Солна киселина в стомаха: функция, ниски и високи нива? Как да я поддържаме в норма?

Солната киселина е известна още като хидрохлорна киселина. Тя е съдържанието на стомашния сок. Създава кисела среда, активира храносмилателните ензими и по този начин подпомага правилното смилане на храната. Промените в нивото на киселинността ѝ могат да причинят здравословни проблеми.

Функцията и съдържанието на стомашния сок, симптоми на висока и ниска киселинност, диагностика, домашна помощ и много друга интересна информация можете да намерите в статията.

Какво представлява стомашната киселина?

Стомашният сок е водниста, безцветна течност, съдържаща солна киселина, съкратено HCL. Неговата основна роля е да създава кисела среда в стомаха. Тя помага за разграждането и смилането на приетата храна и за усвояването на хранителните вещества в организма.

Не на последно място, HCL активира храносмилателните ензими.

Образува се стомашен сок:

• солна киселина (активира храносмилателните ензими, създава кисела среда и подпомага храносмилането)
• Ензимът пепсин (подпомага храносмилането и разграждането на протеините)
• Гастрин (хормон, който регулира функциите на храносмилателния тракт)
• Муцин - слуз (защита на лигавицата от киселини и преминаване на храната)
• Ензим липаза (подпомага храносмилането и разграждането на мазнините)

Функция и роля на солната киселина:

• Активиране на храносмилателните ензими
• Превръщане на пепсиногена в пепсин
• Храносмилане и разграждане на храната
• Усвояване на хранителни вещества в организма (витамини, минерали)
• Защита от патогенни микроорганизми от храната
• Регулиране на чревната микрофлора

Солната киселина е дразнеща и силно кисела течност, но тя се среща физиологично в стомаха. Промяната на рН до по-високо или по-ниско ниво на киселинност може да доведе до неприятни здравословни проблеми.

Стените на стомашната лигавица са защитени от разяждащото действие на солната киселина чрез неутрализираща слуз - муцин.

Ако обаче киселината попадне от стомаха в хранопровода и по-високите нива на храносмилателния тракт, които не са защитени от силното ѝ въздействие, се появява неприятно усещане за парене(киселини) или болка.

Ниво и рН на стомашния сок

Нивото на стомашния сок е приблизително от 1,5 до 3,5. Това е силно кисела среда с рН.

Солната киселина се отделя от париеталните клетки, разположени в стената на стомаха. Нивото на рН на този секрет е приблизително 0,9. Когато обаче този секрет се смеси с други компоненти на муцина, слюнката и храната, рН на стомаха се повишава до 1,5 до 3,5.

Производството на стомашен сок е приблизително 2 до 3 литра на ден.

Ниски нива на стомашна киселина

Ниските нива на стомашна киселина се характеризират с киселини. Ако в стомаха има малко солна киселина, сфинктерът не се затваря и впоследствие стомашното съдържимо се връща в хранопровода.

Проявява се и с прекомерно подуване на корема, чувство на пълнота и умора след хранене, проблеми с дефекацията (диария/запек), често оригване или болезнени коремни спазми.

Ниското ниво на стомашна киселина е причина за лошо храносмилане. Поетите храни и хранителни вещества не се разграждат правилно, което води до появата на лоши бактерии и проблеми с храносмилането.

Симптоми и прояви на недостиг на HCl:

• Коремна болка и спазми
• Киселини в стомаха
• Метеоризъм
• Уригване
• Запек/диария
• Подуване на корема
• Пълнота и умора след хранене
• Лош дъх
• Недостиг на хранителни вещества (анемия, загуба на тегло, лошо качество на косата и ноктите)

Защо се появяват ниски нива на HCL?

Често срещана причина за ниски нива на HCL в стомаха е просто неподходящият начин на живот - нездравословна диета с излишък на захари, пестициди и консерванти. Недобре модифицирана диета, ниско съдържание на цинк или бърза храна и прекомерно хапване на храна в бързината.

Прекомерно излагане на стрес, липса на редовен и качествен сън и минимална физическа активност. Хроничният емоционален стрес намалява производството на стомашна киселина. Това потиска парасимпатиковата нервна система, която е важна за физиологичното храносмилане.

Хипохлорхидрия е термин за ниски нива на солна киселина в стомаха.

Ниското съдържание на стомашна киселина често се свързва с други заболявания или нарушения на храносмилателния тракт (раздразнен стомах, рефлукс, инфекции, възпалителни заболявания, хранителни алергии и непоносимост...).

Причини и рискови фактори за ниски нива на HCl в стомаха:

• По-висока възраст
• Прекомерно излагане на стрес
• Заболявания на храносмилателната система
• Инфекция с Helicobacter pylori
• Захарен диабет
• Синдром на раздразнените черва/стомаха
• Рефлукс на стомашни сокове
• Състояния след операция на и около стомаха
• Недостатъчен прием на хранителни вещества (особено на цинк)
• Прекомерен прием на захар
• Хранителни алергии и непоносимост
• Фармакотерапия с антиациди

Високи нива на стомашна киселина

Ако нивото на киселината в стомашния сок е твърде високо, защитната лигавица може да е неефективна. Нарушаването на защитата на стомашната лигавица от HCl може да доведе до много здравословни проблеми.

Високото производство на стомашна киселина се проявява и с киселини, които могат да бъдат придружени от рефлукс на стомашно съдържимо в хранопровода и по-високите етажи на храносмилателния тракт.

Съществува повишен риск от стомашни язви или гастроезофагеален рефлукс поради високите нива на HCl.

Хиперхлорхидрия е термин за високи нива на солна киселина в стомаха.

Симптоми и прояви на високи нива на HCl в стомаха:

• Болка и натиск в корема
• Кисел/горчив вкус в устата
• Киселини в стомаха
• Гадене
• Метеоризъм
• Чувство на отпадналост и повръщане
• Намален апетит
• Смущения в движението на червата (диария)

Причини и рискови фактори за високи нива на HCl в стомаха:

• Инфекция с Helicobacter pylori
• Нарушен баланс на хормона гастрин
• Прекомерна консумация на алкохол и кафе
• Пушене
• Нездравословно хранене и неподходящ начин на живот

Диагностика на нивата на стомашната киселина

Диагностиката първоначално се състои от снемане на анамнеза, интервю и оценка на клиничните симптоми от лекуващия лекар (общопрактикуващ лекар, гастроентеролог).

Диагнозата може да се основава на измерване на нивата на пепсиноген от проба от кръвния серум на пациента.

Друг метод е да се изследва наличието на пепсин в слюнката на пациента.

Физиологично пепсинът се намира в стомаха. Ако се открие и извън стомаха (в областта на гърлото и синусите), може да има медицински проблем, свързан с рефлукса.

Стомашната киселинност може да се изследва чрез стимулиране на париеталните клетки на стомаха (хистамин, инсулин, гастрин...). След стомашната сонда и събирането на стомашен сок следва лабораторно определяне на свободните и общите нива на HCl в стомашната среда.

Тестът "Хайделбергер" се състои в орален прием на специална електронна капсула с размера на нормален витамин. Целта на теста е да се проследи рН в стомашно-чревния тракт и функцията на париеталните клетки да произвеждат солна киселина.

Капсулата преминава през храносмилателния тракт и се проследява киселинността в стомаха. Пациентът пие вода, съдържаща сода за хляб, която неутрализира киселинността в стомаха.

Ако киселинността в стомаха не се възстанови в рамките на определено време, пациентът има недостиг на HCl в стомаха.

Тестът отнема приблизително 1 до 2 часа. Информацията за киселинността се предава на монитор, където се оценява от лекуващия лекар.

Лечение и профилактика на стомашния киселинен баланс

Терапевтичният подход зависи от клиничните симптоми на пациента и от определянето на точната причина за промяната в нивото на стомашната киселина.

Диагнозата е ключът към успешното лечение.

Възможно е, въпреки усещането за прекислен стомах, нивото на солната киселина да е ниско. Затова е необходима специализирана диагностика от лекар.

Ако причината за промяната в нивото на стомашния сок е инфекциозно заболяване (напр. Helicobacter pylori), в основата на лечението е отстраняването на патологичния организъм с антибиотици или антивирусни препарати.

При хронични възпалителни заболявания на храносмилателната система методът на дългосрочно лечение и премахването на клиничните симптоми трябва да се консултира с лекар.

В повечето случаи лекарите предписват антиацидни средства при киселини в стомаха.

Фармакотерапията, съдържаща HCl под формата на бетаин, често е показана за увеличаване на производството на стомашна киселина.

Дозите на бетаина обаче са индивидуални за всеки човек. Трябва да има постепенно намаляване на дозите. Ако няма последващо влошаване на храносмилането след прекратяване на приема, стомахът вероятно е достатъчно стимулиран, за да произвежда HCl самостоятелно.

Въпреки това таблетките HCL не се препоръчват при прием на други лекарства, които нарушават работата на стомашната стена. Трябва да се внимава да не се стигне до подкиселяване на стомаха и язва на стомаха. Необходима е консултация с лекар.

Пробиотиците са полезни бактерии, които подпомагат чревната флора и храносмилателния процес. Тези добри бактерии помагат, като разграждат несмилаемите фибри, които причиняват газове или подуване на корема.

Промяната в начина на живот и хранене също е част от лечението. Препоръчва се достатъчен прием на зеленчуци (маруля, спанак, броколи, зеле...). Образуването на HCl се подпомага особено много от приема например на натрий, цинк, витамини В1, В3 и В6.

Домашна рецепта е ябълков оцет и джинджифил, която има благоприятен ефект върху образуването на стомашна киселина, премахвайки рефлукса и киселините.

Ябълковият оцет е ферментирала течност, съставена от смачкани ябълки, добри бактерии и дрожди. Той е богат на протеини и ензими, които спомагат за разграждането на бактериите, като по този начин насърчават повишаването на нивата на стомашната киселина.

Джинджифилът е известен с противовъзпалителните си свойства и положителния си ефект върху лечението на рефлукс и други стомашно-чревни разстройства. Джинджифилът може да се нарязва или настъргва за ядене и пиене (чай). Може да се консумира и като хранителна добавка.

Като превантивна мярка и промяна в начина на хранене се препоръчва:

• Бавно хранене с правилна обработка на храната в устната кухина
• Пълноценно редовно хранене (протеини, въглехидрати, мазнини и фибри)
• Адекватно пиене (обикновена вода, минерална вода, чай)
• Ограничаване на приема на силно преработени храни
• Ограничаване на консумацията на алкохол и тютюнопушенето
• Ограничаване на прекомерния прием на захари
• Адекватен прием на витамини и минерали (цинк, витамин В)
• Адекватен прием на (ферментирали) зеленчуци и плодове
• Естествена помощ с ябълков оцет, джинджифил или лимон