Какво представлява синдромът на Аспергер? Живот със синдрома на Аспергер: има ли го вашето дете?

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър. Той може да се класифицира като по-лека форма на аутизъм със запазена интелигентност.

Какво представлява синдромът на Аспергер и какъв е животът със синдрома на Аспергер (в детството или в зряла възраст)? Как се проявява и какво можете да очаквате?

Засегнатите области са същите, както при аутизма, но степента на увреждане е различна и има свои специфични особености. Тези различия силно повлияват живота на детето или дори на възрастния и го правят "различен".

Нивото на интелигентност обикновено е нормално до високо.

Какво представлява синдромът на Аспергер?

Терминът "синдром на Аспергер" е въведен през 1981 г. от британския лекар и психолог Лора Уинг, която е автор и на много публикации за разстройството, включително и за аутизма.

Разстройството е кръстено на откривателя му, виенския професор по медицина и педиатър Ханс Аспергер (1906-1980). Той наблюдава група свои пациенти деца с нормален и по-висок коефициент на интелигентност, с някои поведенчески отклонения от нормата.

Тези деца са били по-малко физически сръчни, общували са по-малко и са общували странно. имали са интровертно поведение на самотници. интересите им са показвали определен ограничен стереотип, а репертоарът им от интереси и дейности се е повтарял.

Първоначално той нарича този "набор от особености" "аутистична психопатия".

Разстройство от аутистичния спектър

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър, проявяващо се с качествени нарушения в социалното взаимодействие, общуването и поведението, както при аутизма, при нормален коефициент на интелигентност, в някои случаи дори висок.

Този синдром е хетерогенен. Нарича се още социална дислексия или разстройство на социалното учене.

Той влияе значително върху начина, по който детето взаимодейства с околната среда. За страдащия от него е невъзможно да установява отношения с други хора, което може да доведе дори до изолиране на индивида от колектива и до утвърждаване на интровертно поведение. Тези проблеми не изчезват, а продължават и в зряла възраст.

Интактната интелигентност дава възможност на хората с този синдром да живеят на нивото на нормален здрав човек, но за другите с поведението на "чудак".

Затвореността към външния свят, неспособността за социална активност и по-ниската комуникативна способност обикновено са единствените недостатъци на иначе нормално функциониращия индивид в зряла възраст.

Как се проявява синдромът на Аспергер?

Проявите на това психично разстройство са разнообразни. Те се проявяват на няколко нива едновременно и не се проявяват по идентичен начин при всеки. Поради нормалната към по-висока интелигентност симптомите стават по-слабо изразени и видими. Това затруднява ранното диагностициране на разстройството, особено при деца, които тепърва започват да научават много неща.

Самият Ханс Аспергер е наричал малките си пациенти "малки професори".

Често окончателната диагноза се поставя едва след години, а в някои случаи тя остава скрита завинаги. Заболяването засяга по-често момчетата, отколкото момичетата, в съотношение 3:1.

Нарушения на социалното взаимодействие (междуличностни отношения)

Повечето деца със синдрома на Аспергер предпочитат да са сами, нямат много приятели и не разбират поведението на връстниците си. Те умишлено избягват хората. Но това не е защото искат да са сами. Напротив, те страдат силно от това.

Опитват се да бъдат социални и се борят с неразбираемия външен свят. Не успяват да се справят, което често ги натъжава. В обществото те се чувстват "различни" от другите.

Не разбират поведението, жестовете, погледите и езика на тялото на другите. Тези социални отношения стават неразбираеми за тях, което води до чувство на изоставеност, безпомощност, тъга и оттегляне.

В детска възраст именно поради некомпетентността на приятелите и често подигравките или тормоза те се открояват от групата и предпочитат отношенията с възрастните.

В много случаи детето става пряко зависимо от отношенията с един от родителите. Родителите се превръщат в единственото убежище за тях. Затова ролята на майката или бащата е от решаващо значение при ранното диагностициране.

В зряла възраст, от друга страна, те се чувстват по-комфортно в компанията на малки деца. Те са социално изолирани и животът им е пасивен, без мотивация. Не се чувстват добре в обществото, а определени ситуации също ги карат да се чувстват некомфортно.

Колкото повече неприятни чувства и преживявания имат, толкова по-интровертни стават. Интровертният начин на живот се задълбочава и с течение на времето те губят по-голямата част от контактите си с външния свят.

Често страдат от социална фобия - страх от обществото, от социални събития. Избягват места с голям брой хора. Социалните събития предизвикват у тях стрес, негативни чувства, страх и тревожност.

В допълнение към социалната фобия някои хора могат да имат и други фобии, като например:

• антропофобия (страх от хора)
• агарофобия (страх от открити пространства)
• автофобия (страх от самота)
• бактериофобия (страх от микроби)
• катагелофобия (страх от подигравки от други хора)
• херофобия (страх от развлечения)
• чираптофобия (страх от допир)
• дезитофобия (страх от вземане на решения)
• дидаскалейнофобия (страх от ходене на училище)
• еносиофобия (страх от критика)
• клаустрофобия (страх от затворени пространства)
• охлорофобия (страх от претъпкани пространства)
• и много други трудни за обяснение фобии.

Разстройства на ниво социални аспекти на общуването с външния свят

Речевото развитие на тези деца не е забавено, а е съобразено с възрастта им. Комуникативните им умения са на добро, често много високо ниво. Те разполагат с добър речник. Могат да говорят свободно, нямат проблем да говорят бързо или да разбират какво се казва.

Проблемът им се крие в социалните аспекти на общуването и е тясно свързан с описаното по-горе социално взаимодействие. Липсата на общуване е тясно свързана с липсата на приятели, което в ранна детска възраст се проявява в лошо общуване.

Те не са в състояние да започнат, да водят и да поддържат обикновен разговор по всекидневни (безинтересни за тях) въпроси. нямат обаче проблем с по-сложен разговор дори по специализирана тема, особено ако тя ги интересува.

По този начин преобладаващо надарените деца с по-висок коефициент на интелигентност могат да изглеждат глупави или неразбираеми за околните и да бъдат обект на необосновани подигравки. С напредването на възрастта те осъзнават тези различия, като по този начин задълбочават изолацията, дължаща се на осъзнаването на техните различия.

Когато общуват с други хора, те не се съобразяват с това дали другият човек се интересува от тях и дали това е социално уместно. Не забелязват и не се интересуват от реакциите на другите. Рядко дават място за обратна връзка, не оставят другите да довършат разговора и често скачат в разговора.

Не могат да преценят подходящия момент за включване в разговора.

Сами водят дълги монолози на любимите си теми, без да забелязват незаинтересоваността на другата страна. Ако имат хоби или любим предмет в училище, могат да погълнат огромно количество информация по тази тема и да станат признат експерт по въпроса.

Въображаемата граница между високата експертност и фанатизма обаче е много тънка. Може да се окаже, че те губят интереса си повече от очакваното.

Речта им има склонност да бъде монотонна, както при рецитиране на стихотворение, и те отвръщат поглед, особено в разговор. Трудно се изразяват в емоционалната сфера и в изразяването на чувства като целувка, ласка, израз на привързаност, било то вербално или по невербален начин. Предпочитат логиката за сметка на интуицията и емоциите.

Някои от тях изпитват трудности при разбирането на символични или двусмислени изрази. Те приемат буквално някои метафори и шеги. Това може да доведе до нападки с присмех сред връстниците. Те се объркват от сарказма, хумора, който не разбират.

Понякога дори може да се чудите как едно дете може да не разбере толкова просто и тривиално нещо. В интелектуално отношение то е добре, а понякога и превъзхожда.

Нарушения на ниво възприятие и въображение

Нивото на познание на тези деца е направо високо. Те нямат ни най-малък проблем с възприемането на факти, технически теми, математически задачи.

Същото не може да се каже за възприемането на абстрактни неща и слабото им въображение. Децата могат да имат проблеми в училище по време на часовете по изкуство, религия, карнавали или училищни екскурзии.

Децата със синдрома на Аспергер предпочитат начините, които са изпитали досега, а липсата на въображение трябва да се разглежда като неспособност да се намерят алтернативни решения на даден проблем.

Извеждането на детето от нормата води до безпокойство, плачливост, депресия и повторна инхибиция. Казано по-просто: това кара детето да се чувства неудобно и некомфортно.

При най-малките деца това се проявява в предпочитание към рутината. Примерите включват заспиване с една и съща играчка и непонасяне на нова, хранене от една и съща чиния и с една и съща лъжица или ходене на училище по един и същи начин.

В по-късна възраст това се проявява в предварително определен график и придържането към него. Когато има внезапна, неочаквана промяна на плановете, тя разстройва по-голямото дете точно както и малкото, причинявайки му дискомфорт и тъга.

Всяка промяна в живота, като например закъснение, социално събитие или смяна на местоживеенето, обикновено е изключително стресираща за хората със синдрома на Аспергер. Подобни характеристики се наблюдават и при хората с обсесивно-компулсивно разстройство, но в по-голяма степен с по-тежки чувства по отношение на преживяната промяна.

Обсесивно-компулсивният тип поведение обикновено е вторична характеристика при много деца със синдрома на Аспергер.

Тяхното превъзходно логическо мислене обаче не им позволява да разбират контекста така, както го прави здравият човек. Хората с аутизъм са по-фокусирани върху детайли, сигнали от околната среда, които на свой ред здравият човек може да не забележи. Те сглобяват цялото в съзнанието си от тези фрагменти след многократни мисловни анализи. Крайният резултат обаче има по-висока крайна цена. Поради постоянното фокусиране върху мисълта те губят концентрация в училище, на лекции, на работа.

Хората с аутизъм трябва логично и научно да разбират и да разгадават това, което здравият човек е разбрал от даден сигнал или символ (интуитивно).

Може ли синдромът на Аспергер да бъде излекуван?

Синдромът на Аспергер не се лекува. Той е генетично разстройство (аномалия) на развитието в дясното полукълбо. Тези, които се раждат с това състояние, ще остареят с него.

Животът на човек със Синдром на Аспергер може да бъде повлиян от образованието и научаването на социално взаимодействие и правилно общуване. Децата и хората със Синдром на Аспергер водят пълноценен живот въпреки гореизложеното. Рискова е възрастта на пубертета. Необходимо е повишено внимание, за да се предотврати възможността фрустрацията, изолацията и самотата да станат причина за самоубийство на вътрешно тъжно дете.

Как може да се постави диагноза?

Поради сравнително нормалното начало на речевите способности в разумна възраст при детето синдромът на Аспергер се диагностицира много трудно в ранна възраст.

Децата в този възрастов диапазон не се различават значително от своите връстници. Първите признаци се наблюдават в предучилищна възраст, когато детето за първи път е в група. Дори тези признаци обаче не са показателни за окончателна диагноза Аспергер.

За поставяне на окончателна диагноза е необходимо да се установи увреждане във всички области на горната триада, което се наблюдава при детето за продължителен период от време. Обикновено за продължителен период от време се смятат години.

Ако поведението на детето остава непроменено, със стереотипни поведенчески модели и изолация в групата, трябва да се посети участъковият лекар. На него трябва да се опишат конкретните подозрения и след това да се потърси психолог. След няколко сеанса психологът ще потвърди или отхвърли диагнозата.

Може би не сте знаели: Тъй като става въпрос за мозъчна аномалия, е възможно да се направи и SPET (single photon emission thompgraphy). Това ясно показва, че структурата на мозъчните полукълба не е в съответствие. Дясната половина на мозъка не е същата като при здравите хора.

Какво да правите, ако детето ви има ясна диагноза?

Броят на децата, диагностицирани с аутизъм и синдром на Аспергер, се увеличава неимоверно, но с правилния подход към това състояние много неща могат да бъдат обърнати. Синдромът на Аспергер обаче не е много забележим.

Трудностите се появяват главно в юношеска възраст. Основните проблеми при синдрома на Аспергер, особено когато диагнозата е потвърдена, са до голяма степен управляеми. Много експерти са установили диагностични критерии за синдрома на Аспергер.

• Ролята на родителя е от първостепенно значение. Привързаността на детето към единия родител често е над стандарта. Родителят е човекът, на когото детето се доверява и когото смята за авторитет. Ако на детето се обърне пълно внимание от ранна възраст или при поставяне на диагнозата, може да му се помогне да преодолее до известна степен бариерите и задръжките, свързани със социалното взаимодействие. Детето трябва да бъде научено да общува правилно, особено като му се обяснява многократно какво е подходящо да каже.
• Въпреки проблемите с въображението, тази точка не се отнася за всички страдащи. Много от хората с Аспергер са писатели, художници, поети, живописци или музиканти. Те могат да станат и известни учени или носители на Нобелова награда.
• Важна роля играе и квалифицираният психолог, който има опит с деца с Аспергер или аутизъм. Ако детето развие положителна връзка с психолога, почти сме спечелили.
• Психологът насочва детето на професионално ниво. Ако детето сътрудничи, това е пътят към успеха. Съществуват и специални частни училища. По преценка на лекаря и психолога се решава дали това училище е подходящо за детето или е по-добре то да посещава друго училище, различно от това, което посещава.