Синдром на замръзналото рамо: причини, прояви, лечение? Какво помага при болка

Мускулно-скелетнитеболки и ограничения са сравнително често срещани здравословни проблеми.

Възникването на нарушения в тази сложна система от кости, мускули и сухожилия се дължи на различни видове стрес.

Това води до нейното претоварване и износване с патологични последици.

До известна степен това износване може да бъде предотвратено чрез подходящи грижи и свеждане до минимум на прекомерното натоварване на определени части на тялото.

Останалата част от заболяването се дължи на генетиката и възрастта, които не можем да спрем.

Износването на опорно-двигателния апарат се случва всеки ден!

Мускулно-скелетната система изпълнява две основни функции:

1. Статична функция на опорно-двигателния апарат - помага ни да поддържаме тялото изправено.
2. динамичната функция на опорно-двигателния апарат - тя ни позволява да се движим

Самите тези функции предизвикват известно натоварване. Това обаче е естествен процес, без който не можем. Друг физиологичен процес на износване е стареенето на опорно-двигателния апарат.

Сред патологичните причини са затлъстяването, травмите, неправилната стойка, едностранното натоварване, екстремните спортове или, напротив, липсата на физически упражнения и др.

Раменете са особено податливи на претоварване

Раменете и раменните стави са изключително податливи на претоварване. Това обаче не се дължи на тяхната крехкост или нестабилност, а на нашите "ежедневни високи изисквания".

Точно обратното!

Раменната става е огромна, здрава и гъвкава сферична става.
Тя ни позволява най-голям обхват на движение в почти всички посоки.
Тя ни осигурява стабилност при вдигане на тежки товари.

Именно уникалността, здравината и широкият диапазон на движение в раменната става са причина за честото ѝ използване.

Тя е от голямо значение в ежедневието и рутинните дейности. Ето защо е податлива не само на претоварване, но и на сковаване, разтягане, разкъсване, микротравми и дори на сериозни травми на рамото.

Таблица с най-често срещаните травми на рамото:

Когато рамото замръзне...

Синдромът на замръзналото рамо (лат. adhesive capsulitis) е заболяване на раменната става, характеризиращо се със скованост, ограничени движения и болка.

Като цяло синдромът на замръзналото рамо може да се класифицира като възпалително заболяване, но възпалението не е единствената причина. Много често той се появява и вследствие на микротравма или след операция.

Основно се засягат сухожилията и сухожилните връзки. В тяхната околност се отлагат калциеви отлагания, наречени калциеви депозити.
Когато калциевите соли проникнат в засегнатата тъкан, се получава т.нар. калцификация (вкалцяване).

По принцип капсулата започва да се стяга и раменната става се удебелява. Това води до ограничен обхват на движение.

Интересно:
Синдромът на замръзналото рамо засяга по-често жените, отколкото мъжете, и засяга недоминантния крайник. Честотата му се увеличава с възрастта.

Как се проявява замръзналото рамо?

Клиничната основа на замръзналото рамо е сковаността. Тя води до прогресивно ограничаване на активните и пасивните движения в раменната става, често без видима причина.

В по-тежките случаи пациентът изпитва затруднения при извършването дори на най-простите движения, което го ограничава в нормалните дейности.

Минималното движение предизвиква силна болка с тъп или остър характер. Болката се влошава по време на активност, особено в края на обхвата на движение и по време на сън.

Таблица със стадиите на адхезивния капсулит:

Причини за синдрома на замръзналото рамо

Лекарите не знаят със сигурност точната причина за заболяването. Знаем обаче негативните фактори, при които то се появява. Поради това те се считат за рискови фактори.

В развитието на замръзналото рамо участват едновременно няколко фактора. Колкото повече от тези влияния са налице, толкова по-голям е рискът от развитие на заболяването.

• Някои фактори се основават на пряката природа на раменната става, която е движение (неправилно движение, разтягане, претоварване)
• други физиологични фактори, като например генетика или възраст
• други могат да се разглеждат като патологични (фрактура, операция, затлъстяване, рак)

Рискови фактори, основани на естеството на раменната става

Някои фактори, които не могат да се считат за патологични по своята същност, също могат да увеличат риска от развитие на синдром на замръзналото рамо.

Това се дължи на прекомерния обхват на движенията, които сме в състояние да извършваме с раменната става, и обратното - на продължителното бездействие на ставата.

Основни аспекти на синдрома на замръзналото рамо в зависимост от активността/неактивността:

1. претоварване на рамото чрез прекомерна употреба (спорт, физически натоварваща работа)
2. претоварване на рамото при пациенти със затлъстяване, когато ставите се натоварват с допълнително тегло (по-често и по-бързо износване на хрущяла)
3. неправилното включване на различните мускулни групи и тяхната неправилна синхронизация причиняват претоварване, болка и износване
4. обездвижване на рамото или продължително бездействие (липса на физическа активност, седяща работа, мързел)

Естествени фактори, допринасящи за замръзване на рамото

Генетичната предразположеност не може да бъде категорично включена в рисковите фактори за развитие на капсулит, нито пък може да бъде изключена.

Друг естествен рисков фактор не само за замръзналото рамо, но и за повечето заболявания, е възрастта.

От синдрома на замръзналото рамо страдат предимно хора на възраст над 40 г. Рискът се увеличава с напредването на годините.

Въз основа на статистически данни и наблюдения е известно, че жените са много по-склонни да страдат от синдрома на замръзналото рамо.

Патологични фактори, причиняващи синдрома на замръзналото рамо

Патологичните фактори, причиняващи синдрома на замръзналото рамо, включват всички онези, които не са естествени.

Те включват различни заболявания, травми или хирургични процедури. Това са голямо разнообразие от различни въздействия.

Най-често срещаните патологични процеси, причиняващи синдрома на замръзналото рамо, са:

• натоварване на мускулите и сухожилията в раменната става
• навяхвания и изкълчвания на раменната става
• фрактури на раменната става
• увреждания на ротаторния маншон
• микротравма и кървене
• възпалителни заболявания на сухожилията на рамото
• бурсит и артрит
• тендинит
• синдром на усукване
• вертеброгенни заболявания
• симпатикова рефлексна дистрофия
• заболяване на гръбначния мозък
• дистония
• болест на Паркинсон
• инсулт с парализа на крайник
• захарен диабет
• повишена функция на щитовидната жлеза
• намалена функция на щитовидната жлеза
• сърдечносъдови и съдови заболявания
• туберкулоза
• рак

Какви са възможностите за лечение?

Както вече беше споменато, при някои пациенти симптомите изчезват спонтанно. Въпреки това, дори и при тях може да има проблеми в продължение на няколко седмици до месеци.

По-често обаче затрудненията продължават, не отшумяват и не реагират на медикаментозно лечение. Тогава единственото решение е операция на рамото.

Медицинска (лекарствена) терапия

Лечението на синдрома на замръзналото рамо се състои в овладяване на болката и поддържане на възможно най-голям обхват на движение.

Пациентите първо се опитват да се лекуват сами с болкоуспокояващи лекарства без рецепта (парацетамол, новалгин, ибалгин). В началото те обикновено не знаят диагнозата. Ако обаче симптомите продължават, те търсят професионална помощ.

След потвърждаване на диагнозата адхезивен капсулит лекарят продължава да контролира болката с лекарства, които действат не само обезболяващо, но и антифлогистично. От гореспоменатите лекарства без рецепта, например, ибалгин.

Нестероидните антифлогистици не само облекчават болката, но и намаляват възпалението. При по-тежки случаи лекарят предписва на пациента по-силни препарати от тази група лекарства.

Подходящи са и инжекционните стероиди, които се инжектират директно в рамото. Те не само помагат за облекчаване на болката, но и подобряват подвижността в раменната става, особено ако заболяването е хванато в ранните етапи на процеса.

Интересно:
Понякога лекарят ще инжектира обикновена стерилна вода в рамото (директно в ставната капсула), което води до разтягане на тъканта в раменната става, спомагайки за улесняване на подвижността ѝ. Това се нарича ставно разтягане.

Физиотерапия (рехабилитация)

Физиотерапията не е медицинска дисциплина. Въпреки това процедурите и упражненията, които физиотерапевтите провеждат с пациентите, от много години помагат при здравословни проблеми и болезнени състояния, особено такива, свързани с опорно-двигателния апарат.

Тази немедицинска наука днес е неразделна част от медицината и възстановяването. Тя се използва и при диагностицирането и профилактиката на някои заболявания.

Нейната цел е да възстанови изгубените функции и способности на човешкия организъм като цяло, като оцени функционалните нарушения на опорно-двигателния апарат на конкретен човек и след това направи повторна оценка на състоянието след физиотерапевтични грижи.

Обученият физиотерапевт използва специални мануални техники, упражнения и доказани процедури при лечението.

Целта на физиотерапевтичните упражнения при адхезивен капсулит е да се увеличи обхватът на движение в рамото. За да се постигнат оптимални резултати, най-важна е редовността на тези упражнения и, разбира се, силната воля и постоянството на пациента.

Подходяща е и т.нар. манипулация на рамото, но тази техника трябва да се извършва от лекар, а не от физиотерапевт.

Причината за това е прилагането на обща анестезия, което е в компетенциите само на лекар. След анестезията, когато пациентът не усеща болка, лекарят движи ръката в различни посоки. По този начин се постига отпускане на скъсените тъкани.

Алтернативна медицина

Алтернативните методи на лечение съществуват от незапомнени времена и се прилагат при почти всички заболявания.
При синдрома на замръзналото рамо се използват две основни техники, а именно акупунктура и транскутанна електрическа стимулация на нервите (ТЕНС).

Клиничните проучвания показват, че акупунктурата е много по-ефективна от ТЕНС при синдрома на замръзналото рамо.

При акупунктурата се използват изключително тънки игли, които се поставят в кожата на пациента.
Иглите се поставят на определени места в зависимост от проблема на пациента.
Те остават на определено място за индивидуално дълъг период от време, обикновено от 20 до 40 минути. През това време те могат да бъдат премествани по различни начини.
Тази процедура е напълно безболезнена за пациента (иглите са с дебелината на човешки косъм и се поставят повърхностно).

Транскутанната електрическа стимулация на нервите (ТЕНС) в някои отношения много прилича на акупунктурата.
Вместо игли обаче се използват електроди, които се залепват на определени точки по тялото на пациента.
През електродите в пациента влиза малка доза (безвреден) електрически ток.
Електрическият ток стимулира нерва. Впоследствие се освобождават обезболяващи молекули (ендорфини).
Смята се, че в същото време се блокират и нервните влакна, които предават болковите импулси.

Лечение с ударна вълна

Лечението с ударна вълна е по-нов метод за лечение на замръзнало рамо.
То се извършва с помощта на швейцарския апарат Dolor Clast, който прави революция в лечението на заболяванията на раменната става, не само на адхезивния капсулит, но и на тендинопатиите, тригерните точки и други калцификати.

Предимствата на тази терапия са бързина, безболезненост и най-вече ефективност.
Не е необходима локална анестезия. Процедурата е напълно безболезнена и ефективна в до 95% от случаите. Освен това ефектът е дълготраен.

Недостатъкът на лечението с ударни вълни е 100% финансово възстановяване на разходите от страна на пациента.

Хирургични и други процедури

Както обикновено се случва, когато неинвазивното лечение не дава резултат, настъпват инвазивни решения на заболяването.
Повечето пациенти със замръзнало рамо постигат подобрение в рамките на една година.
Ако обаче проблемите продължават, е време да се помисли за хирургични решения.

Хирургията при синдрома на замръзналото рамо е много рядка. Тя се извършва само когато проблемите продължават по-дълго от обичайното и предишните лечения са се провалили.

С помощта на малки разрези от вътрешността на раменната става по хирургичен път се отстраняват лепило и белези. Принципът на операцията е да се освободи субакромиалното пространство, като по този начин се постига ръчно освобождаване на движението, наречено редукция.