Какво представляват кортикостероидите? Кога се използват и какви са техните странични ефекти?

Кортикостероидите, стероидите, кортикостероидите или популярно "хормоните" са сред най-често използваните имуномодулиращи средства.

Въвеждането на кортикостероидите в клиничната практика е значителен напредък в медицината и е подобрило качеството на живот и прогнозата на много пациенти.

След откриването на кортизола през 1948 г. дори се говори за предкортизолова и посткортизолова ера.

За това уникално научно откритие Нобеловата награда е присъдена на Т. Райхщайн (за откриването на кортизона), П. С. Хенч и Е. К. Кендал (за въвеждането на глюкокортикоидите в практиката).

Кортикотерапията е използвана за първи път при лечението на ревматоиден артрит.

Лечението с кортикостероиди носи облекчение на пациентите при много заболявания.

Имуномодулиращите средства, наречени имуномодулатори, променят имунологичния отговор на организма.

Кортикостероидите имат широк спектър от приложения в медицината.

Те често се използват предимно заради противовъзпалителния и имуносупресивния си ефект.

Списъкът на всички показания, при които кортикостероидите могат да се използват в лечението, е много обширен. Те могат да действат при различни заболявания на практически всички органи на организма.

Често приложението на кортикостероиди е животоспасяващо (напр. при алергични реакции).

Най-често срещаните медицински дисциплини, които използват кортикостероиди в лечението, включват гастроентерология, ревматология, ендокринология, дерматовенерология, имуноалергология, пулмология и др.

Когато пациентът получава лечение с кортикостероиди, то има много ползи, като подобрява симптомите на заболяването и облекчава.

Кортикостероидите имат своите подводни камъни, когато се използват продължително време. Те могат да имат и странични ефекти.

Често няма друга възможност при лечението на основното им заболяване и пациентите се насочват към продължителна употреба на кортикостероиди.

Ефектът на кортикостероидите се упражнява в организма по няколко механизма.

Те представляват емпирично, неселективно лечение. Действат върху имунната система, както и върху други органи.

При продължителна употреба трябва да се търси определен баланс между ефективното лечение и свеждането до минимум на страничните ефекти, което е голямо предизвикателство.

Какви са важните им ефекти?

Основните благоприятни ефекти на кортикостероидите:

• Противовъзпалително действие
• противоалергични
• антипролиферативни (предотвратяват клетъчната пролиферация)
• намаляване на пермеабилитета (пропускливостта) и стабилизиране на мембраните
• аналгетични (вторични)

Производството на глюкокортикоиди се регулира от мозъка (оста хипоталамус-хипофиза-хипофиза) и надбъбречните жлези. Заедно те образуват оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези.

Най-високите нива на кортизол при хората се наблюдават сутрин, а най-ниските - вечер. Поради това нивото му в кръвта на човека е подчинено на дневен ритъм. Върху нивото му влияят стресът, емоциите, болката, болестта, травмата и др.

В обичайната практика използваме синтетично приготвени кортикостероиди, които потискат имунитета както на клетъчно, така и на хуморално ниво (антитела).

Според продължителността на действие се различават глюкокортикоиди:

• кратък биологичен полуживот (до 12 часа)
• средно дълъг биологичен полуживот (12-36 часа)
• дълъг биологичен полуживот (над 36 часа)

Според продължителността на лечението се разделят:

• краткосрочно приложение (до 10 дни)
• средносрочно приложение (10-30 дни)
• дългосрочно приложение (над 30 дни)

Дозировка на кортикостероида:

• една доза дневно (сутрин)
• фракционирано (2-4 пъти дневно)
• редуващо се приложение (2 пъти дневна доза на обяд)
• прилагане на импулси от по-малки (минипулси) или по-големи дози (импулсна терапия)

Форма на приложение:

• Орална (през устата)
• инхалация (вдишване), интраназално (през носа)
• интравенозно (във вената), т.нар. инфузия
• локално (директно върху желаното място)

Локалната употреба често се среща в дерматовенерологията, където кортикостероидът се прилага директно върху кожата.

В ортопедията например се използва директно инжектиране в ставата (интраартикуларно).

В неврологията често се използва при болки в гърба под формата на "спрейове", които обезболяват нервите, намаляват отока и имат противовъзпалителен ефект.

В белодробната медицина се използват кортикостероиди, напр. в инхалаторни спрейове за астма.

Локалната употреба намалява честотата на страничните ефекти в сравнение с общата употреба!

Избрани кортикостероиди, с които може да се сблъскате най-често:

Хидрокортизон, преднизон, преднизолон, метилпреднизолон, дексаметазон, триамцинолон, бетаметазон, флудрокортизон и др.

Какви са страничните ефекти при продължително лечение?

Странични ефекти при продължително лечение с кортикостероиди:

• нарушен глюкозен толеранс, захарен диабет (диабет)
• нарушение на липидната обмяна (метаболизъм на мазнините)
• хипертония (високо кръвно налягане)
• стомашни язви
• остър панкреатит (остро възпаление на панкреаса)
• мускулна слабост (миопатия), умора
• остеопороза (изтъняване на костите)
• психологически разстройства (еуфория, депресия)
• забавяне на растежа при деца
• повишена податливост към инфекции
• глаукома (високо вътреочно налягане)
• хипокалиемия (намалени нива на калий)
• увеличени/намалени бели кръвни клетки (левкоцитоза, левкопения)
• увеличен брой червени кръвни клетки (еритроцити), наречен полиглобулия
• лилави стрии по кожата, податливост към образуване на синини
• повишен риск от тромбоемболични събития
• ятрогенен синдром на Кушинг (полумесец на лицето, затлъстяване - абдоминален тип, шия на бик, лилави стрии, умора, депресия, диабет, хипертония, главоболие, нарушено заздравяване на рани, повишена склонност към образуване на синини, изтъняване на костите и др.)

В случай на продължително лечение с кортикостероиди се препоръчва да се въведе т.нар. карта на пациент, лекуван с ГК.

Теглото на пациента, кръвното налягане, честотата на периферните отоци, сърдечносъдовия статус, липидограмата (нивото на липидите), концентрацията на глюкоза (захар) в кръвта и урината и вътреочното налягане ще бъдат редовно наблюдавани и документирани.

При дългосрочно лечение се препоръчва и суплементация (допълване) на калций и витамин D.

Винаги се консултирайте със специалист!

Внезапното спиране на кортикостероидите по време на продължително лечение бързо и значително ще промени нивата на хормоните. То може дори да застраши живота на пациента.

Лечение с кортикостероиди при деца

В педиатричната популация лечението с кортикостероиди също се използва в няколко клинични области. Силното му противовъзпалително действие и имуносупресивен ефект помагат на децата при лечението на редица заболявания, като например автоимунни заболявания.

Клинични наблюдателни проучвания многократно потвърждават, че е от съществено значение да се следи костният метаболизъм при деца по време на лечение с кортикостероиди. При продължително лечение е описан вреден ефект върху растящия скелет и повишена податливост към фрактури.

Денситометричното изследване осигурява проследяване на количеството на костната маса. При проследяване на млад пациент е важно да се проверяват и биохимични параметри и маркери, проследяващи оборота на костната обмяна.

При продължително лечение от съществено значение е управлението на пациента и внимателното му диспансеризиране от специалист. Целта е адекватно проследяване, предотвратяване на очакваните усложнения и минимизиране на рисковете.