от доживотна антирецидивна терапия.

Сифилис (luess)

Сифилисът е бактериално заболяване, причинено от бактерията Treponema pallidum. Освен половите органи той засяга и други органи и системи на тялото, като сърдечносъдовата система или нервната система (невросифилис).

Предаване на сифилиса

Източникът на инфекцията винаги е болният индивид. Кожата и лигавиците са входната врата на инфекцията. Заболяването се предава най-често по полов път и чрез кръв (кръвопреливане, от нелекувана майка на плод). По-рядко предаването е от местата на заболяването (целувки, кърмене).

Етапи на сифилиса

1. Първичният стадий на сифилиса трае около 9 седмици. Той настъпва около 3 седмици след заразяването. По изключение може да е 10 до 12 седмици. След този различен инкубационен период на мястото на контакт (обикновено гениталния тракт) се появява гумена подутина, наричана още твърда язва (ulcus durum). Тя е безболезнена, тъмнорозова и лъскава подутина. По-твърда е при допир. Достига размер около 1 cm и заздравява след около 3 до 6 седмици.
2. Вторичният стадий на сифилиса засяга пациента средно за 2,5 години, като през това време пристъпите на посявка се повтарят и постепенно намаляват. Проявява се с големи макулопапулозни лезии главно по лигавицата на устната кухина. Лезиите са розово-червени на цвят с белезникава повърхност. Разпространението по кожата е симетрично. Кафеникавите до розови петна достигат диаметър около 1 cm. Те засягат главно страничната част на гърдите, дланите на ръцете и стъпалата на краката. Не сърбят и не болят. Лезиите съдържат множество бактерии Treponema pallidum. По-късно се наблюдава пълна загуба на окосмяване в областта и левкодермия (локална депигментация).
3. Третичният сифилис се характеризира с образуването на мека язва или т.нар. сифилитична гума (syphilis gummosa). Това са рязко очертани гумени подутини с кафяво-червен цвят. Те са меки по консистенция и съдържат възпалителен инфилтрат. Разпространяват се в околността. След като инфилтративното отлагане се разпадне, се образува язва, която заздравява с атрофичен белег (под повърхността на кожата). Белегът е депигментиран във формата на звезда с по-тъмни краища.

Диагностика и лечение на сифилис

Диагнозата се поставя въз основа на анамнестични данни (предимно безразборен начин на живот), клинична картина (прояви), микроскопско доказване на трепонемия от улцери (язва) и серологично изследване.

Лекарството на първи избор за първичния и вторичния стадий е пендепон (бензатин бензилпеницилин G). Прилага се като еднократна инжекция. Впоследствие се дават антибиотици под формата на таблетки (доксициклин, еритромицин). Лечението на третичния стадий е същото, но дозите на лекарствата са по-високи.

Гонорея

Гонореята е бактериално заболяване, причинено от бактерията Neisseria gonorrhoeae. Тя засяга лигавицата на шийката на матката, матката, аднексите, ректума, уретрата, както и конюнктивите или фаринкса. Инфекцията се разпространява в околността от външния генитален тракт до вътрешния и по кръвен път навсякъде.

Предаване на гонорея

Източникът на инфекцията е болният човек и предаването става почти изключително по полов път. Предаването от майка на плод или заразяването на плода в родилните пътища по време на раждането е рядкост. Косвеното предаване чрез замърсени предмети е също толкова рядко.

Симптоми на гонорея

Клиничната картина е различна при мъжете и жените поради различния генитален тракт. Инкубационният период е средно 4 дни при мъжете и 6 дни при жените.

Основната проява е възпаление на уретрата. Засегната е предната, средната или задната част на уретрата, като проявите са малко по-различни. Заболяването се проявява с често уриниране в малки количества, парене по време на уриниране и слузесто гнойно течение от уретрата с жълто-зелен цвят, което е пълно с бактерии. Инфекцията се разпространява и от предната част към фимозата (препуциума) или чрез възпаление на проходите вътре в уретрата.

Подобен е случаят и с възпалението на средната част на уретрата. В задната част болката може да се излъчва от долната част на корема към кръста или бедрата. Болката е изразена по време на уриниране, при натиск за преминаване на изпражнения и ерекция. Може да се наблюдава кръв в урината и еякулата. Инфекцията се разпространява към простатата и тестисите. Нелекувано, заболяването причинява стерилитет.

При жените най-често се засягат уретрата (пикочният канал), шийката на матката и матката, обикновено едновременно с придатъците и перитонеума (околоплодната кухина). Заболяването се проявява подобно на мъжете с болезнено и често уриниране с усещане за парене и гнойно течение.

Свързани са също болезнена менструация с изхвърляне на секрет от влагалището, менструални нарушения или дори пълна липса на менструация, сраствания на маточните тръби и стерилитет. Вторичното възпаление на перитонеума причинява силни болки в корема, втвърдяване на корема и разпространение на инфекцията нагоре, със засягане и увеличаване на черния дроб и далака.

Диагностика и лечение на гонорея

Диагнозата се основава на анамнезата, симптомите, но най-вече на микроскопско, културелно и серологично изследване, за да се потвърди наличието на гонорея. Симптомите са много сходни с други инфекции на пикочните пътища, но също и с други генитални инфекции - например хламидия.

При лечението на гонорея се използва прокаинпеницилин G в комбинация с пробенецид. Ефективни са и тетрациклиновите антибиотици. Според СЗО подходящи са и цефтриаксон, ципрофлоксацин, спектиномицин, еритромицин или офлоксацин.

Нелекуваната гонорея може да не остави никакви последици. Заболяването се контролира добре с антибиотично лечение. Нелекуваната гонорея причинява безплодие, но може да остави промени и в други органи или стави.

Урогенитална трихомониаза

Трихомониазата е паразитно заболяване на пикочно-половите пътища, причинявано от флагелатата Trichomonas vaginalis. Нейното тяло е с крушовидна форма и размер от 15 до 30 µm.

Предаване на трихомониаза

Източник на инфекцията е болният човек. Паразитът се намира в уретрата и влагалището. Предаването на паразита на друг човек става по време на полов акт.

Симптоми на трихомониаза

Инкубационният период е около 10 дни. След този период около 10 % от мъжете развиват възпаление на уретрата (пикочния канал), а останалите пациенти не проявяват никакви симптоми.

При жените се възпалява уретрата, а по-често се възпалява и влагалището. Заболяването се проявява с болка, парене по време на уриниране, когато е засегната уретрата, и бяло течение (по-изразено след менструация). Не са установени сериозни проблеми и все още не е установена връзка между безплодието и паразита.

Диагностика и лечение на трихомониаза

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничните прояви, микробиологичното изследване и културата.

Първият избор на лечение е метронидазол или производните му. Лечението трае приблизително 1 до 2 седмици и обикновено е успешно. Прогнозата е благоприятна.

HPV инфекция

Инфекцията с HPV е сериозно вирусно заболяване, причинено от човешкия папилома вирус. Тя е причинител на генитални брадавици и на още по-сериозния рак на маточната шийка.

Предаване на HPV

Източникът на инфекцията е болният човек. В повечето случаи обаче това е безсимптомно носителство, което може да не знае за разпространението на болестта сред другите. В 99% от случаите болестта се предава при какъвто и да е сексуален контакт - вагинален, анален и орален. В някои редки случаи (по-малко от 1%) се съобщава за заразяване от замърсени предмети - кърпи, пръсти на партньора, сексуални помощни средства.

СЪВЕТ: Прочетете също статията.

Симптоми на HPV

Най-големият риск при HPV е безсимптомното носителство. Вирусът се открива случайно чрез скрининг по време на преглед при гинеколог. До около 70% от заразените изхвърлят вируса, без да знаят това. Останалите около 20-30 заразени ще развият симптоми и усложнения.

Симптомите на заболяването също не са много забележими. Вирусът може да се прояви незабележимо чрез смущения в менструалния цикъл или чрез кървене извън менструалния период. Гениталните брадавици са по-видими и могат да се появят във външната генитална област, но също и в ануса. При гениталните брадавици инкубационният период е няколко месеца, докато при рака на маточната шийка той може да отнеме няколко десетилетия.

Може би не сте знаели: HPV причинява рак на маточната шийка. Някои високорискови типове HPV обаче могат да причинят рак на вагината, пениса, външните гениталии, ануса и главата и шията. Това е и единственият рак, за който има ваксина.

Ваксинация, диагностика и лечение на HPV

Съществува ефективна ваксинация срещу HPV вируса. Това предотвратява развитието на неприятни усложнения като брадавици, рак на маточната шийка и други видове рак, свързани с HPV позитивността.

Диагностиката разчита на скринингово изследване, което се извършва от цитонамазка от маточната шийка. Поради високия процент на безсимптомни носители и лошата клинична картина, цитонамазката е единственият 100% индикатор за заболяване.

HPV вирусът не може да бъде излекуван. Лекарствата могат само да предотвратят честата поява например на генитални брадавици (кондиломи) и да ги изкоренят, ако се появят. Използват се замразяване, лазер, хирургично отстраняване.

Ракът на маточната шийка изисква взискателна и невинаги ефективна химиотерапия, лъчетерапия, брахитерапия. Ефективността му зависи от много фактори.

Интересен факт: HPV е най-разпространената болест, предавана по полов път. Причината за това е продължителното безсимптомно носителство и пренебрегването на гинекологичните прегледи. Именно човекът е този, който е дал възможност на HPV да се разпространи така неконтролируемо в света.

Хламидийни инфекции

Хламидийните инфекции са второто по честота бактериално заболяване, предавано по полов път. Те се причиняват от клетъчно-паразитната бактерия Chlamydia trachomatis.

Предаване на хламидийна инфекция

Заболяването се предава изключително чрез полов контакт с друго лице, което е заразено с инфекцията. Възможно е вътреутробно предаване от майката на плода по време на раждането и преминаването на бебето през родилния канал.

Симптоми на хламидийна инфекция

Проявите са различни при мъжете и жените. Въздействието обаче е едно и също, а именно стерилитет, а при жените - невъзможност за износване на плод и повтарящи се спонтанни аборти.

При мъжете заболяването се проявява като възпаление на уретрата, усещане за парене и рязане при уриниране. По изключение възпалението се разпространява към тестисите, епидидима и таза.

Симптомите включват сърбеж, парене по време на уриниране, вагинално течение, обикновено бяло до жълтеникаво, със или без лека миризма. Често срещани са и нарушения на менструалния цикъл до аменорея (липса на менструация).

Общите симптоми включват възпаление на ставите, увеличение и болезненост на регионалните лимфни възли (слабините), конюнктивит (често срещан при новородени), зачервяване и парене на очите, помътняване до слепота.

Диагностика и лечение на хламидийна инфекция

Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза, клинична картина, изследване на урина и генитални секрети. Лечението е антибиотично. Напоследък се изтъква и комбинацията от лекарства и биорезонанс в борбата с хламидиите.

Как да се предпазите от болести, предавани по полов път?

• Сексуално въздържание
• Моногамен начин на живот
• свеждане до минимум на броя на сексуалните партньори
• познаване на здравословното състояние на себе си и на партньора си
• използване на предпазни средства (презерватив)
• провеждане на редовни медицински прегледи
• ваксиниране
• добри хигиенни навици
• живот без наркотици и спринцовки

Лечението на болестите, предавани по полов път, е трудно и продължително. В някои случаи няма лечение, усложненията са тежки, а прогнозата за развитието на болестта е неблагоприятна или дори фатална.

Ето защо особено младите хора трябва да се замислят за риска, който представляват тези болести. Те трябва да живеят по такъв начин, че да сведат до минимум възможността да се заразят с коварен вирус, бактерия, гъбички или паразит, който ще промени или отнеме живота им.

Нека заедно разгледаме всички летни проблеми:
Нашето здраве през лятото - слънце, жега, наранявания и болести