Патологичен хазарт - хазарт. Какви са последиците за живота?

Като такъв хазартът е напълно законна дейност за свободното време.
Хазартът също е законен хазарт, но изисква повече или по-малко финансови средства от играча.

Патологичният хазарт обаче вече е дефиниран според Международната класификация на болестите като чести или повтарящи се епизоди на хазарт, които доминират в живота на индивида и водят и до нарушаване на семейните, социалните, професионалните и материално-икономическите ценности.

То възниква в резултат на взаимодействието на психологически, поведенчески, когнитивни и биологични фактори.

Разликата между хазарта и обикновения хазарт е, че при него залогът обикновено са пари (покер, блек джак, зарове, рулетка, мария, слотове, бинго, лото, кено, евроджакпот), но също и живот и здраве (руска рулетка).

Интересно:
В някои държави хазартът е забранен.

Рискови групи от хора с висока вероятност за патологичен хазарт

• Хора с положителна семейна анамнеза за хазарт
• Според статистическите данни най-рисковите групи хора са тийнейджърите (средната възраст на започване на хазартни игри е 12 години) и младите хора
• Лицата с анамнеза за психологическа травма в детството (смърт в семейството, развод, алкохолизъм, възпитание) също са изложени на риск
• мъжете са по-често засегнати, но хазартът се увеличава и сред жените
• на хазарта бързо се поддават, особено безработни и хора с ниски доходи. причината е "визията" за голяма и бърза печалба.
• Уязвими са и хората, които често влизат в контакт с хазарта (крупиета, служители в нощни клубове...).

Патологичният хазарт все още не е получил голямо внимание. Той засяга пациента, неговото семейство и обществото като цяло.

По време на развитието на хазарта самият пациент може да не е напълно наясно с проблема, в който е попаднал. Първото звено при определянето на диагнозата обикновено е семейството.

Хазартът тогава и сега

Игрите винаги са били част от човешкия живот. Те са били форма на релаксация и забавление, така че принципът им не е бил да се печелят много пари.

В миналото хората са предпочитали прости игри, като например хвърляне на камъни или клонки. По-късно това са били игрите с топка, карти, зарове или шах.

Към края на XVI в. започнали да се разработват все по-сложни игри. Това били първите предшественици на днешните игрални автомати. Те представлявали по-малки игрални устройства, като например музикални кутии.

През 1905 г. в Германия е изобретена машина, наречена "щъркел", която при хвърляне на монети изхвърляла шоколад.

Първата игрална машина е направена в Ню Йорк през 1981 г. Тя съдържа 5 барабана и 50 карти. Бързо става популярна и скоро се разпространява. Наградата все още не е пари, а това, което предлага даден бизнес (например чаша уиски).

Днешните хазартни игри

В днешно време има редица хазартни игри, които са много популярни. Номер едно обаче все още са слот машините.

Това са групи игри, които вече не служат за забавление, а като средство за загуба на повече пари и развиване на зависимост.

При патологичния хазарт се наблюдава съпътстваща зависимост с други зависимости (цигари, алкохол, наркотици), но и с други психични заболявания.

• Покерът е хазартна игра на карти, чийто принцип е да комбинирате картите си с другите изтеглени карти, така че да се получи най-добрата ръка с най-висока стойност.
• Блек джак е хазартна игра, в която принципът е да спечелите повече точки от противника си.
• Марая е игра на карти, която се играе със седем карти, като кралят-дама е с най-висока стойност.
• Зарове е игра със зарове, при която печели играчът с най-висока обща стойност.
• Рулетка е игра, която се играе на машина с формата на колело. Тя се състои от два етажа. На горния са числата, а на долния - халката с топчетата, като залозите за числата и цветовете се правят преди хвърлянето.
• Игралните автомати са най-популярната хазартна игра. След като се хвърлят монетите, барабаните на машината могат да се завъртят. Те съдържат различни карти и символи, като 2 или 3 от един и същи символ означават печалба според предварително определения залог.

Кой е патологичен комарджия?

Патологичен комарджия е човек, който отговаря на основните критерии за хазарт. Не може автоматично да се твърди, че човек, който играе спорадично на слотове или други игри, е хазартно настроен, само защото изглежда, че играе твърде често.

Интересно:
ЕЕГ (електроенцефалограф), извършена от патологичен комарджия, показва някои аномалии във фронталните и темпоралните дялове на мозъка. Смята се, че електрическите аномалии в тези части на мозъка причиняват повишена импулсивност и нарушено внимание при комарджията.
Други изследвания пък потвърждават нарушения в метаболизма на серотонина, норепинефрина и допамина.

Критерии за патологичен комарджия

Съществуват определени критерии, въз основа на които може да се заключи, че дадено лице е комарджия. какви са те?

Основни критерии за патологичен комарджия:

• индивидът има поне два епизода на хазарт в рамките на една година
• тези епизоди са нерентабилни, дори неизгодни за индивида, като причиняват дистрес и проблеми в ежедневието
• комарджията не е в състояние да устои на играта и няма волята да спре
• пациентът има натрапчиви мисли и идеи за игрите (и за минали игрови преживявания), обсебен е от тях, зает е с тях

Други признаци на патологичния геймър извън основните критерии:

• Планира да играе отново, рационализира (фалшиво обосновава защо играе - напр. убежище след спор, търсене на спокойствие)
• Лъже семейството и другите за редовното си играене. не признава или прикрива редовността на играта
• Увеличава сумата на парите и залозите (чувство на напрежение, вълнение)
• Обмисля откъде да вземе средства за игра (задлъжняване, заеми, присвояване, измама, кражба)
• Когато не играе, има натрапчиви мисли, придружени от вътрешен смут. раздразнителен, импулсивен
• Заради играта губи работата си, семейството си, приятелите си - личният му живот се разпада
• Когато осъзнае пристрастяването си, той многократно се опитва да се откаже. отсъствието на играта предизвиква безпокойство и лоши чувства

Таблица на типовете геймъри:

Кой се приема за патологичен комарджия?

Наистина е важно да различавате патологичните комарджии от нормалните комарджии и залагащи. Те се различават и от хората с други психиатрични диагнози, които също често играят хазарт, но това не е основният им проблем.

• Хазартни играчи и хора, които обичат да играят - Това са лица, които не страдат от импулсивно хазартно разстройство. Честото залагане на хазарт им носи моментна тръпка. В повечето случаи обаче това не е тръпка, а опит да спечелят някакви пари. Те могат да контролират хазарта си и знаят здравословното ниво на това, което правят. Никога не залагат повече пари, отколкото имат. Могат да компенсират загубата на по-малки суми пари или не им липсва.
• Психиатрично болни лица без диагноза хазарт - Често наблюдаваме хазарт при някои психиатрични разстройства. Виждаме го при маниакални лица, а също и при социопатични личности. Работа на психиатъра е да разграничи кое разстройство всъщност е налице въз основа на преобладаващите личностни черти и характеристики и да го лекува по съответния начин.

Патологичният комарджия преминава през няколко етапа

Както всяко заболяване или зависимост, така и хазартната зависимост има начало, ход и край. От началото на пристрастяването до неговия край, независимо дали е добър или лош, комарджията преминава през определени фази.

1. Фазата на по-малките печалби
2. Фаза на повтарящи се загуби
3. Фаза на пълна загуба на контрол

Фазата на малките печалби - късметът на начинаещия

Фазата на малките печалби в началото на хазартната игра се нарича още фаза на късмета на начинаещия. В тази фаза е най-лесно да се спре хазартът, защото индивидът все още не е загубил контрол над играта. Той обикновено залага по-малки суми, които успява да си върне многократно. Така расте самочувствието му и фалшивата вяра за по-големи печалби.

Проблемът е именно в случайния късмет в играта, повтарящите се малки парични печалби и представата за голяма печалба, които му пречат да го направи. Играчът изпитва оптимизъм и еуфория. Той погрешно вярва, че ще спечели по-голяма сума пари. Рискът е основно за тези, които страдат от липса на пари.

Увереността му дава кураж, затова той увеличава залозите, играе по-често и бавно попада в порочен кръг, от който е трудно да се измъкне. Рано или късно играта напълно го поглъща.

Фаза на повтарящи се загуби

По-високите залози и по-честата игра не означават липса на печалба. Напротив, играчът губи пари. В опит да си ги върне, той продължава да увеличава честотата на играта, вместо да се откаже от нея. Тук вече можем да говорим за патологичен хазарт.

Загубата на пари се отразява и на поведението и постъпките му. Той има проблеми не само в личния си живот, но и в работата или в училище. Започва да лъже семейството си и хората около него за това колко често играе. Лъже особено за това колко пари е загубил. Мислейки, че ще си върне парите, той започва да взема пари назаем от семейството си, а по-късно задлъжнява (малки заеми).

Постоянно мисли само за играта (натрапчиви мисли), също и за това как да се откаже. Но това обикновено не успява. Началото на лъжите, безразсъдното поведение, вземането на пари назаем или дори дребните кражби бележи началото на последната фаза на хазарта, а именно фазата на загуба на контрол. Той се затваря в себе си, изолира се от другите, става раздразнителен и неспокоен.

Фазата на пълна загуба на контрол

Във фазата на пълна загуба на контрол, или т.нар. фаза на отчаяние, комарджията вече не е в състояние да се откаже от играта без чужда помощ. Въпреки всички предишни проблеми, които тя му е донесла, той увеличава залозите. Посвещава цялото си време и цялото си имущество на играта. И не само своето. Редовно прибягва до престъпни дейности (кражби, присвояване), за да набира средства.

На този етап индивидът вече е напълно изолиран от обкръжението си. Междуличностните отношения са в застой, той губи семейството си, работата си, приятелите си. Остава напълно сам със зависимостта си. Постепенно го застигат и предишните реституции, като напомняния за неплащане на заеми, запори, неведнъж изнудване на пари от други хора или съдебни дела за кражби.

Той се намира в ситуация, от която няма връщане назад. Осъзнава това, разкайва се, но никога няма да се измъкне от нея без помощ (която често отказва). Разбира се, за неуспехите си обвинява всички, освен себе си.

Към края се отдава на други зависимости (алкохол, наркотици), изпада в депресия и отчаяние. Чести са опитите за самоубийство. Не са редки и завършените самоубийства, при които пациентът вижда в прекратяването на живота си единственото спасение от трудната ситуация.

Лечението на комарджия не е лесно!

Лечението на пристрастяването е много трудно. Въпреки че патологичният хазарт не е пристрастяване в истинския смисъл на думата, той има много общо със зависимостта.
Индивидът изпитва принуда да играе постоянно. Когато няма възможност, той става неспокоен, раздразнителен и дори може да прояви симптоми, подобни на абстиненция.

Обща е не само симптоматиката, но и сходствата в лечението на патологичния хазарт.
Това, разбира се, има и своята тъмна страна. Това е преди всичко съгласието на самия пациент, който, от една страна, не иска да признае болестта, а от друга, подписването означава дългосрочно отсъствие на игра.

Психотерапия и дългосрочно болнично лечение

Пациентът-играч трябва да бъде напълно контролиран от друго лице. причината е проста. щом веднъж вече не е под контрол, той се връща към играта. именно поради този пълен контрол е необходима дългосрочна хоспитализация в специализирани психиатрични заведения под наблюдението на психиатър.

Само в стационарното заведение може да се предотврати контактът с играта.

По време на хоспитализацията пациентът преминава през различни видове психотерапия и рехабилитация. Тези процедури се провеждат с отделни лица, но също така и в групи. Семейството обикновено е важно свързващо звено.

Лекарства и амбулаторни грижи

В по-тежките случаи пациентът обикновено се подлага на медикаментозно лечение, например с антидепресанти. Те потискат експлозивността на пациента, облекчават дискомфорта, тревожността, депресията и мислите за самоубийство.

След изписването се препоръчва редовно амбулаторно проследяване от психиатър. Това е много важно, тъй като патологичните комарджии доста често рецидивират.