Натрий и неговото въздействие върху здравето. Знаете ли, че се съдържа и в лекарствата?

Питали ли сте се някога колко сол консумирате всеки ден? Може да се окажете неприятно изненадани.

Какъв ефект има натрият върху организма ни, какво количество е безопасно и кога застрашава здравето ни?

Какво знаем за натрия?

Натрият е четвъртият най-разпространен елемент на Земята. Той съставлява приблизително 2,6 % от земната кора. Той е част и от Вселената, като Слънцето и звездите.

Откривател на натрия е английският химик сър Хъмфри Дейви, който през 1807 г. за първи път изолира чист натрий от съединението му натриев хидроксид чрез електролиза.

Наименованието на натрий произлиза от английската дума soda и латинската дума sodanum.

Химичното наименование на натрий Na произлиза от латинското наименование natrium и е образувано от гръцката дума nitron. Съединението на натрия sodanum е използвано през Средновековието като средство за лечение на главоболие.

Някои натриеви съединения са били използвани още по времето на древните египтяни, римляни и гърци. Те са използвали натриев карбонат в комбинация с калиев карбонат като детергент.

До XVIII в. хората не са знаели разликата между натрий и калий.

Натрият принадлежи към групата на алкалните метали. Той е на първо място по изобилие в тази група химични елементи. Наименованието алкални метали се основава на факта, че тези елементи реагират с вода, като образуват основи, т.е. основи.

Освен натрий алкалните метали включват литий, калий, рубидий, цезий и франций.

Алкалните метали са елементи от група 1А на периодичната таблица на химичните елементи (вертикални стълбчета).
Натрият (Na) е класифициран в период 3 (хоризонтални стълбчета).

Натрият, както и всички останали алкални метали, е силно реактивен. Поради високата си реактивност (напр. с вода или кислород) той не се среща в природата в елементарна (т.е. свободна) форма, а винаги като съединение. Говорим за съединения на натрия.

По отношение на природата и свойствата си натрият е лъскав метал със сребрист цвят.
Цветът му се променя в сив, когато е изложен на въздух.
Той е мек, затова може да се реже, например с нож.
Има по-малка плътност от водата и затова плува на повърхността.

Тъй като натрият е метал, той има добра проводимост. Провежда електричество и топлина.

При нагряване във въздуха се запалва и гори с характерен жълт пламък.

Таблица с основна информация за натрий

Най-често срещани натриеви съединения

Натрият е един от най-разпространените елементи на Земята. Той се намира в повърхностните слоеве на земната кора. Поради способността си да се разтваря лесно, той е и съставна част на водата, независимо дали става дума за морска или подземна минерална вода.

Когато натриевата вода влезе в контакт със скалите на земната повърхност, натрият също става част от тях. Така се образуват минералите.

Вероятно най-известното и най-широко използваното съединение на натрия е натриевият хлорид, химична формула NaCl.

Той се среща в природата под формата на минерала халит. Находища на този минерал се срещат в пресъхнали езера и морета. Натриевият хлорид е част от ежедневната ни диета и е известен като готварска сол.

Ще изброим и други съединения, които натрият може да образува и които имат приложение в ежедневието ни.

• Na2CO3 - натриев карбонат или сода
• NaHCO3 - натриев бикарбонат или сода за хляб
• NaOH - натриев хидроксид или сода каустик
• NaNO3 - натриев нитрат или чиста вар
• Na3AlF6 - натриев хексафлуороалуминат или криолит
• Na2SO4 - натриев сулфат
• Na2B4O7. 10H2O - натриев тетраборат или боракс

Натрият също така е основен компонент на растителните и животинските клетки.

Как се произвежда натрий и къде се използва?

За търговска употреба натрият понастоящем се получава чрез физикохимичния процес на електролиза на разтопен натриев хлорид.

Изходното съединение е разтопена смес от калциев хлорид и натриев хлорид. При електролизата се получава калций, който поради по-високата си температура на топене (в сравнение с натрия) се втвърдява и отделя от натрия.

Натриевите сплави се използват в хранително-вкусовата, хартиената и стъкларската промишленост, при производството на сапуни, както и в химическата, текстилната и не на последно място във фармацевтичната промишленост.

Значението на биологичната функция на натрия

От биологична гледна точка натрият е основно вещество. Той е необходим за правилното функциониране на организма и изпълнява няколко жизненоважни функции.

Той е основният катион, съдържащ се в извънклетъчната течност (течност извън клетките, напр. кръвната плазма). Повечето от запасите на натрий в организма се намират в извънклетъчната течност. Той е и компонент на клетките на организма.

Нормалното ниво на натрий в кръвта е приблизително между 135 mmol/l и 145 mmol/l. Ако количеството на натрий намалее или се увеличи спрямо физиологичната му концентрация, настъпват патологични състояния.

Става дума за следните случаи:

• хипонатриемия - понижено ниво на натрий в кръвта под 135 mmol/l
• хипернатриемия - повишено ниво на натрий в кръвта над 145 mmol/l

Физиологичната потребност от натрий при възрастните е между 165 и 230 mg дневно.

Тази потребност обикновено се покрива напълно от балансирана дневна диета.

Количеството натрий, което трябва да се приема през деня, зависи и от редица фактори, като например степента на изпотяване по време на физическа активност, околната среда или температурните условия (по-високите температури увеличават изпотяването и следователно изискванията за прием на натрий са по-високи).

Средното съдържание на натрий в организма на възрастен мъж е 92 г. Половината от това количество е локализирано в извънклетъчната течност, а останалата част - в клетките и костите.

Съвременната тенденция е, че действително необходимото на организма количество натрий се превишава неколкократно. Това се дължи на прекомерната консумация на сол в храната.

В идеалния случай човек трябва да приема около ¼ чаена лъжичка сол на ден.

Защо натрият е важен за нас?

Натрият играе ключова роля в поддържането на клетъчната хомеостаза (стабилност), регулирането на баланса на течностите и киселинно-алкалното равновесие (съотношението между киселинните и основните компоненти). Като влияе върху количеството течности в организма и свързания с тях обем на кръвта, натрият участва в регулирането на кръвното налягане.

Той също така е важен за функцията на мускулите и нервите и участва в преноса на хранителни вещества и други субстанции през клетъчните мембрани.

Кои храни са източници на натрий?

Основният източник на натрий в храната е натриевият хлорид (готварска сол). Той се използва ежедневно в производството и преработката на храни, при приготвянето и овкусяването им и др.

Общото количество натрий, което човек приема с храната, е комбинация от:

• малкото количество натрий, което естествено се съдържа в храната
• по-голямо количество натрий, което се използва при приготвянето на храната или при овкусяването ѝ
• още по-голямо количество натрий, който се добавя към храната по време на нейното производство и преработка

В допълнение към горното натрият присъства и в някои лекарства, които се прилагат перорално или парентерално (чрез инжектиране или вливане). Количеството натрий в лекарствата често не е незначително и е важно да се вземе предвид.

Съдържанието на натрий в храните е много променливо и зависи от произхода на храната (напр. животинските храни естествено съдържат повече натрий), както и от степента на преработка на храната (натрий се добавя към храната по време на преработката или преопаковането).

Храните с ниско съдържание на натрий са тези, които съдържат не повече от 140 mg натрий на порция.

Високо съдържание на натрий се определя като 400 mg или повече.

Примери за храни с естествено ниско съдържание на натрий са плодове (5 mg/100 g), зеленчуци (10 mg/100 g), мляко (50 mg/100 g), яйца (80 mg/100 g), прясна риба (100 mg/100 g) или зърнени храни и масла.

При преработените храни съдържанието на натрий може да се промени значително в сравнение с първоначалното му състояние. Това важи особено за месото и месните продукти или сиренето. Съдържанието на натрий в тези храни се увеличава значително.

Сравнение на храните и тяхното съдържание на натрий в сурово и преработено състояние (таблица)

Какво се случва с натрия в организма?

От всички възможни пътища на абсорбция натрият се абсорбира в най-голяма степен и в най-голямо количество в храносмилателния тракт, т.е. в тънките и дебелите черва.

Повече от 95 % от натрий от храната се абсорбира по този начин.

Балансът на натрия в организма е тясно свързан с баланса на течностите, т.е. количеството на солите се променя с количеството на общата телесна течност.

Нека да обясним това с прост пример.

Човешкото тяло работи, като се опитва да поддържа постоянно количество обща течност и електролити (натрий и калий).

Ако нивото на натрия се увеличи значително (кръвта е твърде концентрирана), организмът се опитва да "разреди" кръвта, т.е. да увеличи обема ѝ. Тялото изпраща сигнал и човек започва да изпитва жажда, което води до повишен прием на вода.

В допълнение към жаждата се задейства и друг механизъм. Синтезират се вещества, които пряко въздействат върху бъбреците, така че те да задържат повече вода.

Това е т.нар. комбиниран ефект, при който количеството на общото количество течности и електролити се връща в равновесие.

В противен случай, ако нивото на натрия е значително намалено, бъбреците отделят повече вода. По този начин се възстановява балансът.

Следователно бъбреците играят основна роля в регулирането на нивата на натрий в организма. Именно чрез бъбреците по-голямата част от натрия се елиминира от организма.

При възрастните за нормално ниво на натрий в урината се счита 20 mmol/l в една проба урина (40 до 220 mmol/l на ден).

Степента на реабсорбция на натрий в кръвта чрез бъбреците зависи от индивидуалните нужди и варира от 0,5 до 10 %.

Собствените на организма химични съединения, като норадреналин, алдостерон или инсулин, увеличават реабсорбцията на натрий.
Обратно, химични съединения като допамин, простагландини или някои сърдечни пептиди насърчават отделянето на натрий с урината.

В допълнение към основния екскреционен път - урината, натрият се извежда от организма в малка степен и чрез фекалиите или потта. Екскрецията и по двата пътя се увеличава с увеличаване на хранителния прием на натрий.

Какво се случва, когато нивата на натрий са високи или ниски?

Но какво се случва, ако нивото на натрий в организма не е на физиологично ниво? Какво става, ако приемът на натрий е по-висок, отколкото трябва да бъде? Или обратното - нивото на натрий е твърде ниско?

В случаите, когато количеството на натрий превишава здравословните стойности на концентрация нагоре или надолу, възникват патологични състояния.

Те включват хипонатриемия и хипернатриемия.

Хипонатриемия или недостиг на натрий

За хипонатриемия говорим, когато нивото на натрий в кръвта спадне под 135 mmol/l (с известни отклонения в отделните случаи). Тежка хипонатриемия настъпва, когато нивото на натрий спадне под 120 mmol/l.

Като цяло хипонатриемията представлява диспропорция между общото количество на течностите в организма и електролитите (натрий и калий). Общото количество на течностите в организма преобладава.

При здрави хора появата на хипонатриемия е сравнително рядка, тъй като с храната се приема достатъчно количество натрий дневно. Не съществува риск от хипонатриемия дори при диета с ниско съдържание на натрий.

Недостигът на натрий може да възникне по различни причини.

Това са някои от факторите, влияещи върху развитието на хипонатриемия:

• Значително висок прием на течности или вещества, свързващи водата (глюкоза, манитол)
• Значителна загуба на течности през стомашно-чревния тракт (при повръщане или диария)
• Бъбречно заболяване, цироза, сърдечно заболяване
• Смущения в производството на хормони, които регулират обема на течностите в организма (напр. вазопресин)
• Ятрогенна причина - хипонатриемия, възникваща при хоспитализирани пациенти
• Употреба на определени лекарства

Прочетете колко течности е твърде малко и колко е твърде много в статията:
Значението напиенето: какво е недостатъчен или прекомерен прием на течности?

Защо хипонатриемията е опасна?

Недостигът на натрий може да доведе до редица нарушения или увреждания на организма. Симптомите на хипонатриемия обикновено не се проявяват външно, за да може ясно да се диагностицира недостигът на натрий.

Диагнозата се поставя чрез редица лабораторни изследвания, като например осмолалитет на кръвния серум, осмолалитет на урината, обем на извънклетъчната течност или концентрация на натрий в урината.

Табличен преглед на рисковете от остра и хронична хипонатриемия

Парадоксално е, че острата (краткосрочна) хипонатриемия е по-опасна за организма от хроничната хипонатриемия.

Хипернатриемия или прекомерно количество натрий

По-често срещан случай на дисбаланс на натрия в организма е хипернатриемията. Тя също се причинява от прекомерен прием на натрий в храната, тъй като солта е много често срещана добавка в храните.

Хипернатриемия се появява, когато нивото на натрий в кръвта надвишава 145 mmol/l.

При много хора излишъкът на натрий често е лек и не причинява значителни здравословни проблеми. Въпреки това повишените нива на натрий трябва да бъдат приведени в норма.

Количеството сол, поето от храносмилателния тракт, което вече се счита за токсично, е в границите на 0,5-1 g сол/kg телесно тегло. Поглъщането на това количество сол може да бъде животозастрашаващо.

Хипернатриемия може да бъде причинена от прекомерен прием на натрий с храната, повишена загуба на течности и различни заболявания.

Възрастните хора са особено застрашени от прекомерен прием на натрий. Те имат намалено усещане за жажда и също така са по-податливи на заболявания, които засягат натриевия баланс.

Както и при хипонатриемия, излишъкът на натрий се открива чрез лабораторни тестове. Той се открива чрез кръвни изследвания или чрез определяне на концентрацията на натрий в урината.

Най-често срещаните симптоми на излишък на натрий в кръвта са: 1:

• Прекомерна жажда
• Прекомерна умора, летаргия
• Мускулни крампи, гърчове
• Повишено кръвно налягане
• Сърдечно заболяване
• Бъбречно заболяване
• Костни заболявания

От изброените по-горе симптоми най-голям риск представлява повишеното кръвно налягане и свързаното с него развитие на сърдечни и бъбречни проблеми.

Прекомерните нива на натрий в организма предизвикват увеличаване на обема на извънклетъчната течност, което води до повишаване на кръвното налягане.

Обикновено увеличеният обем на извънклетъчната течност се регулира от бъбреците. Проблемът обаче възниква при прекомерен прием на натрий, бъбречни заболявания или при деца и пациенти в напреднала възраст, чието отделяне от бъбреците е намалено.

Продължителното повишаване на кръвното налягане се свързва с развитието на сърдечни заболявания като инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност, с развитието на бъбречни нарушения или деменция.

При децата се появява хипернатриемия поради по-ниската способност на организма да отделя натрий. Това може да доведе до тежка дехидратация и развитие на конвулсивни припадъци. Дългосрочният прием на големи количества натрий в детска възраст увеличава риска от хипертония и сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст.

Как да предотвратим сърдечносъдовите заболявания?

Промените в начина на живот са важни

Първата стъпка за намаляване на нивата на натрий в организма е да се променят индивидуалните хранителни навици.

Пациентите с хипернатриемия трябва да спазват диета с ограничен прием на натрий - в храната или от други източници (напр. лекарства).

Основните мерки на режима включват: 1:

• Ограничаване на приема на готварска сол, заместването й с други овкусители, предпочитане на морска сол.
• Избор на храни с ниско съдържание на натрий
• Предпочитане на домашно приготвена храна, самостоятелно приготвяне на храна
• Неизползване на омекотена вода за готвене или пиене

Каква е функцията на натрия в лекарствата?

Натрият заема важно място във фармацевтичната индустрия в широк спектър от приложения.

Натрият, съдържащ се в лекарствата, може да има различни функции в зависимост от това каква част от лекарството съставлява.

1.

Натрий като активна съставка (лекарство) в лекарството. В този случай натрият е основната активна съставка или една от основните активни съставки. Физиологичните му ефекти се използват за лечение на медицински разстройства или заболявания.

2.

Натрий като част от активната съставка. Ако лекарството е под формата на натриева сол.

3.

Натрий като помощно вещество в лекарствения продукт. В този случай натрият е важен компонент на лекарствения продукт. Той допринася за стабилността на лекарствения продукт и подобрява свойствата му.

Използва се главно като помощно вещество за повишаване на разтворимостта на лекарствата.

Използва се също така заради своите емулгиращи, хелатни, смазващи и антимикробни свойства или като стабилизатор и оцветител.

4.

Натрий, използван за приготвяне на друг лекарствен продукт за приложение. Натрият не е пряка съставна част на лекарствения продукт, но разтвор на неговата сол (натриев хлорид) се използва за разтваряне на друг лекарствен продукт, напр. прах за инжектиране.

Понастоящем на пазара има голям брой лекарства, които съдържат натрий, било като активна съставка, било като помощно вещество. И в двата случая трябва да обръщате специално внимание на точното съдържание на натрий във всяко лекарство, което приемате.

Това е особено вярно, ако приемате лекарства за дълго време (повече от 1 месец) или ако приемате повече от едно лекарство едновременно. Познаването на съдържанието на натрий във всяко лекарство, което приемате, е особено важно, ако сте на диета с ограничено съдържание на натрий или ако имате сърдечно-съдово заболяване.

Най-големи количества натрий се приемат предимно в ефервесцентни или разтворими лекарствени форми.

Специално внимание е необходимо, когато приемате лекарства, които се предлагат без лекарско предписание. При тези лекарства Вашият лекар няма видимост и контрол върху общото количество натрий, което приемате.

Вашият фармацевт може да ви посъветва за съдържанието на натрий в лекарствата, отпускани без рецепта, или да ви даде други препоръки.

За основна информация относно съдържанието на натрий в лекарствата вижте писмената информация за потребителите, която придружава всяко лекарство. Тя дава информация за качественото и количественото количество натрий.

• Качествено - списък на всички натриеви съединения, съдържащи се в лекарството
• Количествено - точното количество натрий (натриеви съединения), съдържащо се в лекарствения продукт

В допълнение към горното, листовката на конкретния лекарствен продукт съдържа предупреждение за съдържанието на натрий. Съществуват три вида предупреждения в зависимост от количеството на наличния натрий.

Тези предупреждения са изброени в следната таблица

Препоръки на СЗО за дневен прием на натрий

Световната здравна организация (СЗО) е издала препоръки за максимален дневен прием на натрий след възможните рискове за здравето, свързани с прекомерния прием на натрий.

Целта на тези препоръки е да се предотврати или намали високото кръвно налягане и по този начин сърдечносъдовите заболявания.

• Възрастните (на възраст над 16 години) могат да приемат по-малко от 5 г натриев хлорид (готварска сол) на ден, което е по-малко от 2 г натрий на ден.
• За децата (на възраст 2-15 години) максималният дневен прием на сол трябва да се основава на препоръчителната дневна доза за възрастни, като количеството сол се адаптира към индивидуалните енергийни нужди на храната.

Еднократна доза от лекарство с високо съдържание на натрий, т.е. 17 mmol (391 mg), представлява приблизително 20% от препоръчителния максимален дневен прием на натрий. Това е нагледен пример за важността на отчитането на съдържанието на натрий в лекарствата, а не само в храните.

Препоръката се отнася за всички хора, със или без напреднала хипертония, включително бременни и кърмещи жени.

Изключение правят пациентите, приемащи лекарства, които имат потенциал да понижат нивата на натрий в кръвта, или пациентите, които са на диета под лекарско наблюдение (напр. пациенти с диабет или сърдечна недостатъчност).

Горните препоръки не се отнасят и за деца под 2-годишна възраст.