Преодолявате ли нервността и стреса? При бременност е необходимо да ги сведете до минимум.

Некомпетентността и дезинформацията, разпространявана чрез мултимедията, е смазваща и неумолима. По същия начин стои въпросът с влиянието на стреса върху развитието на плода.

Може да прочетете например, че стресът не оказва влияние върху развитието на плода. И все пак е известно и доказано, че се появяват различни психосоматични заболявания. Тези заболявания се причиняват преди всичко от стреса, но също и от страха, несигурността, тревожността или депресията. Тези възможни дреболии могат да предизвикат каскада от различни биохимични събития в организма, които не остават без последствия.

Най-нелепа е информацията за това как стресът има положително въздействие върху плода. Не знаем как авторът е стигнал до това заключение. Стресът, биохимичните събития и тяхното въздействие върху жената и плода по време на остра или хронична стресова реакция могат да бъдат открити в статията. Лекият стрес, ускоряващ растежа на детето, обаче не съответства на съзряването и правилното развитие.

В много източници се описва повишената устойчивост на детето след раждането към стреса. Това обаче е малка утеха в сравнение с риска от специфични нарушения на развитието, свързани с ученето, и други психични разстройства, които могат да възникнат.

Интересно: още Платон в своите произведения зачита целостта между тялото и душата. Цицерон също е имал познания или е предполагал връзка между физическите заболявания и психическото здраве. С. Фройд описва психологическите причини за някои заболявания. Ф. Александър пръв посочва соматичните заболявания с психологическа основа (бронхиална астма, артериална хипертония, невродермит, ревматоиден артрит, улцерозен колит, тиреотоксикоза, язва на дванадесетопръстника и пептична язва). Източната медицина все още предполага връзка между психическото и физическото здраве.

Нервност и стрес - определение на основните понятия

Нервността и стресът са две понятия, които са много тясно свързани. Нервността може да се задълбочи в стрес и, обратно, реакциите на стрес често се проявяват в набор от симптоми, които включват нервност. Тяхната тясна връзка води до сходство или припокриване на някои прояви.

Съвет: Тревожност, страх, депресия или други симптоми.

Нервност, защо се появява?

Думата " нервност" идва от латинската дума nervus (нерв). Тя представлява чувство или състояние на вътрешно напрежение. Понякога възниква реално, друг път се появява неочаквано, без видима причина. Понякога страдащият я усеща по цялото си тяло, понякога конкретно в краката или стомаха. Хората често описват това явление и като натиск, изтръпване или вътрешен тремор.

В повечето случаи то се появява спорадично. Възниква, когато човек е изправен пред изпит, представяне или ситуация, в която не е сигурен. Има тънка граница между нервността и стреса. Краткотрайната нервност се счита за нормална.

Дългосрочната, интензивна и най-вече неоправдана нервност е медицинско състояние. Според Международната класификация на болестите тя се нарича невротично разстройство, често свързано с хипервентилационна тетания и други симптоми. Причините за това състояние се определят като психичен дисбаланс.

Как се проявява нервността?

• Необоснован страх, фобии
• неоснователни страхове
• Чувства на тревожност и депресия
• чувство на безнадеждност
• обсесии (натрапчиви мисли)
• нарушения на паметта, амнезия
• смущения в концентрацията
• нарушения на съня (безсъние, често събуждане, кошмари)
• усещане за трептене в стомаха
• умора, гадене, повръщане, запек, диария
• повишена сърдечна честота
• прекомерно изпотяване
• треперене (на ръцете или на цялото тяло)
• безсмислени движения, насилствени или отривисти
• повишен тон на гласа, треперене на гласа, заекване

Положителен стрес. Възможно ли е това?

Положителният стрес се нарича от психолозите еустрес. Той се появява, когато организмът е изложен на стрес, който, въпреки че има положителен подтекст, е стресиращ за организма поради повишените изисквания.

Позитивният стрес възниква в ситуации, в които адаптивната способност на индивида е нарушена с настъпването на определени промени. Въпреки това той има положителен ефект върху човека и създава своеобразна движеща сила.

Еустресът е движеща сила, която ни прави по-активни, по-силни и по-устойчиви. Ситуации, които го предизвикват, са например брак, раждане на дете, покупка на мечтаната къща, желана работна позиция и повишение и т.н. Тези примери са положителни, но те също така увеличават определени изисквания и промени в бъдеще. Затова той оказва стресиращо влияние.

Прояви на положителен стрес:

• нервност, стрес, експлозивност
• промени в настроението, чувство на тревога и радост едновременно
• неоправдани страхове от предстоящи промени
• прекомерна или притъпена емпатия (способност за съпричастност към ситуацията на другия)
• обсесии (положителни натрапчиви мисли)
• постоянно размишление и притъпяване на реалните социални контакти
• влошаване на паметта, амнезия
• разстройства на концентрацията срещу прекомерен интерес
• нерешителност
• нарушения на съня (безсъние, сънуване)
• умора, изтощение, редуващи се с хиперактивност
• повишена сърдечна честота
• прекомерно изпотяване, сухота в устата
• треперене (на ръцете или на цялото тяло)

Негативен стрес - най-лошото свойство

Логично по-лош от позитивния стрес и несъмнено по-лош от нервността е негативният стрес. Той е известен като дистрес. Негативният стрес има отрицателно въздействие върху човека, като занимава съзнанието му и го изтощава в различна степен (в зависимост от психичното здраве и устойчивостта на индивида). Той е честа причина за психосоматични заболявания.

Психосоматичните заболявания (psyche - душа, soma - тяло) са онези заболявания или симптоми, които възникват в резултат на негативни, психологически състояния. Психиката и тялото са две различни системи, които са взаимосвързани.

Дисбалансът в едната предизвиква дисбаланс или проблем в другата. Добър пример са болките при рак, които водят до страдание, тъга, изтощение, липса на желание за живот, апатия и оттегляне. И обратно, депресията води до липса на апетит, повръщане, загуба на тегло и дехидратация.

Прояви на негативен стрес:

• неоправдан страх, фобии
• неоправдани и оправдани страхове
• чувство на тревожност, безнадеждност и депресия
• негативни обсесии (натрапчиви мисли)
• прекомерна или притъпена емпатия
• Промени в настроението, експлозивност, агресивност, агресивност
• разстройства на паметта и запаметяването, амнезия
• нарушения на концентрацията
• нарушения на съня (безсъние, често събуждане, кошмари)
• усещане за трептене в стомаха
• умора, гадене, повръщане, запек, диария
• замайване, колапс
• ускорена сърдечна дейност, повишаване на кръвното налягане
• учестено и повърхностно дишане
• бледност на лицето, прекомерно изпотяване
• треперене (на ръцете или на цялото тяло)
• безсмислени движения, насилствени или отривисти
• повишен тон на гласа, треперене на гласа, заекване

Как стресът влияе на човека?

В момента, в който стрес факторът започне да действа, организмът се защитава. Това е вид защитна реакция срещу външна опасност. Тя може да се наблюдава по време на различните фази на стреса.

В кръвта се отделят хормони, които действат като своеобразна защитна бариера в първата до третата фаза на стреса. С интензивността и продължителността на стреса обаче тези резерви и целият организъм могат да бъдат напълно изчерпани. Това може да доведе до тежки увреждания на здравето, а в изключителни случаи и до смърт на организма.

Интересен факт: За разлика от хората, животните преминават през стимулираща фаза на справяне със стреса. Активирането на симпатиковата нервна система привежда организма им в движение по подобен на човешкия начин (усилена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, повишен мускулен тонус, повишена концентрация), но резултатът е или атака, или бягство като защита от надвисналата опасност.

Таблица с етапите на стреса

Важни хормони и промени по време на стресовата реакция

Стресът е защитна реакция на организма при прекомерно психическо или физическо натоварване или външна или вътрешна заплаха. Всеки причинител на стрес се нарича стресор. Стресорът може да бъде вътрешен фактор, например генетична предразположеност, метаболитно или друго заболяване. Външният фактор е негативно събитие. Следната последователност от събития се опосредства от хормоналната и нервната система.

Стресорът активира определени механизми в организма. В резултат на това в кръвообращението се отделят прекомерни количества хормони. В някои случаи (по-рядко) секрецията на някои от тях е намалена. Хормоните се произвеждат от жлезите с вътрешна секреция.

Активирането им в хипоталамуса (долната част на мезенхима, образуващ дъното на третия мозъчен вентрикул) води до две едновременни реакции, първата наречена симпатико-адреномедуларна, а втората хипоталамо-хипофизо-надбъбречна.

Първата реакция действа директно върху симпатикусовата система и я активира. втората реакция води до повишена секреция на хипоталамични кортикотропни хормони. Тези промени засягат останалите ендокринни и хормонални системи, като активират или инхибират други хормони.

Таблица на основните "стресови" хормони

Биохимични реакции при остър или хроничен стрес

По време на остър или хроничен стрес се активират нервната, ендокринната, сърдечно-дихателната и мускулно-скелетната система.

Нервната система става бдителна за потенциална или предстояща опасност. Подобряват се когнитивните функции (мислене, памет, концентрация, бдителност, време за реакция), сетивата (зрение, слух) и се намалява усещането за болка.

Заедно с бдителността на опорно-двигателната система се наблюдава повишаване на мускулния тонус на напречнонабраздената мускулатура.

Сърдечно-дихателната система работи по-бързо. Увеличава се сърдечната честота, като по този начин се повишава кръвоснабдяването и насищането на органите с кислород. Същевременно се свиват периферните кръвоносни съдове и се повишава кръвното налягане, разширяват се зениците и значително се намалява времето на коагулация (времето на съсирване на кръвта). Разширяват се бронхиалните тръби, ускорява се и се задълбочава дишането.

Ендокринната система не знае предварително колко дълго организмът ще бъде подложен на стрес. Затова тя мобилизира всички енергийни ресурси и натрупва резерви.

От друга страна, дейността на гладката мускулатура, изграждаща храносмилателната, пикочната и репродуктивната система, е силно потисната. Чревната перисталтика е намалена, което може да причини запек или, парадоксално, диария. Секрецията на храносмилателни сокове е потисната. Отслабването на мускулите на пикочния мехур може да доведе до уриниране. Половите органи не функционират както трябва по време на стрес. При мъжете например се появява еректилна дисфункция, а при жените - вагинална сухота.

Интересно: Опитвате се да имате дете, но някак си не се получава? Една от причините може да бъде и стресът и депресивното му въздействие върху репродуктивната система. Доказан е намален шанс за зачеване.

В тези процеси в организма участват гореспоменатите "стресови" хормони. Те влияят на други хормони в организма чрез свръхпроизводството си.

• Антидиуретичен хормон - Произвежда се в хипоталамуса и в по-малка степен в кората на надбъбречните жлези и гонадите. Въздейства върху обмяната на течностите, като ги задържа извън клетките при прекомерното им количество. Абсорбира водата в бъбреците, като по този начин силно повлиява функцията им. Повишава кръвното налягане.
• Соматотропен хормон - Това е хормон на аденохипофизата. Той е хормон на растежа, който участва главно в растежа на костите, мускулите и вътрешните органи. Свръхпроизводството му причинява акромегалия (повишен растеж на периферни части като уши, нос). Намаленото му производство влияе значително върху правилния растеж и развитие.
• Тироксин - Той е един от хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза. Острият стрес увеличава производството му, като предизвиква намаляване на гликогеновите запаси в черния дроб и увеличаване на захарните и азотните вещества в кръвта. Увеличава сърдечната честота с до 20 %. Хроничният стрес намалява нивата му. Има подчертан ефект върху растежа на тъканите и органите, тъй като тироксинът потиска секрецията на хормона на растежа.
• Фоликулостимулиращ хормон, пролактин, лутеинизиращ хормон, тестостерон, естрогени (сексуална функция, репродукция)
• Глюкагон, инсулин - Тези хормони се произвеждат в панкреаса. При остър стрес количеството на инсулина се увеличава, а количеството на глюкагона намалява. Това води до хипогликемия до хипогликемична кома при диабетиците. При хроничен стрес е обратното и се стига до хипергликемия и метаболитни смущения.
• Алдостерон - Образува се в кората на надбъбречните жлези и влияе върху пропускливостта на клетъчните мембрани. Регулира метаболизма на водата и някои соли. Стимулира абсорбцията на натрий и екскрецията на калий.

Бременност и стрес - наука, изследвания, експерименти и резултати

Влиянието на стреса върху хората вече беше описано накратко. Бременните жени не правят изключение. Тъй като носят в себе си друго живо същество, те трябва да бъдат по-предпазливи в това отношение.

Вътреутробно развитие на плода

По време на вътреутробното развитие плодът е свързан с майката чрез плацентата, а с нея - чрез пъпната връв. Пъпната връв осигурява необходимите хранителни вещества и кислород. Тя също така отвежда продуктите от обмяната на веществата. Плацентата също така представлява своеобразна защита или бариера срещу имунната система на майката, която в противен случай би възприела ембриона като чуждо тяло и би се борила срещу него.

Плацентата е временен орган в тялото на майката, който произвежда определени хормони. Те са важни за поддържането на бременността. Сред тях са хорионгонадотропинът (hCG), който е познато понятие на всяка жена, която някога е правила тест за бременност. Те включват също естрогени, прогестерон и лактоген.

Тя също така е пропусклива за образуване на хормони и протичането им в кръвния поток на майката. Ако хормоните могат да повлияят в такава голяма степен на възрастен човек, какво да кажем за малкия и лесно уязвим плод?

Влияние на хормоните на стреса върху растежа и развитието на плода

Стресът като фактор, влияещ както на майката, така и на плода, е само един от многото фактори, действащи върху вътреутробното развитие. Трябва да се има предвид, че най-лошото и най-малко влияещо върху правилното развитие на новороденото е генетиката. Повишената концентрация на определени хормони в околоплодната течност е научно доказана.

Важна забележка: Трябва също така да се отбележи, че стресът върху плода трябва да е силен, интензивен и дълготраен (изнасилване, нападение, убийство, загуба на партньор). Краткотрайният стрес от ежедневието няма да доведе до раждането на дете с умствена изостаналост, спина бифида и недоразвити органи.

След това има фактори като злоупотреба с някои лекарства, основното, продължаващо майчино (диабет, хипертония, заболяване на щитовидната жлеза), както и различни инфекции, възникнали по време на бременността (менингит, дребна шарка).

Съвет: Грип при бременност

Изследване на приложението на глюкокортикоиди

Учени от Кеймбриджкия университет, един от най-известните университети в света, потвърдиха ефекта на стреса върху растежа на плода чрез изследване. Тестовата проба е представлявала фетуси на мишки, на които е бил инжектиран хормонът на стреса глюкокортикоиди. Те са били значително по-малки в сравнение с фетусите на мишки, на които не е бил даван хормонът. Тези хормони се намесват и значително нарушават преноса на захари през плацентата. Това води до вътреутробни хранителни нарушения, нарушения в растежа и впоследствие до ниско тегло при раждане.

Изследванията върху животни (бозайници) ясно показват влиянието на стреса и неговите трайни последици на невроендокринно ниво и в по-късното поведение на детето. Глюкокортикоидите, отделяни по време на стрес, оказват влияние върху развитието на мозъка (аденокортикотропен хормон, хидрокортизон - по-малка обиколка на главата). Тази област, разбира се, постоянно е обект на различни изследвания.

Влияние на соматотропния хормон върху плода

Растежът и теглото на плода обаче зависят и от повишените или понижените нива на хормоните в организма на майката. Това е най-вече соматотропният хормон. Неговата концентрация зависи от това дали става въпрос само за остра стресова реакция или за хроничен стрес. Неговият излишък може да доведе до прекомерно тегло на плода и свързаното с него преждевременно раждане. И обратно, понижената му концентрация може да причини ниско тегло при раждане, недоносеност и слабо развитие на костите и вътрешните органи.

Продължителното излагане на стрес и стресови хормони увеличава риска от лошо развитие на някои органи и увеличава възможността за вродени дефекти на сърцето, белите дробове, червата или нервната система.

Стероиди и тиреотоксин

Леко пресичане на плацентата се наблюдава при стероиди или тироксин например. Те действат върху плода по подобен начин като този при възрастните. Тиротоксинът потиска растежа на плода и пречи значително на концентрацията на глюкоза и инсулин в организма. Той може да причини намален растеж, ниско тегло при раждане и метаболитни нарушения. Те могат да бъдат пречка за правилното развитие на бебето.

Вторично влияние на хормоните въз основа на нарушения, предизвикани у майката

Регистрирани са повече случаи в по-късните етапи на бременността, при които внезапно възникналият и силен стрес непосредствено преди раждането е предизвикал преждевременно раждане. Как е възможно това? Стресът и неговото въздействие върху мускулната тъкан могат да предизвикат преждевременни маточни контракции, а оттам, разбира се, и раждане.

Хормоните са непредсказуеми и могат да повлияят вторично на плода. На първо място те влияят на майката. Те предизвикват определени промени в организма ѝ, дори болести, които вторично влияят на нероденото бебе.

Таблица на заболяванията, възникващи по време на бременността, и тяхното въздействие върху плода

Тези соматични заболявания на майката на психологична основа могат да причинят преждевременно отлепване на плацентата, гинекологично кървене и да увеличат риска от спонтанен аборт. Те също така влияят върху теглото и развитието на органите и тъканите на новороденото.

Съвет: Как да разпознаем прееклампсията при бременност

Точните ефекти на стреса върху плода постоянно се обсъждат както от майките, така и от експертите. Това, което е 100% сигурно, е, че стресът има предимно отрицателно въздействие върху новороденото. По тази причина той трябва да се сведе до минимум и да не застрашава бебето.