Какво представлява синдромът на хроничната умора? Това не е просто обикновена умора

Всички познаваме умората. След тежък ден понякога се радваме да видим леглото.

Умората е много неприятно субективно усещане, което води до изтощение на целия организъм.

Въпреки това не бива да я приемаме веднага негативно, защото тя има своята информационна стойност, също като болката.

Ако не беше умората, бихме могли да претоварим организма до такава степен, че да настъпи сериозно увреждане на здравето.

Така че умората може да се определи и като сигнал от нашето тяло, който едновременно ни предупреждава и ни предупреждава за пълното изчерпване на последните енергийни резерви - както психически, така и физически.

Пълното изтощение е много опасно, защото може да завърши със смърт. Ето защо сънят е естествената реакция на организма, която изтощението ни принуждава да направим.

Съвет: Синдром на прегарянето. Имате ли го и вие?

Синдром на хроничната умора - какво разбираме под него?

Синдромът на хроничната умора, CFS, е синдром, съвкупност от множество симптоми, характеризиращи се с прекомерна до крайна, но продължителна умора без видима причина. Често срещани, обясними причини могат да бъдат преумора, безсъние, прекомерна физическа активност и рак.

Умората при синдрома на хроничната умора продължава дълго време (месеци, години). Тя обаче трябва да продължи поне половин година, за да отговаря на един от критериите за диагностично заключение за синдром на хроничната умора.

Състоянието не се подобрява дори при достатъчна почивка, което с течение на времето влошава психичното здраве и физическата работоспособност на човека.

Интересно е, че са регистрирани епидемични взривове (Лос Анджелис 1934 г., Лондон 1955 г...). Все пак не може да се каже, че CFS е заразен, въпреки че често се шегуват с него.

Жените са засегнати много по-често от мъжете и най-вече на възраст между 25 и 45 години.

Лечението зависи от продължителността на синдрома. То е най-ефективно, ако започне през първите пет години. С всяка изминала година шансовете за пълно излекуване намаляват.

Основни критерии за CFS

Определението за синдрома на хроничната умора не може да бъде изказано без типичните критерии, които синдромът трябва да притежава. Не всяка умора (дори да продължава седмица или месец) веднага показва хронично заболяване, което трябва да се лекува.

При нормална умора е достатъчно да се отстрани предизвикващият я фактор или да се отдадете на релаксация (разходка сред природата, почивка, отдих). При синдрома на хроничната умора това не е толкова просто.

Освен с умора този синдром се проявява и с други симптоми. Някои от тях са сигурни, други са по-редки и се срещат само при малък процент от пациентите.

Напълно погрешно е околната среда, а понякога дори и лекарите, да осъждат предварително пациентите с това състояние, да ги определят като симуланти. Въпреки баналния вид на състоянието, в действителност пациентът с тази диагноза страда много.

Представете си само за един ден, че се събуждате толкова изтощени, че дори не можете да се справите с нормалните си дейности. А сега си представете, че тази умора продължава седмица, месец, година... Невъобразимо ли е това?

Сънят не носи спасение на тези пациенти и изглежда, че тя продължава и ще продължи вечно. Трудно е да се бориш с CFS, когато си твърде уморен, за да се бориш. Някои малко пациенти развиват пълна резигнация, защото не могат да продължат.

Критерии, на които трябва да отговаря CFS:

• Внезапна поява на проблемите, която не е предшествана от прекомерно натоварване (часове, дни).
• В някои случаи появата на умора се предхожда от грипоподобни симптоми
• изключителна умора (трябва да се изключат всякакви други причини)
• умората е постоянна или променлива
• състоянието продължава повече от половин година (понякога години)
• влошава психичното здраве на пациента (нарушена концентрация, апатия, нервност, раздразнителност)
• влошава физическата активност и работоспособност на пациента с 50 % или повече (липса на работоспособност, невъзможност да се завърши дадена дейност)
• субфебрилитет, понякога треска, придружена от втрисане
• увеличаване на лимфните възли, болезненост
• състоянието не се подобрява с почивка и сън
• появяват се смущения в съня (безсъние, прекомерно спане през деня)
• съпътстващи главоболие, болки в мускулите и ставите (както при грип)
• замайване, гадене, повръщане
• нарушенията на краткосрочната памет не са рядкост при голяма продължителност
• често се наблюдават зрителни смущения, загуба на зрително поле, фотофобия

Предполагаеми причини за този мистериозен синдром

Синдромът на хроничната умора се счита за едно от най-мистериозните хронични заболявания на съвремието. Често е наричан и най-мистериозното хронично заболяване на цивилизацията изобщо. Причините за него се предполагат, но не са потвърдени.

Смята се, че най-вероятната причина е инфекциозен агент в периода преди или по време на пристъп на заболяването, откъдето идва и терминът CFIDS (синдром на хроничната умора и имунната дисфункция).

Съществуват десетки наименования и всяко от тях изглежда правилно. Всяко наименование включва един или повече от симптомите, чрез които то се проявява външно.

Предполагаеми причини за синдрома на умората:

1. Инфекциозно заболяване - най-вероятно вирусът на Епщайн-Барр (EBV) и херпесният вирус
2. имунно разстройство - дисфункция
3. алергия - свръхреакция на организма, повишена реактивност към алерген
4. хипотония - хронично ниско кръвно налягане
5. стрес и депресия - или комбинация от тези и други психологически състояния

Кои общи черти имат пациентите с този синдром?

Горните хипотези се основават на най-често срещаните общи характеристики на пациентите и на провежданите в момента изследвания.

При повечето пациенти състоянието е предшествано от инфекция. Понякога инфекцията е налице дори по време на симптоматичния период на синдрома.

Преобладаващата част от пациентите са жени, до четири пъти повече от мъжете. Въпреки това не съществува ясна връзка с конкретен пол.

Повече от половината от пациентите страдат от някаква форма на алергия - хранителна алергия, алергия към полени, лекарствена алергия.

Друга обща характеристика е образованието, което е или средно, или висше. Голяма част от тези жени работят прекомерно, имат две или повече работни места и са подложени на постоянен натиск или страдат от чувство на неудовлетвореност, което предизвиква прекомерен стрес и депресия.

Диагнозата е диференцирана, а лечението е индивидуално

Под диференциална диагноза разбираме диагноза, която се основава на диференциране между други възможни причини за заболяване. Целта всъщност е да се установи конкретно заболяване, като се изключат други заболявания, които също могат да се проявят с умора. те са много.

Всъщност умората е често срещан симптом на широк спектър от заболявания. Поради това невинаги е лесно да се търси основната причина. По тази причина пациентът обикновено трябва да премине през поредица от изследвания, които ще дадат на лекаря повече информация.

В диагностицирането на CFS участват няколко специалисти, тъй като симптомите му симулират голямо разнообразие от болестни състояния. Поради това CFS се счита за мултидисциплинарен проблем, поради което целият процес на диагностициране може да отнеме твърде много време.

За CFS не съществува лечение. тогава какво лекуваме?

Лечението е симптоматично и силно индивидуализирано. Пациентите се лекуват за симптомите, които заболяването предизвиква, но те са различни при отделните хора. Общи са само основните симптоми, които са сред основните критерии на синдрома.

На повечето пациенти се предписват лекарства, които им помагат да спят през нощта, или аналгетици за главоболие, мускулни или ставни болки. Някои пациенти се нуждаят от лечение за поддържане на имунитета.

Някои пациенти със CFS се оплакват и от оплаквания като болки в корема, диария, болки в гърлото, затруднено дишане, кашлица, мравучкане в крайниците и други части на тялото, сухота в устата, сухота в гърлото, сухи и горящи очи, болки в гърдите, нарушения на сърдечния ритъм или дори чувствителност към шум и различни миризми. Именно тогава фармакотерапията се насочва в тази посока.

Промяната в начина на живот е ключова

Най-важният аспект в лечението е превенцията на синдрома на умората. Това включва познаване на предполагаемите причини и избягване на рисковите фактори. Важно е да се избягва стресът, да не се претоварва организмът, да се храним здравословно и да се движим достатъчно.

Описаните по-горе рискове са причина не само за синдрома на хроничната умора, но и за повечето болести на цивилизацията. Ето защо, като променим начина си на живот, предотвратяваме не само синдрома на хроничната умора, но и други болести на този век.

Последиците могат да бъдат сериозни

Последствията от това заболяване могат да бъдат толкова сериозни, че да унищожат живота на носителя му. Проблемите възникват на две нива, които си взаимодействат. Прогресирането на едното ниво създава предпоставки за прогресиране на другото.

Психологическото състояние се влошава при постоянна умора. Пациентите първо имат проблеми с концентрацията. Те бързо се сменят с незаинтересованост и апатия, тъй като нямат енергия да се занимават с каквото и да е. Но това ги кара да губят социални връзки и да се изолират.

Изолацията също влошава състоянието, тъй като е един от рисковите фактори за депресия. Депресията завършва с прегаряне, самонараняване, пристрастяване и дори самоубийство.