Мастиха: Силата на природата, скрита в смола, която е била известна още в древността?

Мастихата е уникална и неостаряваща природна субстанция. Какъв е необикновеният ефект на тази субстанция, която предизвиква интереса не само на учените, но и на останалата част от населението? Смолистият секрет на дърво, произхождащо от Средиземноморието, крие повече, отколкото може да се очаква.

Мастихата или мастиковата смола е естествена смола с широк спектър от медицински приложения от повече от 2500 години.

Какво представлява мастиката и какъв е нейният произход?

Мастихата е изсушен смолист ексудат, т.е. ексудат от стъблата или клоните на дървото Pistacia lentiscus.

Тази смола се получава чрез отрязване на стъблата или клоните на растението, при което ексудатът започва да изтича от увредените места.

Тя съдържа най-малко 10 ml/kg етерични масла. Следователно става въпрос за олеорезин (смес от смола и масла).

На Балканите е известен със синонимите мастиха, мастикса или мастикова дъвка. В литературата много често се споменава като "Хиос мастиха", именно поради произхода му от остров Хиос.

Остров Хиос е петият по големина гръцки остров, разположен в Егейско море и известен главно с износа на мастикова гума.

Остров Хиос, и по-специално южната му част, наречена Мастихохория (представена от 24 села), е най-големият източник на мастиков каучук в света. Варовиковата почва на Мастихохория осигурява идеални условия за отглеждане на мастикови дървета и производство на смола.

Отглеждането на мастикови дървета и събирането на мастикова смола са част от културното наследство на района.

Годишно от Хиос се изнасят около 250 000 кг мастика, главно за Франция, САЩ, Саудитска Арабия, Обединеното кралство и Австралия.

От 1997 г. мастиката от Хиос е вписана в Регистъра на защитените наименования за произход (ЗНП). През 2014 г. отглеждането на мастиката на Хиос е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Откъде идва мастихата?

Pistacia lentiscus принадлежи към семейство Anacardiaceae. Естествените ѝ местообитания са крайбрежните райони на Средиземноморието, Португалия и тропическа Африка.

Пистацията може да достигне размерите на дърво или на плътен храст. Тя достига височина 1-8 м. Тя е вечнозелено двудомно растение.

Видът P. lentiscus едва наскоро беше признат и включен в монографиите на Европейската фармакопея.

Листата са дълги 1-4 cm, кожести, с ланцетна до яйцевидна форма, тъмнозелени от горната страна и по-светли от долната.

Цветовете са еднополови, целокрайни и наподобяват ухо. Те са жълтеникави (женските цветове) или лилави до червеникави (мъжките цветове). Опрашват се от вятъра.

Плодът на шамфъстъка е костилка с големина около 4 mm с едно семе. В процеса на развитие цветът на плода се променя от зелен през червен до черен. Черният цвят на плода показва зрялост. Плодът няма почти никаква значителна потребителска стойност.

Мастиковото дърво расте много бавно, като достига пълна зрялост на около 40-50 години. То е способно да произвежда мастика от 5-ата до 6-ата година от живота си. Максималното производство се достига на 15-годишна възраст. Производството на смола намалява значително след 70-годишна възраст.

По отношение на производството на смола мъжките дървета и храсти са по-продуктивни.

Ключовият етап за производството на мастика е подготовката на самите дървета. От средата на юни до началото на юли почвата около дърветата се почиства старателно, изравнява се и се подготвя за събирането на мастика за капково напояване. Почвата се покрива с фин каменен прах, за да се създаде гладка повърхност.

Как се извършва събирането на мастиката?

След цялостна подготовка на дървото и околностите му, през юли и август се отрязва кората на основните клони. Резите, наречени "кентос", започват от долната част на ствола и продължават нагоре.

Сравнително свежите екскременти от отрязаните стволове или клони на растението изглеждат като лепкав, полупрозрачен сок, който капе върху подготвената почва под дървото. След около 15-20 дни, в зависимост от метеорологичните условия, той се втвърдява в неправилни форми.

Едно напълно развито дърво P. lentiscus може да произвежда около 1 kg смола годишно.

След втвърдяването си смолата е кристална, губи горчивия си вкус и е силно ароматна (миризма на смола).

В този момент смолата се събира, първо големите парчета, а след това малките. Смолата се промива с вода, за да се отстранят всички примеси. След това се сортира и класифицира според цвета и размера на отделните зърна.

Смолата се поставя в дървени кутии и се съхранява на хладно място, докато дойде време за обработка.

Популярният алтернативен метод за събиране на мастика е известен като "събиране на течност". При този процес разрезите на клоните на дърветата се покриват с вещество, наречено етилен, което подпомага образуването на смола. След това мастиката се събира като течна паста, богата на етерични масла.

Как изглежда мастихата?

Зърната на мастихата са жълти или зеленикави на цвят, кръгли или крушовидни, с диаметър около 3 mm.

Формата на зърната ясно отличава мастихата от смолата от сандарак (смола от дървото Tetraclinis articulata), която се използва за подправяне на истинската мастиха.

Зърната на мастиката са крехки, имат леко балсамов аромат и терпентинов вкус, а при дъвчене стават пластични.

Зърната на Sandarac остават гранулирани, когато се дъвчат, имат горчив вкус и не са склонни да образуват пластична маса. Това ясно ги отличава от зърната на мастиката.

От химическа гледна точка мастихата се състои от няколко основни компонента, чийто пълен състав обаче все още не е установен.

• Тритерпени
• Монотерпенови въглеводороди, 20 % кислородни монотерпени и сескитерпени
• Полифеноли, фитостероли
• Естествени полимери

Мастиха и нейното използване в медицината

Самата мастика и доказването на въздействието ѝ върху човешкия организъм са обект на научни изследвания от няколко десетилетия. През това време мастиката и нейното въздействие са били многократно тествани при различни показания, т.е. при лечението на редица патологични състояния.

За да може мастиката, както и всички други вещества с медицински потенциал, да бъде одобрена за медицинска употреба, трябва ясно да се докаже нейната безопасност и ефикасност.

Мастиката се използва сред хората и за различни цели (особено медицински) още от праисторически времена. По този начин нейната безопасност е потвърдена чрез дългосрочната ѝ употреба.

Става дума за така наречената традиционна употреба.

Това обаче не означава автоматично, че той има универсална медицинска употреба. Терапевтичните му ефекти са ограничени до определени състояния.

При кои здравословни проблеми употребата на мехлема е безопасна?

Понастоящем употребата на мехлема е официално одобрена и се препоръчва само за две показания.

Тези препоръки са направени от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), основният регулаторен орган за лекарствени продукти, действащ в Европейския съюз.

Показания, за които употребата на мазта е одобрена от Европейската агенция по лекарствата (таблица)

Безопасността на употребата на мастиха при горните показания е доказана от няколко научни изследвания.

Вътрешна употреба на мехлема

При първото споменато показание мастихата е предназначена за вътрешна употреба, т.е. прилага се през устата (орална употреба). Тя се приема под формата на прах.

За облекчаване на леки храносмилателни нарушения, мазта може да се приема през устата от възрастни и хора в напреднала възраст.

• В еднократна доза от 0,5-1 g два пъти дневно или
• в доза от 1-2 g веднъж дневно

ЕМА не препоръчва пероралната употреба на мехлема при деца и юноши под 18 г. Това се дължи на липсата на адекватни данни за употребата му в тази възрастова група.

Препоръчителната продължителност на употреба е 2 седмици.

Тази продължителност на употреба отчита факта, че лечението не се контролира от лекар. Ако симптомите на лошо храносмилане продължат по време на употребата на мазта, трябва да се направи консултация с лекар или квалифициран медицински специалист.

Какви са другите възможни ефекти на мехлема?

Понастоящем на пазара има доста продукти, съдържащи маз. Тези продукти са свободно достъпни.

Те могат да се намерят под различни форми, например под формата на гореспоменатия прах, но също така и под формата на капсули, таблетки за дъвчене, екстракти, масла или вода.

Маслото се извлича от мастиката от Хиос чрез парна дестилация. Водата от мастиката е продукт на процеса на дестилация и представлява воден екстракт.

Производителите на тези продукти декларират още няколко благоприятни ефекта върху организма.

Антимикробно действие на мастиката

Действието срещу микроорганизми се основава на наличието на определени вещества, съдържащи се в мастиката. Те, от една страна, предотвратяват растежа на микроорганизмите, но са способни и да ги убиват. Мастиката проявява активност както срещу грам-отрицателни, така и срещу грам-положителни бактерии.

Антимикробният ефект се дължи главно на мастиковото масло поради съдържанието на алфа-пипени.

Мастиха и нейното действие срещу Helicobacter pylori

Проведени са и научни изследвания за проучване на ефекта на мастиката срещу Helicobacter pylori- бактерия, която причинява възпалителни заболявания на стомаха и може да доведе до стомашни язви.

Въпреки че няколко проучвания са потвърдили антибактериалния ефект срещу Helicobacter pylori и мастиката е успяла да елиминира бактерията от организма, не са определени препоръки за употребата ѝ при това показание.

Причината за това е, че дори високите дози мастика не са постигнали достатъчна степен на унищожаване на бактерията при монотерапия. Следователно мастиката може да се използва като поддържаща терапия за повишаване на ефикасността на установеното антибиотично лечение, например в случай на развита антибиотична резистентност.

Мастиха като превенция на атеросклерозата

Поради естеството на съставките на мастихата се смята, че тя има антиоксидантно действие. Компонентите, наречени фитостероли, противодействат на окислението на липопротеините с ниска плътност (LDL), което е потенциален риск за атеросклероза.

По този начин мастихата противодейства на образуването на атеросклеротични плаки в кръвоносните съдове, на развитието на атеросклероза и свързаните с нея сърдечни заболявания.

Антимикробният ефект (включително антибактериалният) и антиоксидантният ефект на мастихата все още се обсъждат само на експериментално ниво и са обект на научни изследвания.

В допълнение към тези потенциални ефекти, за мастиката са изследвани също така защитен ефект върху сърцето и черния дроб, противораков ефект или ефект върху понижаването на нивото на кръвната захар. Тези свойства обаче не са доказани.

Съществува ли риск от странични ефекти при употребата на маста?

Не са установени релевантни доказателства за нежелани ефекти, свързани с употребата на мастика. Поради това се счита, че тя се понася сравнително добре.

Единственото противопоказание за употреба е възможна свръхчувствителност към маста.

Безопасността на маста все още не е установена при бременни и кърмещи жени. Поради това като цяло се препоръчва маста да се избягва през този период.

Външна употреба на мехлема

Второто показание, одобрено от ЕМА за употреба на мазта, е лечение на симптоми на несериозно кожно възпаление и несериозни кожни рани. В този случай става въпрос за външна употреба.

В случай на кожни проблеми и дефекти, мехлемът може да се използва под формата на полутвърди препарати, съдържащи 9-11 % прахообразни растителни съставки в разтворител или масло. Той се нанася на тънък слой върху засегнатия участък три пъти дневно.

Външното приложение на мехлема не се препоръчва за деца под 12-годишна възраст.

Ако симптомите на кожни проблеми продължават или се влошават след едноседмично лечение с мастика, трябва да се направи консултация с лекар или квалифициран здравен специалист.

Използването на мехлем за лечение на кожни проблеми има няколко предимства.

Благодарение на полезните си свойства тя няма странични ефекти, т.е. няма дразнене на кожата, сърбеж, възпаление на кожата, депигментация на кожата и др.

Какви са другите приложения на мехлема?

Други възможни външни употреби са изброени за продуктите, съдържащи маз.

Употреба в устната и зъбната хигиена

В това отношение се изтъкват ефектите на мехлема, като например намаляване на разпространението на бактерии в устната кухина, намаляване на зъбната плака и предотвратяване на кариеса, предотвратяване на възпаления, премахване на лошия дъх, а също и действието му срещу бактерии и гъбички.

Той може да се намери в продукти като пасти за зъби и води за уста.

От друга страна, мехлемът за дъвчене има ефект на увеличаване на производството на слюнка, масажиране на венците и упражняване на венците, което оказва влияние върху тяхното здраве и цялостното състояние на зъбите.

Употреба в козметиката

Мастихата се е превърнала в популярна съставка в широк спектър от козметични и хигиенни продукти. Тя се използва в козметиката за кожа и тяло.

Маслото от мастиха, добавено в козметиката, има противостареещо, защитно и овлажняващо действие. Препоръчва се при грижа за проблемна кожа, като например склонна към акне, и в борбата с черните точки по кожата.

Водата от мастиха осигурява съживяване на уморената кожа и защита срещу раздразнения.

Антибактериалното и противогъбичното действие на мастихата се използва и в козметиката.

Сравнително широкият списък от приложения на мастиката, независимо дали става дума за хранително-вкусовата и козметичната промишленост или за използването ѝ за възстановяване на здравето, се е формирал в продължение на стотици години.

През това време са натрупани значително количество записи и писмени източници, описващи опита и доказателствата за свойствата и ефектите на мастиката.

Мехлемът е бил обект на интерес още преди новата ера и е бил използван или въздействието му е било тествано при някои наистина интересни показания.

И така, кога мастилницата е започнала да пише своята история?

Поглед към историята

Данните, описващи първите опити за използване на мехлем, навлизат дълбоко в историята. Първите имена, които свързваме с мехлема и опитите за обяснение на неговите ефекти, са Хипократ, Диоскорид и Гален.

Древногръцкият лекар Хипократ още през IV в. пр. н. е. съобщава за свойствата на мехлема от Хиос и препоръчва употребата му, особено заради характерния му вкус и лечебното му действие.

Същите препоръки се появяват и в трудовете на древните лекари Диоскорид и Гален няколко десетилетия по-късно, през I и II в. сл.

Документите показват, че мастиката е първата естествена дъвка в древността и се е използвала за почистване на зъбите и освежаване на дъха.

Освен това мастиката се е използвала като съставка в прости козметични препарати за почистване на лицето и тялото. Не на последно място, тя е служила и като активна съставка в много фармацевтични препарати.

Голям брой фармацевтични продукти, съдържащи мастика, са записани в международната фармакопея.

Освен това Диоскорид описва лечебното действие на мастиката от Хиос в "Materia Medica" - сборник със събрани знания и наблюдения върху лечебните свойства на веществата, използвани за лечение.

Той препоръчва мастихата при лошо храносмилане, проблеми с кръвта и продължителна кашлица. Той също така заявява, че мастихата действа като транквилизатор (вещество, което успокоява, премахва страха и тревогата). Той също така изтъква маслото от мастиха за употреба при патология на матката.

Таблично обобщение на някои от употребите на мастиката през годините

Мехлемът е намерил историческо приложение и в много други случаи. Той е имал не само медицинска употреба, но много често е бил част от хранителната или козметичната промишленост.

Други примери за използването на мехлема включват:

• Вътрешна употреба като средство за лечение на диария, благодарение на стягащия си ефект.
• За възстановяване на загубен апетит
• За възпалителни заболявания на устната кухина
• Като съставка на сладкиши или напитки
• Като подправка в средиземноморската кухня
• Като съставка на парфюми

Каква е настоящата ситуация в Европа и света?

Мастихата се използва широко в света и в Европа от поне два века.

В Гърция и Средиземноморието, например, тя се използва в дерматологията (особено като средство за лечение на рани и изгаряния), в стоматологията или като компонент на козметични продукти.

Под формата на прах то често се използва като съставка в готвенето, печенето или сладкарството. Маслото от мастих е особено популярно заради ароматните си свойства, например в напитките. Използва се и при производството на сладолед и кисело мляко.

Най-разпространеният търговски продукт със сигурност е дъвката от мастика.

В Средиземноморието, Турция, Ирак и Иран мастиката и продуктите от нея се отпускат в аптеките и дори се използват директно от лекарите.

Не на последно място, мастиката се използва в промишлеността при производството на лепила и лакове, особено поради отличните ѝ адхезивни свойства, както и при производството на пластмаси и гуми. В текстилната и бояджийската промишленост тя е полезна като стабилизатор на цветовете.