Рехабилитация: за какво служи? Видове и методи

Рехабилитацията е сложен процес, насочен към подобряване на цялостното състояние на индивида, свеждане до минимум на здравните дефицити и реинтегриране на пациента в работата и ежедневието.

Компонентите на рехабилитацията, методите, персоналът, правото на пациента на безплатна рехабилитация и много друга интересна информация можете да намерите в статията.

Какво представлява рехабилитацията и процесът на рехабилитация?

Рехабилитацията е взаимосвързан, целево ориентиран процес. Основната му цел е да се сведат до минимум отрицателните последици от увреждането - независимо дали е остро или хронично.

Основният стълб на рехабилитационния процес е медицинската рехабилитация, но компонентите на професионалната, социалната или образователната рехабилитация също са много важни.

Сложността на рехабилитационния процес се определя от физическата (телесна), психическата (психологическа) и социално-професионалната грижа за индивида.

Различни видове рехабилитация:

1. Терапевтична рехабилитация
2. Професионална рехабилитация
3. Социална рехабилитация
4. Образователна рехабилитация

Терапевтична рехабилитация

Физиотерапията, балнеологията и медицинската рехабилитация са сред основните медицински дисциплини, насочени към диагностиката, лечението и профилактиката на здравните нарушения. Тяхната цел е да възстановят психическото и физическото здраве.

Чрез своите поддисциплини те се занимават с превенция, диагностика, лечение и изследване на здравните разстройства с цел възстановяване и запазване, доколкото е възможно, на физическите, психическите и социалните функции на пациента.

Медицинската рехабилитация е съвкупност от диагностични, терапевтични и образователни мерки, насочени към максимално подобряване на здравето на пациента.

Физиотерапията е съществена част от медицинската рехабилитация.

Физиотерапията е медицинска дисциплина, която се занимава с диагностиката, лечението и профилактиката на човешката опорно-двигателна система. Тя използва предимно лечебна физкултура, мануални техники, методи и физиотерапия.

Физиотерапевтични методи в медицинската рехабилитация:

• Лечебна физкултура (активна и пасивна кинезитерапия)
• Терапевтични техники (меки, мобилизиращи и манипулативни техники)
• Комплексни методи и концепции (метод на Мозес, SM система, изкачване на Клапа, концепция на Брюгер и др.)
• Невромускулно базирани методики(метод на Vojt, DNS динамична невромускулна стабилизация, метод на McKenzie, SMS сензомоторна стимулация, PNF проприо невромускулно улеснение и др.)
• Физиотерапия (електротерапия, магнитотерапия, хидротерапия, механотерапия, фототерапия и термотерапия)

Медицинската рехабилитация се предоставя в различни държавни и частни здравни заведения: болница, амбулатория, старчески дом, институт за рехабилитация, спа център, санаториум и др.

В някои случаи медицинската рехабилитация се провежда извън дома на пациента.

Медицинската рехабилитация и физиотерапията се осъществяват от физиотерапевти, обучени рехабилитатори и медицински сестри с висше образование.

Рехабилитация и физиотерапия се предоставят на пациенти с широк спектър от диагнози в областта на физиатрията, ортопедията, неврологията, хирургията, пулмологията, гинекологията, урологията и други дисциплини.

Извършва се навсякъде, където има нужда от подобряване и поддържане на функциите на опорно-двигателния апарат, физическата годност и общото състояние на индивида.

Общи цели на медицинската рехабилитация и физиотерапията:

• Повишаване на мускулната сила и общата физическа форма
• Подобряване на грубата и фината моторика
• Подобряване на стабилността и координацията
• Възстановяване на самостоятелността и независимостта
• Премахване на болката
• Подобряване на двигателните стереотипи, ергономичност на движението
• Подобряване на психологическото състояние и настроението

Професионална рехабилитация

Професионалният компонент на рехабилитационния комплекс е дейност, насочена към възстановяване и подобряване на нарушените трудови способности в резултат на травма (заболяване).

Трудовата рехабилитация професионално се нарича ерготерапия. Тя представлява смислена дейност (работа), която пациентът извършва, за да подобри дадено двигателно умение.

Трудовата терапия води до подобряване на физическото и психическото състояние и води пациента до самостоятелност (независимост).

Специфичната ерготерапия се фокусира и върху точните професионални умения, от които пациентът ще се нуждае при завръщането си на първоначалната или новата си работа.

Повишават се мускулната сила, физическата форма, фината и грубата моторика и цялостната сръчност на индивида.

Ерготерапията включва също така тестване и оценка на състоянието на самостоятелност на пациента по отношение на дейностите от ежедневния живот, като хранене, готвене, пазаруване, лична хигиена, използване на тоалетна, преместване от леглото и др.

Ерготерапията също така запълва смислено времето, което пациентът прекарва по време на дългосрочна хоспитализация.

Пример за това са различните работилници в рехабилитационните заведения (дърводелски, художествени, шивашки). Лицето се забавлява и същевременно подпомага лечението, като подобрява двигателните умения на опорно-двигателния апарат.

От друга страна, защитената работилница е специфично съоръжение, което се използва за професионална, социална и образователна рехабилитация. Лицата с променена работоспособност могат да работят в защитена работилница.

Професионалната рехабилитация се извършва основно от трудотерапевт, физиотерапевт или рехабилитатор, евентуално в сътрудничество със социален работник.

Социална рехабилитация

Социалният компонент на рехабилитационния процес е дейност, насочена към насърчаване на независимостта, самостоятелността и максималната интеграция на пациента в обществото.

Целта е да се осигури достоен и стойностен живот с максимална възможна независимост от другите и адаптиране към работата и ежедневието.

Социалната рехабилитация е тясно свързана с ерготерапията, която представлява процес, при който човек с трайно увреждане получава обучение в умения, необходими за постигане на поставените цели за самостоятелност (по отношение на увреждането).

Съдържанието на социалната рехабилитация е обучение в мобилност, придвижване, самостоятелност, комуникация и социална адаптация.

Специализираните компоненти включват изнесени социални услуги и интеграционен център. Той предоставя грижи и помага за адаптиране на специфични жилища.

Социалната рехабилитация се предоставя в различни условия: в заведение за възрастни хора, в дом за социални услуги, в дневен център или в други специализирани социални заведения.

Социалната рехабилитация се извършва от обучен социален работник. Социалният работник е изпълнител на задачите на социалната работа. Той помага на лицето да създаде баланс между своите възможности, нужди и изисквания по отношение на социалната среда.

Образователна рехабилитация

Последният компонент на рехабилитационния процес е образователната рехабилитация. Тя е тясно свързана с другите компоненти на рехабилитацията.

Тя е съвкупност от професионални педагогически дейности и процедури с цел развитие на личността и образованието на хората с увреждания.

Пример за това е обучението на пациент със сърдечносъдово заболяване за рисковите фактори, начина на живот, превенцията и избягването на влошаването на заболяването.

При пациенти с мускулно-скелетни увреждания пример за това би била програма за обучение по самостоятелност, ергономичност на движенията и здравословно движение с цел предотвратяване на повторното развитие на заболяването.

Образователната рехабилитация приема много форми и проявления. Една от тях е професионалната образователна дейност, насочена към социализиране на индивида. Тя е насочена към образование, обучение и подготовка за самостоятелен живот.

Осъществява се главно чрез постигане на положителни промени във възпитанието и образованието на индивида. Прилагат се специални образователни и превъзпитателни методи.

Рехабилитационен персонал

Процесът на рехабилитация се осъществява от мултидисциплинарен екип от работници. За да се постигне по най-добрия начин поставената цел на терапията, от съществено значение е взаимовръзката и сътрудничеството на различни медицински и хуманитарни дисциплини.

• Лекуващи лекари (рехабилитатор, невролог, ортопед, хирург...)
• Физиотерапевт
• Ерготерапевт
• Медицинска сестра
• Социален работник

Физиотерапевтът се занимава с диагностика, лечение и профилактика на мускулно-скелетни нарушения с цел минимизиране на здравните дефицити и подобряване на общото здравословно състояние.

Ерготерапевтът се занимава с възстановяване/подобряване на двигателните функции и умения за извършване на дейности от ежедневния живот и трудови дейности.

Социалният работник се занимава с подпомагане на отделни лица, групи или общности в процеса на адаптация, самодостатъчност и социална интеграция.