Какво представлява инфекциозният хепатит и как се предава? (Хепатит A/B/C/D)

Какво представлява хепатитът и каква е неговата инфекциозна форма? Как се предава и защо е опасен? А знаете ли, че се дели на няколко вида и всеки от тях има своите особености? Запознайте се по-добре с вирусния хепатит.

Жълтеницата е симптом, който се появява при чернодробно заболяване. Технически се нарича иктер или пожълтяване на кожата, лигавиците, тъканите и бялото на очите. Това жълто оцветяване е най-забележимо по кожата и бялото на очите.

Причината за появата му е неправилно функциониране на черния дроб. Вследствие на това нивото на жълтото багрило (билирубин) в кръвта се увеличава неестествено. Той се появява поради различни причини. Може да бъде с вирусен или невирусен произход. В тази статия предоставяме информация за вирусния хепатит.

Какво представлява вирусният хепатит?

Възпалението на черния дроб технически се нарича хепатит. Хепар е черният дроб, а наставката итис е наименованието на възпалението. Познаваме остър и хроничен хепатит. Хроничният хепатит продължава повече от 6 месеца. С наименованието хепатит се описва жълтият цвят на кожата и другите лигавици, за който вече споменахме.

Терминът хепатит е използван още през V век от римския лекар Целий Аврелиан.

Хепатитът обаче може да бъде асимптоматичен, което означава, че не проявява симптоми. Освен това познаваме форма, която имитира грип. Разбира се, една от формите, които приема, е иктер.

Симптомите включват:

• Умора
• обща слабост
• липса на апетит
• болки в ставите
• иктер
• тъмна урина (описвана като тъмна като кола)
• бледи изпражнения
• стомашно разстройство
• болка в дясната страна, в долната част на гърба (натиск)
• стягане в областта на черния дроб при разклащане
• усещане за пълнота, дори след хранене
• запек, но също и диария
• уголемяване на черния дроб
• при чернодробна недостатъчност, нарушения на съзнанието, кома

Съвет: За повече информация относно самото заболяване вижте статията за жълтеницата.

Хепатитът се разделя на няколко вида, както е показано в таблицата по-долу

Хепатитът е опасен главно поради сериозните усложнения, които причинява. Те включват например панкреатит, мозъчно увреждане, възпаление на сърдечния мускул.

Най-сериозните са цироза, рак на черния дроб, чернодробна недостатъчност и смърт.

Как се предава хепатитът?

Както беше посочено, познаваме различни видове инфекциозен хепатит. Всеки от тях има своите особености, както и предаването.

Хепатит А

Инфекциозният хепатит А се причинява от вируса HAV, който е РНК вирус. Той има пряко увреждащо действие върху чернодробните клетки.

Разпространението му става по фекално-орален път. Това означава, че входната точка на инфекцията е храносмилателният тракт.

Това предаване става например чрез замърсена храна, почва, вода. Познат ни е и терминът болест на мръсните ръце. Което означава, че предаването става след контакт със замърсен предмет с ръцете. Вирусът се отделя с изпражненията.

Силна характеристика на този вирус е, че той се отделя в изпражненията още 2 седмици преди появата на първите симптоми и приблизително 2 седмици след отшумяването им. Инкубационният период варира в широки граници - от 15 до 48 дни.

Проявите на заболяването са по-скоро общи, като повишена телесна температура, мускулни болки, слабост, болки в ставите, гадене, повръщане, липса на апетит. Но също така диария и подчертано тъмна урина. А също така и иктер.

По-рядко е парентералното предаване, т.е. извън храносмилателния тракт. Напротив, той не се разпространява през плацентата. Това означава, че не се осъществява предаване от майката на плода. Този вирус не причинява хронични инфекции.

Всяка година в света се съобщава за приблизително 1,4 милиона случая, но се очаква разпространението да е до 10 пъти по-голямо.

Специфични групи от населението са особено изложени на риск, като например:

• Здравни работници и други здравни работници
• учители и възпитатели
• социални работници
• полицейски служители
• шофьори на обществен и междуградски транспорт
• работници по отпадъците

Ваксинацията може да бъде превантивна мярка. Но основните методи за превенция включват повишена хигиена и засилено здравно наблюдение в мястото на възникване и разпространение на инфекцията. Необходимо е миене на ръцете след използване на тоалетна, преди приготвяне на храна.

Важна е и подходящата термична обработка на храната или водата. Защитата на питейната вода от замърсяване е от голямо значение. Съществува риск от заразяване при пътуване, особено в страни от Африка, Азия и Южна Америка.

При пътуване е важно да се спазват принципите на щателна хигиена на ръцете, като се избягва консумацията на потенциално заразена и недостатъчно термично обработена храна. Вирусът се унищожава чрез излагане на топлина при 85 °C за поне 1 минута.

Неопакованата вода, напитките и ледът са изложени на риск, както и неизмитите и необелени плодове.

Предаване на хепатит В

Хепатит В се причинява от вируса HBV, който принадлежи към групата на ДНК вирусите. Приблизително 5 % от населението на Земята е носител на този вирус. Хепатит В е най-сериозният вирус, който човек може да придобие.

А като усложнение на заболяването е цирозата, чернодробната недостатъчност и смъртта.

Предава се по кръвен път и чрез телесни течности, което означава слюнка, еякулат, вагинални течности, целувки и полов акт. Вирусът може да се предаде и чрез използване на заразено оборудване при татуиране, пиърсинг.

Но също и при използване на общи хигиенни предмети като четки за зъби и самобръсначки. Предаването става и от майката на детето при раждането. Ако детето се зарази в този постнатален период, съществува висок риск от рак на черния дроб след 20-годишна възраст.

Инкубационният период на заболяването е широк, от около 30 до 180 дни. Симптомите му могат да включват умора, слабост, гадене, липса на апетит, а също и кожни обриви. Но също и иктер и светли изпражнения.

Смята се, че до 80 % от случаите на рак на черния дроб са причинени от хроничен хепатит В.

Ефективна защита е ваксинацията, която се осъществява в три ваксинации. Важно е последователното стерилизиране и почистване на оборудването, като по този начин се осигурява по-висок стандарт на хигиена.

Рискови са групите хора, които влизат в контакт с болни, особено здравните работници и другите работещи в здравните заведения. Но също така и в други обществени сектори, където човек влиза в контакт с маси от хора. Например полицаи, банкови служители и т.н.

В случай на туризъм, но и извън хобито на пътуващите, съществува висок риск при случаен сексуален контакт, при използване на нестерилни инструменти, например при зъболечение. Но също и при кръвопреливане или при инжектиране на наркотици.

В света е ендемичен главно в Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка, но също и в страни от Южна и Източна Европа.

Как се предава хепатит С?

Той се причинява от вируса HCV, който също е РНК вирус. Той има шест типа, а след това голям брой подтипове. Хепатит С не е познат до 1989 г. По това време на човечеството са били известни само типове А и В.

През този период възпалението на черния дроб след кръвопреливане е било често срещано явление. Нито един от известните до момента вируси обаче не го е причинил. От 1992 г. изследването на всички кръводарители е задължително.

Предаването на вируса става по кръвен път. Извън организма вирусът бързо изсъхва и не оцелява дълго. Тоест, както вече беше споменато, до 1992 г. също по кръвен път.

А основният начин и причина за разпространението на инфекцията е инжектирането на наркотици.

Смята се, че в света има приблизително 175 милиона заразени, което представлява до 3% от населението.

Както вече беше написано, разпространението се осигурява парентерално, т.е. извън поглъщането през храносмилателния тракт и устата. И това става чрез кръвта, чрез инжектирането на наркотици. Но също така и чрез неадекватни мерки за хигиена и стерилизация в здравния сектор, например по време на диализа.

При татуиране или пиърсинг.

Но също така и от майката на плода по време на раждане. Съществува риск от предаване и по време на незащитен половакт. Но трябва да се осигури кръвен път. например при нарушаване целостта на лигавиците и кожата. при наранявания по време на незащитен или насилствен полов акт. например при орален полов акт.

Рискът се увеличава по време на анален полов акт, когато рискът от увреждане на целостта на лигавиците е висок.

Заболяването има инкубационен период, който варира от 15 до 160 дни. Често протича безсимптомно или могат да се появят общи грипоподобни или храносмилателни проблеми. Иктерът не е типичен, докато не настъпи увреждане на черния дроб години по-късно.

Тогава е налице цироза или хепатоцелуларен карцином.

Все още няма ефективна ваксинация срещу този вид хепатит, т.е. хепатит С (през 2021 г.). Важни са дезинфекцията и стерилизацията на медицинските инструменти, изследването на кръводарителите, както и спазването на хигиенните правила за татуировки и пиърсинг.

При наркозависимите се препоръчва специфичната употреба на игли за еднократна употреба.

Хепатит D

Причинява се от HDV, РНК вирус, и размножаването му е обусловено от наличието на хепатит В. Двата вируса могат да се инфектират едновременно, но и като по-късна последваща инфекция по време на заразяване с тип В.

Разпространен е и в световен мащаб, като в Европа е разпространен главно в страни като Испания, Италия, Молдова и Румъния.

Предаването му е подобно на това на вируса на хепатит В. Той се разпространява и между хората, чрез контакт със заразена кръв и телесни течности, сексуален контакт и употреба на наркотици.

Заразяването с този тип изостря съществуващия хепатит В. Настъпва тежък хепатит с тежки симптоми. Често се развива цироза. Ако хепатит В и D са заразени едновременно, симптомите са по-леки.

Профилактиката на тази инфекция практически се основава на профилактиката на хепатит В. Правилото е, че тя не избухва без нея. Разбира се, ваксинацията срещу хепатит В е ефективна и срещу тип D.

Информация за хепатит Е

HEV е причинителят на хепатит Е. Съществуват 5 генотипа. човешки са генотипове 1 и 2. Предаването е ентерално, т.е. чрез поглъщане през стомашно-чревния тракт.

За предпочитане чрез замърсена вода.

Генотипове 3 и 4 са зоонозни. Възможно е предаване от животно на човек, особено в домашни кланици. От свинско месо, но също и от месо от дивеч, като диво прасе или елен. Причината е лошо или недостатъчно термично обработено месо.

При птиците се среща генотип 5. Предаването му на хора все още не е доказано. В допълнение към горната информация е известно, че хепатит Е се предава и от майката на плода, вътреутробно или по време на раждането.

Той е ендемичен главно в страните от Азия, Африка и Латинска Америка. Тежестта е по-висока при генотипове 1 и 2. Острият хепатит Е протича най-тежко при бременни жени през третия триместър, като съществува висок риск от смърт на майката (20 %).

Рискът от спонтанен аборт или раждане на мъртво дете или от вроден хепатит Е също се увеличава.

Резюме на характеристиките му:

• Устойчив е на външната среда
• заразяването става по фекално-орален път
• протичането е подобно на тип А, но има по-изразена жълтеница и по-често се среща чернодробна недостатъчност
• не преминава в хронична форма
• среща се много рядко в тази страна (предимно от имигранти)
• не е разработена ваксина

Хепатит F и неговото съществуване

Въпреки че съществуването му не е потвърдено, в литературата може да се открие споменаване на хепатит F. Предполага се, че той се причинява от вирус, подобен на HBV. Смята се, че предаването му става чрез фекално-орална инфекция. Не преминава в хронична форма.

Хепатит G

Потвърден през 1996 г., причинен от вирус, подобен на HCV. Предава се по кръвен път и се причинява от съществуваща преди това инфекция с хепатит С. Инкубационният период е подобен на този на HBV и варира от 30 до 180 дни.

Смята се, че HGV забавя развитието на ХИВ.