Какви функции изпълнява тънкото черво? Най-често срещаните заболявания и симптоми

Тънките черва са вътрешен орган, свързващ стомаха и дебелото черво. Те са изключително важни за храносмилането, усвояването и движението на храната. Тънките черва се наричат втори мозък поради тясната им връзка с централната нервна система.

В тази статия ще научите неговата функция, значение, заболявания, рискови фактори, профилактика и много друга интересна информация.

Тънки черва: основна информация

Технически тънкото черво се нарича intestinum tenue.

То представлява тръбовиден орган, който анатомично свързва стомаха и дебелото черво. В чревния тракт се извършват два важни основни процеса - смилане на храната и усвояване на хранителните вещества в организма.

Тънките черва са разделени на 3 съседни части:

1. Дванадесетопръстник (duodenum)
2. Дванадесетопръстник (йеюнум)
3. Илеум (илеум)

В дванадесетопръстника погълнатата храна се среща с храносмилателните сокове от панкреаса и жлъчката от жлъчния мехур. Настъпва химическо разграждане на храната.

Втората част на червата, илеумът, осигурява най-висока степен на усвояване на хранителните вещества. След това червата плавно преминават в илеума, който съставлява около 3/5 от общата дължина на червата.

Въпреки това, за да може погълнатата храна да се придвижи надолу по храносмилателния тракт, тънките черва извършват перисталтични движения. Чрез свиване и последващо отпускане на мускулатурата храната се придвижва плавно и се смесва с храносмилателните сокове.

Тънките черва са богато снабдени с кръвоносни съдове, лимфа и нерви.

Често се питате каква е дължината на тънките черва...

Дължината на тънките черва е 3-5 м. Средната ширина на чревната стена е 3-4 см.

Стената на червата се състои от 4 слоя:

• Лигавица (мукоза)
• Субмукоза (субмукоза)
• Мускулатура (Musculature)
• Мембрана (serosa)

1. Лигавица (мукоза)

Лигавицата на тънките черва е изградена от характерни издатини, наречени чревни власинки.

Лигавицата на тънките черва е бледорозова на цвят. Цялата повърхност на чревната лигавица е изпълнена с подобни на пръсти издатини, наречени чревни власинки, които увеличават абсорбиращата повърхност на червата.

Листчетата увеличават вътрешната повърхност и абсорбиращата площ на чревната стена. Тези специални издатини осигуряват усвояването на витамините и минералите в кръвообращението на целия организъм.

Лигавицата е покрита със специфичен цилиндричен епител, съдържащ различни видове клетки:

• Чашковидни клетки, които образуват слой от защитна слуз муцин
• Цилиндрични клетки ентероцити с функция за усвояване на хранителни вещества
• М-клетки, опосредстващи връзката между лимфната система и тънките черва
• Стволови клетки

2. Субмукозна тъкан

Субмукозната тъкан, наричана субмукоза, е слой от рядка съединителна тъкан, богата на кръвоносни и лимфни съдове и нерви.

3. Мускули

Мускулен слой, съставен от два слоя гладка мускулатура - вътрешен циркулярен слой и външен надлъжен слой.

4. Сероза

Серозата (adventitia) е перитонеална прозрачна обвивка (мембрана), състояща се от един слой плосък епител, който покрива органите на храносмилателния тракт отвън.

Тънките черва: функция и значение в организма

Както беше споменато в предишния раздел, основните функции на тънките черва са смилането на храната и усвояването на хранителните вещества в организма.

Частично усвоената храна, технически наречена химус, се смесва с чревните сокове в тънките черва. По пътя храната постепенно се разгражда във всички части на тънките черва от храносмилателните ензими.

Впоследствие тези разградени хранителни частици стават достатъчно малки, за да преминат през чревната стена в кръвообращението и по този начин в организма. Всички неразградени и непогълнати хранителни частици се придвижват по-нататък в дебелото черво.

Основната функция на тънките черва е смилането на хранителните остатъци, усвояването на хранителните вещества от храната и абсорбирането на водата в организма.

Поради връзката си с лимфната система тънките черва са важен имунологичен орган, участващ в поддържането на имунологичния баланс на организма. Те са и най-големият ендокринен орган в тялото.

Функции на тънките черва:

• Храносмилане на храната
• Абсорбция (усвояване на хранителните вещества)
• Моторика (движение на червата)
• Секреция
• Имунологична функция
• Ендокринна функция

Тънките черва са вторият мозък (връзката между червата и мозъка)

Може би сте срещали наименованието втори мозък или чревен мозък. Това наименование се отнася до тясната връзка между ЦНС (централната нервна система) и чревния тракт на човека.

Тънките черва съдържат сто милиона неврона. Наричат ги чревна нервна система (ЧНС) или, казано на лаишки език, "втори мозък". Тясната връзка между мозъка и чревния тракт е научно доказана.

Чревният микробиом е съвкупност от микроорганизми, които колонизират не само чревния тракт, но и цялото човешко тяло. Това са бактерии, вируси, дрожди, гъбички или протозои, които се намират в организма. Състоянието на този микробиом играе значителна роля за физическото и психическото здраве.

Чревните микроорганизми освобождават различни вещества, които попадат в мозъка по няколко възможни пътя. Първият е през лигавицата на тънките или дебелите черва в кръвния поток към мозъка.

Вторият път е чрез блуждаещия нерв, който се движи от червата към мозъка и обратно. Чрез този нерв ЦНС влияе върху кръвоснабдяването на чревния тракт, а по-високото кръвоснабдяване означава и по-добро усвояване на хранителните вещества.

Много научни изследвания през годините показват висока степен на зависимост между здравето на червата и имунната система, психичното здраве, настроението, автоимунните и ендокринните заболявания и дори рака.

Заболявания на тънките черва

Етиологията на заболяванията на тънките черва е многофакторна. Тя може да бъде възпалителен процес, причинен от инфекция с патогени или хронично увреждане. Честа причина за нефизиологична функция на червата е хранителната алергия и непоносимост.

За разлика от това ракът на тънките черва е рядко срещан в рамките на храносмилателната система.

По-долу са дадени примери за заболявания на тънките черва:

Инфекциозни възпалителни заболявания

Както и при други вътрешни системи на организма, в чревния тракт могат да възникнат възпалителни процеси в резултат на инфекция с определен патоген. Вредни бактерии, вируси и паразити нахлуват в тънките черва.

Чревната инфлуенца, известна като гастроентерит, е остро инфекциозно заболяване, засягащо стомаха и чревния тракт. Причинява се главно от патогени в лошо съхранена, замърсена или неварена храна или вода. Инфекцията се предава по фекално-орален път.

Тези чревни заболявания се съпровождат главно с проблеми с дефекацията (диария), повръщане и повишена телесна температура - треска.

Заболяванията от бактериален произход включват салмонелоза, холера, кампилобактериоза, Ешерихия коли и шигела. Вирусите включват групата на ротавирусите.

В контекста на патогенните инфекции на тънките черва е необходимо професионално лечение от лекар за пълното излекуване на инфекцията без рискове за здравето и последици.

Диагнозата се поставя въз основа на кръвна проба. Лечението зависи от конкретния патоген, но в повечето случаи включва медикаментозно лечение с антибиотици, почивка и диетични мерки.

Болест на Крон

Болестта на Крон най-често засяга тънките черва. Тя е хронично възпалително заболяване с фази на покой и остро възпаление.

Това автоимунно заболяване предизвиква възпалителни процеси в различни части на чревния тракт, но най-често в областта на съединението на тънките и дебелите черва.

Болестта на Крон се проявява по подобен начин на хранителните алергии, главно с подуване на корема, диария, болки и коремни спазми. Етиологията на заболяването не е напълно изяснена, но основният фактор е неправилната реакция на имунната система на индивида и семейната история.

Заболяване от целиакия

Целиакията е известна още като глутенова ентеропатия. Тя е автоимунно заболяване на тънките черва. Представлява невъзможност за усвояване на глутена в чревния тракт. Диагнозата се поставя от алерголог и гастроинтестинолог.

Доживотното лечение се състои в безглутенова диета. Ако пациентът не отстрани глутена от диетата си, чревните власинки могат да се свият и изгладят. Вследствие на това съществува риск чревната лигавица да не може да усвоява достатъчно хранителни вещества и да се стигне до недохранване.

Хранителна непоносимост и алергии

Лактозната непоносимост е заболяване, причинено от недостиг на ензима лактаза, който разгражда млечната захар (лактоза). Следователно това е нарушение на храносмилателния тракт при разграждането и преработката на млечната захар.

Алергията към млечен белтък (в повечето случаи белтък на кравето мляко) е патологична реакция на имунната система. Следователно алергията е свързана с консумацията на млечен белтък, а не с консумацията на лактоза.

Именно приемът на лактоза или млечен протеин причинява храносмилателни проблеми и нежелани реакции, включително болки в корема, диария, подуване на корема, а в случай на алергия - кожни прояви (обрив, екзема, сърбеж...).

Хистаминът е вещество, което се среща физиологично в нашия организъм. Разграждането на прекомерните количества хистамин се извършва от ензима диаминоксидаза, който се произвежда в тънките черва. Ако обаче производството на този ензим е ниско, може да възникне хистаминова непоносимост (нетолерантност) в различна степен.

Прекомерният прием на храни с високо съдържание на хистамин (домати, зеле, сирене, сладкиши...) е отключващ фактор за неприятни храносмилателни проблеми.

Онкологични заболявания

Въпреки че ракът на храносмилателния тракт е често срещан сред онкологичните заболявания, ракът на тънките черва се среща по-скоро рядко.

Най-често срещаните ракови заболявания на тънките черва са аденокарцином, карциноид, сарком и лимфом. Освен злокачествените тумори обаче в тънките черва се срещат и доброкачествени тумори.

Генетичните фактори, фамилната анамнеза, целиакията, хроничното чревно възпаление, отслабената имунна система и продължителният нездравословен начин на живот (алкохол, тютюнопушене, липса на физическа активност, прекомерен прием на захар, сол и силно преработени храни) увеличават риска от рак.

Симптомите на рака на тънките черва са предимно коремна болка, кръв в изпражненията, обща слабост, повишена умора и загуба на тегло.

Как се изследва тънкото черво?

Първоначалното изследване на чревния тракт включва снемане на подробна анамнеза, разговор с пациента за клиничните симптоми и накрая основен преглед чрез оглеждане, слушане и докосване.

Основният преглед включва и лабораторно изследване на проби от кръв, урина или изпражнения. Ултразвуковото изследване на коремните органи е често срещано изследване.

В случай на проблеми с храносмилането и отделителната система се извършва образно изследване с колоноскопия. При този метод в ректума на пациента се вкарва специално пригодена камера. Това изследване се фокусира предимно върху дебелото черво, но лекарят може да провери и крайната част на тънките черва.

Възможен ендоскопски метод е гастроскопията, при която отново може да се провери стомахът и началото на тънките черва. Ентероскопията е специфично образно изследване на тънките черва.

Компютърната ентерография (компютърна томография) се използва главно при диагностициране на заболявания на тънките черва. На пациента се инжектира контрастно вещество на гладно за подробен оглед на областта. Друг образен метод е магнитно-резонансната томография (МРТ). Кой конкретен образен метод ще избере лекарят е индивидуално.

Ендоскопската капсула представлява диагностичен преглед на част от тънките черва, която не може да бъде изследвана чрез други методи. Пациентът поглъща малка капсула, която съдържа камера. След това тази капсула предава три изображения в секунда на външен апарат, който получава данните, идващи от камерата, докато тя преминава през чревния тракт.

Отрицателни фактори за здравето на тънките черва

Рисковите фактори могат да бъдат разделени на вътрешни и външни. Вътрешните рискови фактори не могат да бъдат повлияни; външните рискови фактори могат да бъдат повлияни.

Вътрешните фактори включват генетични фактори, положителна семейна анамнеза, автоимунни заболявания, алергии, непоносимост, напреднала възраст и други.

Външните фактори включват неподходящ начин на живот и нездравословни хранителни навици.

Под неподходящ начин на хранене се разбира небалансирана диета с ниско съдържание на витамини, минерали, протеини и фибри. От друга страна, прекомерният прием на прости захари и наситени мазнини е вреден.

Рафинираните прости захари също са враг на чревния микробиом. В големи количества те се свързват с размножаването на дрожди, което води до възпаления в организма.

Консумацията на пестициди има отрицателен ефект върху чревната микробиота, както и върху хормоналната и нервната система. Затова е препоръчително да се посяга към качествени и доказани източници на храна.

Консумацията на алкохол е рисков фактор, тъй като увеличава количеството на вредните бактерии.

Тютюнопушенето, употребата на антибиотици и други лекарства допринасят за дисбаланса на бактериите. Честата употреба на аналгетици влияе негативно на червата и увеличава риска от чревна пропускливост.

Враг на баланса на чревните бактерии е хроничният стрес. Прекомерното количество стрес причинява недостатъчно кръвоснабдяване на чревната област и ограничава производството на храносмилателни сокове.

Негативни външни фактори:

• Непълноценно хранене
• Консумация на алкохол
• Пушене
• Нисък прием на витамини и минерали в храната
• Прекомерен прием на рафинирана захар
• Прекомерен прием на наситени мазнини
• Нисък прием на фибри, зеленчуци и плодове
• Прекомерна употреба на някои лекарства (антибиотици, аналгетици...)
• Прекомерно хронично излагане на стрес
• Ниска ежедневна физическа активност
• Нередовен сън с лошо качество
• Незачитане на хранителните непоносимости

Благоприятни фактори за здравето на тънките черва

Здравето на чревния микробиом може да бъде значително повлияно от подходяща диета и начин на живот.

Трябва редовно да включваме плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти в диетата си. Адекватният прием на фибри е от съществено значение за балансиране на чревните бактерии и подпомагане на храносмилането.

Подходящи са и ферментиралите зеленчуци (краставици, зеле) и ферментиралите млечни продукти (кефирно мляко). Тези храни са естествени източници на пробиотици и пребиотици. Допълването с пробиотици под формата на хранителна добавка е необходимо и след преодоляване на заболяване и отслабване на чревния бактериален баланс.

Храните, които са полезни за чревния тракт поради антипаразитното си действие, са чесън, лук, куркума, хлорела и спирулина.

Достатъчното количество течности оказва благоприятно въздействие върху чревната лигавица и баланса на полезните бактерии. Те включват обикновена вода, билков чай, минерална вода и пресни зеленчукови и плодови сокове.

Чистата вода трябва да е в основата на питейния режим.

Премахването на стресовите фактори, заседналата работа и, напротив, редовните физически упражнения допринасят за правилното кръвообращение и моториката (движението) на червата.

Благоприятни фактори:

• Редовна хранителна диета
• Достатъчен прием на фибри
• Адекватен прием на протеини
• Достатъчен прием на плодове и зеленчуци
• Адекватно пиене и хидратация
• Съобразяване с хранителните непоносимости
• Елиминиране на стресовия фактор
• Получаване на достатъчно редовен и качествен сън
• Достатъчна ежедневна физическа активност
• Добавяне на пробиотици и пребиотици по време на заболяване
• Неотлагане на посещенията на професионална помощ