Какво представлява целиакията? Накратко за причината, симптомите и лечението?

Цьолиакията, наричана още глутенова ентеропатия, е автоимунно заболяване на тънките черва. Човек, страдащ от това заболяване, не е в състояние да смила т.нар. глутен, известен главно като глутен, който обаче е обичайна част от храната.

Тъй като целиаците страдат от болестна реакция при консумация на храни, съдържащи глутен, е необходимо да се спазва т.нар. безглутенова диета.

Всичко за целиакията ще научите от следващите редове, които са посветени на характеристиките, симптомите и диагностиката на заболяването, включително как се лекува целиакия и списък на храните, които могат да се консумират като част от безглутеновата диета.

Какво представлява целиакията?

Това е хронично заболяване на тънките черва, при което организмът става свръхчувствителен към смес от белтъци, наречена глутен. Глутенът, известен предимно като глутен, е смес от белтъци, които се съдържат в много видове зърнени култури, като пшеница, ръж, ечемик, но също така например във все по-популярния лимец.

Организмът на човек, диагностициран с целиакия, реагира много агресивно дори на малки количества от тези протеини. Имунната система произвежда антитела, които нарушават лигавицата на тънките черва и предизвикват възпаление.

Друго опасно явление е т.нар. изглаждане на власинките (villi), които при здрав човек облицоват лигавицата на тънките черва. Власинките имат важна функция в човешкия организъм, а именно усвояването на хранителните вещества, получени от храната. Те осигуряват необходимото хранене - снабдяването с жизненоважни витамини, минерали и микроелементи.

Поради това нелекуваната целиакия може да доведе до "синдром на малабсорбция", при който организмът е силно обезсилен с важни хранителни вещества. Това може да доведе до други сериозни заболявания.

При предишно недиагностицирана или нелекувана целиакия има недостиг на следните елементи: желязо, калций, витамин D, фолиева киселина, витамин В12, цинк и селен. Тъй като това са важни витамини и минерали, е необходимо да се следи нивото им в организма в началото и по време на лечението.

За съжаление целиакията като автоимунно заболяване често се свързва с други заболявания. Най-често срещаните свързани заболявания са непоносимост към лактоза, хистаминова непоносимост, различни хранителни алергии (например към яйца, соя, ядки...), заболявания на щитовидната жлеза и диабет.

Учените все още не са намерили еднозначен отговор на въпроса защо изобщо възниква целиакията.

Заболяването обаче се класифицира като генетично. Това предполага, че наследствеността играе основна роля. Ето защо при диагностициране на целиакия при един член на семейството се препоръчва да се изследват и други роднини от първа степен.

Често по този начин може да се открие скрита (латентна) целиакия при родители или, обратно, при деца, които не са проявили никакви симптоми.

Наследствена ли е целиакията? Въпреки гореизложеното, не е задължително целиакията да е наследствена. За съжаление, тя може да бъде придобита по всяко време на живота. Възрастта и полът не играят роля. Целиакията може да бъде предизвикана от прекомерен физически или психически стрес, например при жени след раждане.

Как се проявява целиакията?

Най-честите симптоми и прояви на заболяването са свързани с проблемното усвояване на глутена в червата. Човек страда от различни симптоми на лошо храносмилане. Може би най-типични са диарията, която се характеризира с жълт цвят и силна миризма.

Метеоризмът и подуването на корема също са често срещани, както и гаденето, свързано с желание за повръщане.

Човекът често е уморен, летаргичен и има бледа, често раздразнена кожа.

Типичен признак е и тънкото, недохранено телосложение, което се дължи на неусвояването на витамините и минералите. Организмът не е в състояние да ги приема и затова ги отделя заедно с хранителните вещества. Тъй като организмът е лишен от желязо и по-специално от калций, често срещани симптоми са анемията (малокръвието) и чупливите кости. Това може да доведе до остеопороза.

Зависи ли индивидуалната симптоматика на целиакията от възрастта на човека? Симптомите при децата и симптомите при възрастните не се различават съществено.

Техният брой и интензивност обаче могат да варират. Често се случва човек да не проявява никакви симптоми и да живее с болестта в продължение на много години, без да знае за това.

Познавате ли протичането му?

Цьолиакията е заболяване, което може да се появи по всяко време на живота, както по рождение като наследствено предразположение, така и придобито в резултат на отслабена имунна система поради прекомерно физическо или психическо натоварване.

Заболяването може да има различни прояви, а също и различно протичане. Те обаче имат една обща черта - всяка от проявите е резултат от автоимунна реакция към наличието на глутен.

Най-типичната форма на цьолиакия е класическата форма. Тя се характеризира с типичните симптоми, споменати по-горе (диария, подуване на корема, гадене, повръщане...), но се проявява само при около една десета от диагностицираните цьолиаци. При останалите пациенти се наблюдава т.нар. олигосимптоматична или моносимптоматична форма на цьолиакия. При тази форма се проявяват само някои или дори само един от симптомите.

В такива случаи диагностицирането на целиакията е наистина предизвикателство и често е дълъг път.

Най-предизвикателната от диагностична гледна точка форма обаче е т.нар. безсимптомна форма.

При нея пациентът не изпитва никакви симптоми и диагнозата целиакия се поставя случайно, например чрез изследване на членове на семейството. Много пациенти са засегнати и от т.нар. атипична форма на целиакия, при която проблемите с усвояването на глутена се проявяват в части на тялото, различни от храносмилателната система.

Най-честите места на тези прояви са кожата (т.нар. дерматит на Дюринг), бъбреците (IgA нефропатия), репродуктивните органи (развитие на безплодие), нервната система (мигрена, депресия) и много други.

По този начин целиакията може да има различно протичане, съпроводено от повечето от поразителните симптоми до по-малко поразителните симптоми, характерни за целиакията. Тъжната новина е, че независимо от началото на целиакията и от симптомите, тя е хронично, доживотно заболяване.

Как се открива целиакията?

Диагнозата се поставя само след специализиран преглед от гастроентеролог. Въпреки че става въпрос за автоимунно заболяване, има прояви и на увреждане на тънките черва.

Лекарят обикновено практикува следните видове изследвания:

• Ендоскопия на тънките черва, наричана още гастроскопия - През устната кухина в тънките черва се вкарва тръба с микрокамера, наречена ендоскоп, за да се получи автентичен образ на вътрешната среда на червата. Той се прожектира в реално време на монитор, където лекарят го оценява.
• Биопсия - С помощта на ендоскопа едновременно се взема проба от лигавицата на тънките черва, за да се определи степента на увреждане на червата въз основа на т.нар. скала на Марш (1/2/3а/3б/3в).
• Серологичен кръвен тест - Взема се кръвна проба за установяване на наличието на IgA антитела.

В допълнение към тестовете, практикувани от лекар, съществуват и различни тестове за целиакия, които се продават без рецепта. Те се използват за т.нар. домашно самоизследване. Трябва да се помни обаче, че те не са предназначени да заместят лекаря!

Напротив, резултатът от тях трябва да бъде подтик за посещение на лекар и професионално изследване.

Ако имате съмнения за целиакия, не започвайте произволно безглутенова диета преди изследването. Тъй като диагностицирането на заболяването се основава на наблюдение на реакцията на организма към наличния глутен, няма да е възможно да се постави правилна диагноза.

Лечение

За съжаление не съществува лечение на целиакията като такава. Въпреки че в медиите се появиха няколко съобщения за търсене или дори изобретяване на лекарство за целиакия, фармацевтичната индустрия все още не е пуснала на пазара продукт, който гарантирано да излекува заболяването. Следователно единственото и най-ефективно "лекарство" е така наречената безглутенова диета.

Целиакията е хронично заболяване. Затова безглутеновата диета трябва да бъде доживотна, без никакви компромиси или случайни отстъпки. Дори най-малкото нарушение може да рестартира процеса на автоимунни реакции и последващото разрушаване на тънките черва.

Затова при съмнение за целиакия не отлагайте дълго посещението при лекар. Ранното диагностициране и преминаването към безглутенова диета са наистина важни.

Каква диета трябва да избера?

Много хора изпадат в паника след поставянето на диагнозата цьолиакия. "И какво мога да ям?" Храните при безглутеновата диета могат да се разбират в 3 основни категории: разрешени храни, забранени храни и рискови храни, чиято безопасност се оценява индивидуално според състава им.

Разрешените храни...

Какво е разрешено? Човек с целиакия може да консумира всички естествено безглутенови съставки, като плодове, зеленчуци, ориз, царевица, картофи, риба, прясно месо без обвивка, бобови растения, ядки, семена, яйца, млечни продукти (неароматизирано кисело мляко, натурално сирене, извара, сметана), мед, захар, соя, тофуһттр://....

Забранени...

Практически всички храни, които съдържат глутен, т.е. продукти, произведени от пшеница, ечемик, ръж (напр. хляб, сладкиши, макаронени изделия, сухари...), са забранени.

За какво да внимавате?

В допълнение към разрешените и забранените храни има много храни, които не могат да бъдат слагани в един кюп, така да се каже.

Дали един целиак може да ги консумира, винаги става ясно от етикета, където са посочени съставките на продукта.

Внимавайте, глутенът не се съдържа само в брашното!

Всъщност глутенът се среща навсякъде, като част от много съставки (напр. в ароматизатори, оцветители, смеси от подправки...).

За да се помогне на потребителите с цьолиакия да разберат по-добре продукта, се използва т.нар. символ на зачеркнатата торта, който в международен план се счита за знак за безглутенов продукт.

Какво могат и какво не могат да ядат хората с целиакия

Производителите са наистина гъвкави в отговора си на нарастващия брой на хората с целиакия, така че настоящият пазар предлага наистина широка гама от вкусни и достъпни продукти. Хранителните продукти са широко разпространени в много супермаркети, специализирани магазини за здравословни храни и електронни магазини. Така че човек с целиакия може да си позволи всичко - от сладки безглутенови бисквити, чипс, сладкиши, тестени изделия до различни видове брашно (царевично, елда, оризово...).

Нараства и броят на ресторантите, пицариите и кафенетата, които ще ви приготвят вкусно безглутеново ястие или десерт.

Въпреки това безглутеновата диета несъмнено е по-скъпо занимание от диетата на нормалните хора.

Бременност и целиакия

Добре известно е, че бременността е предизвикателен период за жената. Тялото претърпява значителни промени. То е подложено на прекомерен (не само) физически стрес и изисква повишени грижи. Бременността не само изхранва майчиния организъм, но и плода. Затова е от съществено значение да се осигури правилно и балансирано хранене.

Поради това проблем може да възникне при жени с целиакия, които доскоро не са знаели за състоянието си или са били диагностицирани съвсем наскоро. По това време организмът е чувствително обеднен на много важни вещества, витамини и минерали поради разрушаването на тънките черва. За жените, които копнеят за дете, това състояние може да има наистина лоши последици.

Жената трудно забременява, а за съжаление в случай на вече настъпила бременност спонтанните аборти са чести, тъй като плодът не е достатъчно подхранен.

Ето защо за жените с цьолиакия е препоръчително да планират бременност поне една година след започване на безглутенова диета. Смята се, че след това време ще настъпи достатъчна регенерация на увредения организъм, възстановяване на чревната лигавица и придобиване на необходимите нива на хранителни вещества.

Ако обаче жената забременее по-рано от този срок, последиците може да не са веднага фатални!

Тя обаче трябва да се консултира възможно най-скоро със своя гинеколог и гастроентеролог относно по-нататъшните действия, възможните рискове и необходимите грижи.

Независимо от продължителността на бременността е необходимо да се следи нивото на желязото, калция, фолиевата киселина, фибрите и други важни вещества, които са необходими за здравословното развитие на плода, а също и за храненето на майката. Препоръчително е също така да се консултирате с лекар за тяхното повишено добавяне.