Синдром на неспокойните крака: как да се справим с него? Могат ли упражненията да помогнат?

Какво представлява синдромът на неспокойните крака? Какво го причинява и как се проявява?
Какво трябва да знаем за него и как се отразява на бременността?
Среща ли се при деца?

Знаете ли как да се справите с него и да си помогнете? Има ли някакви упражнения за него?

През последните години синдромът на неспокойните крака отново е на преден план в интереса на обществеността, както и на специалистите по неврология. Той е незначително неврологично заболяване или неврологичен синдром, а не просто измислица на отделния човек.

В Международната класификация на болестите той е класифициран като неврологично заболяване, по-специално екстрапирамидни синдроми.

То засяга до 10% от населението в преобладаващо напреднала възраст.

Засяга по-често жените, отколкото мъжете, поради физиологични различия (менструация, бременност и кърмене). Честотата му нараства правопропорционално на възрастта.

Първите симптоми могат да се появят едва около 45-годишна възраст, но могат да бъдат забелязани и много по-рано, например около 10-годишна възраст. Те са много неспецифични и в този момент не се мисли за синдром на неспокойните крака.

Внимание:
Синдромът на неспокойните крака трябва да се приема сериозно, поне докато не се изясни истинската причина.
Смята се, че причините са многобройни и имат общ знаменател: централната нервна система.
Особено при по-млади пациенти това може да е първата проява на сериозно неврологично заболяване!

Кратък поглед в миналото

Синдромът на неспокойните крака не е съвременен феномен. Проявите му са били добре познати на лекарите още през XVII в. В миналото обаче този конкретен синдром е бил смятан повече или по-малко за мит.

Пациентите, страдащи от дискомфорт в долните крайници и последващи принудителни движения, са били смятани за "луди" или хипохондрици. Причината се е приписвала на психиката и нестабилността на потребителя.

Едва по-късно на заболяването започва да се отдава подобаващо значение. Симптомите на неспокойните крака са описани за първи път от Томас Уилисън през 1672 г.

По-късно, през 1945 г., шведският невролог Карл Аксел Екбом прави подробен доклад за състоянието. Той нарича съвкупността от симптоми синдром на неспокойните крака и това е наименованието, което се използва и до днес. В някои литературни източници може да се срещне и наименованието болест на Екбом.

През 1995 г. Международната изследователска група за синдрома на неспокойните крака установява единни критерии за този синдром. Днес този все още загадъчен синдром е обект на неврологични изследвания. Въпреки това причината за него не е напълно изяснена.

Интересно:
Първото споменаване на синдрома на неспокойните крака вероятно е станало през 1580 г. в едно есе на известния френски хуманист Мишел дьо Монтен. В своето произведение той описва един философ, който бил трезвен, когато сядал да пие вино, с изключение на краката си, които били единствените, които били пияни и трябвало да се движат постоянно.

Какво означава, когато краката ви са неспокойни?

Синдромът на неспокойните крака, RLS, известен още като болест на Вилис-Екбом, е сензомоторно разстройство на централната нервна система. Поради това той с право се класифицира като неврологично, а не като психиатрично заболяване.

Характеризира се с усещане за дискомфорт в долните крайници. Тези усещания (сензори) предизвикват силно желание за движение. Двигателните симптоми са по-интензивни в покой и затова най-често се проявяват през нощта. Синдромът на неспокойните крака е тясно свързан с безсънието, което косвено предизвиква.

Таблица за класификация на RLS въз основа на етиологията

Имате ли и вие синдром на неспокойните крака?

При синдрома на неспокойните крака на преден план стоят субективните усещания на пациента. Той изпитва дискомфорт или усещане за дискомфорт в долните крайници.
Това усещане е трудно да се опише, дори локализацията е неточна. Някои пациенти описват само неуточнено неприятно усещане.

Описанията на дискомфорта от пациентите, подредени по честота:

• изтръпване в крайниците
• изтръпване или мравучкане в крайниците
• болезненост
• крампи, особено в прасците
• усещане за безпокойство и нервност
• вътрешно напрежение
• неспецифично натрапчиво чувство
• усещане за обвързаност
• усещане за закърняване на пръстите на краката
• усещане за слабост в крайниците
• усещане за тежест на крайниците
• сърбеж
• гъделичкане
• усещане за натиск или дърпане
• усещане за подскоци
• усещане за топлина или студ
• усещане за електричество в краката
• усещане, че в костите им има червеи

Въпреки различията в естеството на това усещане, общата черта при всички страдащи е усещането за този дискомфорт дълбоко, сякаш в мускулите, костите или кръвоносните съдове. Това никога не е повърхностно усещане, а дълбоко усещане.

Тези усещания карат пациента да започне да се движи. Това движение се нарича още фокална акатизия.

Началото на движението се контролира волево. В някои редки случаи могат да се появят няколко неволеви движения (тикове, подръпвания), ако пациентът не е извършвал спонтанно движение преди това.

Това се случва по време на периоди на физическа почивка (в легнало положение, в седнало положение), т.е. най-често в нощните часове, когато пациентите се готвят за дългоочаквания сън след тежък ден.
Интензивността на затруднението е най-висока между полунощ и 4 ч. сутринта. С напредването си то може да се превърне в проблем, продължаващ до 24 часа в денонощието.

Това е проблем не само по време на сън, но и през деня при пациенти със седяща работа.

Различните двигателни прояви (ходене, изправяне, движения на краката, некоординирани движения, усукване) носят само временно облекчение, и то за кратко време, преди движенията да продължат.

Ако пациентът преустанови тази дейност, дискомфортът обикновено се връща. С напредване на състоянието дори тези движения престават да носят облекчение.

Синдромът на неспокойните крака е много тясно свързан с нарушенията на съня. Дискомфортът значително затруднява заспиването на пациента, а също така го събужда от сън през нощта.

Продължителното безсъние води след себе си и други проблеми, като изтощение, умора, апатия, нарушена концентрация, памет, намалена физическа и умствена активност и дори депресия. Това се отразява значително на нормалното функциониране на човека и води след себе си проблеми в ежедневието и личния живот.

Важно:
В някои случаи бихме могли да говорим и за синдром на неспокойните крака. В по-тежките случаи усещането за дискомфорт се появява не само в краката, но и в горните крайници. Това обаче е изключително рядък пример.

Таблица с критерии за синдрома на неспокойните крака

Какво причинява тези неприятни усещания?

Не знаем точната причина за това разстройство. Смята се, че то е разстройство на централната нервна система, по-специално на допаминергичната система.

Именно допаминергичната система е отговорна за дейността на мускулите и предаването на информация и импулси в тях.

Вероятно до известна степен е на генетична основа, тъй като има много честа поява на този синдром в семейството (до 50-90%).

Тя има роля в етиопатогенезата:

• недостиг на желязо, магнезий и някои витамини
• някои лекарства (антидепресанти, антихистамини, антиеметици)
• токсично влияние на някои вещества (алкохол, никотин, кофеин)
• захарен диабет
• уремия/уремичен синдром
• бъбречно заболяване/недостатъчност
• намалена функция на щитовидната жлеза
• тумори на главния и гръбначния мозък
• невропатия/полиневропатия
• невродегенеративни заболявания
• м. Паркинсон
• екстрапирамиден синдром
• наследствена атаксия
• нарушения и лезии на гръбначния мозък
• Затлъстяване (ИТМ, особено обиколка на талията)
• венозно заболяване на долните крайници - хронична венозна недостатъчност

Синдромът, който изтощава: Как да се справите с него?

Правилното поставяне на диагнозата е от първостепенно значение. Често пациентите със синдром на неспокойните крака са диагностицирани с друго неврологично или психиатрично разстройство. Това се случва главно в ранните етапи на заболяването, когато симптоматиката е слаба или неспецифична.

Естеството на самото заболяване също оказва негативно влияние върху правилната диагноза. Пациентите, които идват в кабинета на личния лекар, обикновено не се оплакват от "изтръпване" на краката, а предимно от проблеми със съня или болка. Това често обърква лекаря и го насочва другаде.

Самата анамнеза е важна в този случай, тъй като няма лабораторен маркер, който може да бъде открит от кръвта.

След като имаме ясна диагноза, остава да определим дали синдромът е първичен или вторичен.

Вторичният RLS има своята причина в друго заболяване, например невропатия. В този случай лечението на причинителя е от първостепенно значение.

При първичния ЛРС трябва да се започне лечение, което има две форми: медикаментозна и немедикаментозна.

От лекарствата най-често се използват допаминергични средства (допаминови агонисти, допаминови прекурсори), антиконвулсанти (габапентин, карбамазепин), бензодиазепини (диазепам, клонозепам), миорелаксанти или опиати. Лекарствата на първи избор варират в зависимост от конкретната държава.

Фармакологично лечение на RLS

Фармакологично лечение се започва, когато пациентът вече не може да се справя със състоянието си с нефармакологични средства или когато това е показано от лекар. Повечето пациенти със синдром на неспокойните крака описват тежестта на състоянието си като умерена до тежка по интензивност, при което се налага прием на лекарства.

Какво друго можем да направим, за да получим облекчение, освен медикаментите?

Нефармакологичното лечение включва отсъствие на вещества, които повишават активността на симпатиковата нервна система, като алкохол, никотин, кофеин.

Ако злоупотребата с някое от тези вещества е основната причина за заболяването, е възможно състоянието да се овладее трайно без допълнителна терапия.

Абстиненцията обаче също трябва да е постоянна. В началото на лечението често е необходима фармакологична подкрепа.

От съществено значение е и промяната на някои медикаменти, за които е доказано, че влошават RLS или симптомите ѝ. Сред тях са някои медикаменти за депресия, психоза и антиеметици.

Ако причината е недостиг на минерали или витамини, от друга страна, е необходимо редовно добавяне на липсващите вещества. Най-често това е недостиг на желязо(сидеропенична анемия), което може да се набави от храната, но също и под формата на хранителни добавки.

Горещите вани ще успокоят краката, тялото и душата ви

Някои пациенти изпитват по-дълготрайно облекчение след хубава, гореща вана. Ваната трябва да се вземе непосредствено преди лягане. Горещата вода отпуска мускулите, разширява кръвоносните съдове и циркулира кръвта, като по този начин подготвя пациента за спокоен сън. Препоръчва се и редуването на горещи и студени душове.

Различните ароматни соли или масла, добавени към ваната, също съживяват ума и напълно отпускат и успокояват. Те имат положителен ефект не само върху дискомфорта в краката, но и върху безсънието.

Подобен ефект има и прилагането на суха топлина върху определени части на тялото. Това се постига например чрез използване на електрическа нагревателна подложка или одеяло върху долните крайници. Топлината разширява кръвоносните съдове, раздвижва мускулите и ги отпуска.

Масажи и упражнения: те са приятни и ефективни

Масажите и различните упражнения за разтягане, които стимулират мускулите, се оказват много полезни. Те имат за цел да отпуснат (разхлабят) мускулите. Масажът може да бъде на цялото тяло, но можете да се съсредоточите и върху целеви зони (бедра, прасци, стъпала). Те имат подобен ефект като спа, но много по-интензивен.

Могат да се използват и упражнения за медитация, по време на които пациентите редуват напрягане и отпускане на мускулите на цялото тяло, заедно с контролирано дишане. Тялото не само се кръвоснабдява, отпуска се, но и се насища с кислород. След упражненията за медитация пациентите се чувстват като преродени и отпуснати.

Включването на тези или поне на една от тези техники в редовния график дава резултат.

Електротерапия

Подходяща е и електростимулацията на нервните и мускулните влакна в долните крайници. Възможно е да се запишете за такава терапия при масажист или физиотерапевт. Това е един от най-популярните методи за лечение не само на RLS, но и на други нервно-мускулни заболявания или болезнени състояния, дължащи се на различни причини.

Съществуват и прости устройства за електростимулация, които могат да се закупят в електронните магазини и не са толкова скъпи. Това са устройства, които се състоят от основен контролер и няколко електрода. Те се залепват към инкриминираната част на тялото, която искаме да стимулираме. След това с помощта на устройството се задават методът и интензивността на масажа и електростимулацията (броят на функциите зависи от вида на устройството и от търсенето на пациента). Използването им е просто и най-важното е, че могат да се практикуват в домашни условия.

Принципът на електростимулацията се състои в изпращане на собствени импулси на организма чрез диоди, т.е. гореспоменатите електроди.
Импулсите преминават през кожата и мускулите до нервните окончания.
Поради това пациентът може да почувства леко изтръпване или напрягане и отпускане на отделните мускулни части. Процедурата не е болезнена.
Ефектът е индивидуален за всеки човек. Но не трябва да се забравя, че трябва да се извършат няколко такива масажа, за да се постигне желаният успех.

Таблица с методите за електростимулация

Синдром на неспокойните крака и бременност

Връзката между синдрома на неспокойните крака и бременността е забелязана още от Карл Алекс Екбон.

Някои случаи на синдрома на неспокойните крака са тясно свързани с бременността, особено през последния триместър. През третия триместър жените са по-напрегнати, по-стресирани, страдат от нарушения на съня, изтощени са и дори депресирани.

Не е необичайно синдромът на неспокойните крака да се появи по време на бременност. Бъдещите майки също така много често страдат от недостиг на желязо и магнезий, които са вероятните причини за това състояние. Те също така имат по-нисък брой хемоглобин, хематокрит и червени кръвни клетки.

Проблемите обикновено приключват след раждането, когато пациентката и нивата на някои вещества се нормализират.

Имате ли синдром на неспокойните крака и очаквате ли бебе?

Ако състоянието е налице преди бременността, очаква се и е много вероятно симптомите да се засилят по време на бременността. След раждането има 70% вероятност симптомите отново да отслабнат, а при някои синдромът на неспокойните крака може дори да се влоши.

Проблем са и ограничените възможности за лечение на бременни жени. Въпреки че допаминергичните лекарства са одобрени за лечение на бременни пациентки, няма много информация за ефекта им върху плода. Ето защо терапията по време на бременност трябва да се разглежда от всяка майка индивидуално, като се преценяват плюсовете и минусите, разбира се, след консултация с лекуващия лекар.

Рискът също е повишен:

• Усложнения по време на бременност
• пренатална депресия
• удължаване на самото раждане
• усложнения по време на раждането
• необходимост от секцио
• следродилна депресия
• генерализирано тревожно разстройство