Как са свързани тютюнопушенето и хроничният бронхит? + Симптоми и рискове

Въпросът е: Как са свързани тютюнопушенето и респираторните заболявания, като например бронхит?
Как се проявява това продължително възпаление и какви са неговите усложнения?
Запознайте се с пушенето от друга гледна точка.

Най-сериозната и често срещана причина за развитието му е навик, без който може да се живее. Тютюнопушенето е причината, която освен хроничните белодробни заболявания предизвиква и много други неприятни и коварни заболявания, като например рак на белия дроб.

Пушачите не осъзнават или не искат да признаят, че тютюнопушенето има значителни отрицателни последици за организма им. Освен за здравето, тютюнопушенето е и икономически обременително. Не само по отношение на нарастващата цена на цигарите. Основната икономическа тежест е периодът, в който започва лечението на усложненията от тютюнопушенето, както за самия човек, така и за държавата.

Лечението е скъпо, пушачът става инвалид. В късните етапи той е парализиран от задух и невъзможност да диша нормално. Основният компонент на хроничната обструктивна белодробна болест е хроничният бронхит, за който ще намерите повече информация в редовете по-долу.

Хроничен бронхит

Заедно с емфизема той е един от компонентите на хроничната обструктивна белодробна болест. Може да се появи и в обикновена форма самостоятелно, в резултат на нелекуван, неизлекуван или често срещан остър бронхит в детска възраст, но също и в зряла възраст.

Основната причина за него е многократното, често излагане на лигавицата на дихателните пътища на вредни газове и частици, което предизвиква възпаление. В по-късните етапи трудностите ескалират и простата форма се превръща в обструктивен бронхит, който, ако се пренебрегне, може да причини дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност и в крайна сметка смърт. Затова ранното лечение е успех, за да се избегнат усложненията.

Хроничният бронхит се разделя на: Хроничен бронхит - хроничен бронхит:

• Обикновен (необструктивен) хроничен бронхит се отнася до сутрешната кашлица и изкашлянето на слуз.
• Хроничен обструктивен бронхит със задух (предимно експираторен). първоначално задухът е при усилие, а в по-късните етапи и в покой. налице е целодневна кашлица с отделяне на слуз (храчки) и гной (вследствие на бактериална или вирусна инфекция).

Причините за хроничния бронхит са разнообразни и се влияят както от вътрешни, така и от външни фактори:

• Вътрешните фактори, т.нар. ендогенни, включват възраст (хора над 40 години), пол (мъжете са по-засегнати) и генетични, имунологични причини.
• Външни фактори, т.нар. екзогенни, които включват тютюнопушене, замърсяване на околната среда, работна среда и рецидивиращи (повтарящи се) инфекции на долните дихателни пътища (възпаление)

Продължителното излагане на външни въздействия води до ремоделиране (промяна в типа на епитела) на лигавицата на долните дихателни пътища, в резултат на което се увеличава производството на слуз. Поради нарушената самопочистваща функция, натрупването на слуз и нарушената функционалност на околния поддържащ апарат и свиването на гладката мускулатура на дихателните пътища се стига до стесняване на диаметъра (пропускливост) на бронхите и бронхиолите.

Това стеснение влошава дихателната функция. Натрупването на слуз води до бактериално и вирусно възпаление, което от своя страна влошава общото здравословно състояние чрез дихателна недостатъчност.

Как се проявява хроничният бронхит

Кашлицата и изкашлянето на слуз са сред основните симптоми на бронхит (възпаление на бронхите). За да се диагностицира хроничен бронхит, е необходимо неприятностите да са продължили три месеца в две последователни години. Ако сте забелязали тези симптоми в тази продължителност, е важно да се направи медицински преглед. Вашият личен лекар ще ви насочи за специализирано изследване на белите дробове.

Симптоми на хроничен бронхит:

• Кашлица с отхрачване на храчки (слуз)
• Хиперсекреция на слуз (прекомерно производство)
• задух (диспнея)
• хипоксемия (липса на кислород в кръвта), дори цианоза (посиняване на устните, върховете на пръстите)

Диагностика на хроничен бронхит

Диагнозата на хроничния бронхит се поставя въз основа на информацията, предоставена от пациента. Същевременно се провеждат изследвания, които се определят от лекар специалист, в случая пулмолог, пневмолог.

Основни диагностични методи:

• Анамнеза (тютюнопушене, работна среда, домашна среда, кашлица, нейната повторяемост, изкашляне на слуз, задух - професионално диспнея)
• Изследване чрез слушане (фонендоскоп - чуват се свирки, писъци, удължаване на издишването)
• Функционално изследване на белите дробове (спирометрия)
• Вземане на кръвна проба (изследване на кръвните газове)
• Изследване на храчките (микробиологично изследване на храчките)
• Рентгенова снимка на белите дробове
• Бронхоскопия за диференциална диагноза, за да се изключат други заболявания

Интересно е, че повече от 90 % от хората с бронхит съобщават за анамнеза за тютюнопушене. Същото важи и за пасивното пушене. Освен това работната среда с високото си разпространение на прах, дим и други химически компоненти във въздуха оказва отрицателно въздействие. Отоплението на дърва и неподходящото му адаптиране също допринасят за рецидивиращ бронхит.

Усложнения на хроничния бронхит

Както вече беше споменато, хроничният бронхит се причислява към хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ). Неговото усложнение не е само самото белодробно заболяване, но има и негативен системен ефект. То предизвиква други сериозни заболявания, които при взаимодействието си влошават общото здравословно състояние на пациента.

Основни усложнения на ХОББ:

• Рак на белия дроб
• ИБС и други сърдечносъдови заболявания
• хронична сърдечна недостатъчност
• белодробна хипертония
• Захарен диабет и метаболитен синдром
• анемия
• сънна апнея
• депресия
• системно възпаление
• дисфункция на скелетната мускулатура и недохранване
• остеопороза

Тютюнопушене

Според статистическите данни в света има 1,1 милиарда пушачи, а до 2025 г. този брой ще се увеличи с 1,6 милиарда души. Смъртността, свързана с тютюнопушенето, днес е тревожна, като в света от последиците му умират 3,5 милиона души. Очаква се до 2025 г. този брой да бъде приблизително 10 милиона.

Тютюнопушенето е здравен, икономически и социален проблем. Никотинът е по-пристрастяващ от твърдите наркотици, причинява ненужни преждевременни смъртни случаи и води до десетки сърдечносъдови, дихателни, храносмилателни, орални и други заболявания и усложнения.

Истината е, че повече от 80 % от пушачите са започнали да пушат в детска възраст. 9-годишната възраст обикновено е първият опит с пушенето, а децата в ранна тийнейджърска възраст вече пушат редовно. Пристрастяването в детска възраст се развива много по-бързо, отколкото в зряла възраст, но въпреки това са необходими само 5 цигари на ден.

При ежедневна консумация на приблизително 20-30 цигари на ден в продължение на 30 години продължителността на живота е с 8 години по-кратка, отколкото при непушачите. Хората, които умират в резултат на тютюнопушене на средна възраст (35-69 години), са лишени от 20-25 години живот заради тютюнопушенето. Това е тъжна цифра за една напълно ненужна смърт. Средно 50% от пушачите умират от преките последици от тютюнопушенето.

Ако сте пушач, трябва да прочетете и следните данни за заболяванията, които тютюнопушенето най-често причинява. За да добиете представа, те са изразени и в приблизителни проценти.

• Раковите заболявания са представени с приблизително 30%. Най-често срещаните видове рак са на белия дроб, устата, устните, ларинкса, хранопровода, стомаха, панкреаса, дебелото черво, ректума, черния дроб, пикочния мехур, гърдата и шийката на матката.
• При сърдечносъдовите заболявания представителството е приблизително 20%. В този случай това са атеросклероза, коронарна болест на сърцето и исхемична болест на долните крайници.
• Заболявания като хроничен бронхит, следвани от хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), която включва емфизем, поддържат най-висок процент - 75% при пушачите.
• Усложненията в нервната система, инсултът, понижават имунитета и водят до редица други заболявания.
• Тютюнопушенето значително увеличава консумацията на витамините А, С, Е и елемента селен.

Тютюнопушенето по време на бременност е специална категория. То застрашава бременността, може да предизвика усложнения по време на раждането. Причинява ниско тегло при раждане, никотинова зависимост на плода и новороденото. Увеличава риска от детска смъртност. И предизвиква редица други заболявания.

Знаете ли какво съдържа цигареният дим?

Цигареният дим съдържа редица химични вещества и съединения. От приблизително 4000 (92% газообразни и 8% твърди) 100 компонента са канцерогенни. Въглеродният оксид (СО) се свързва около 200 пъти по-лесно с хемоглобина в кръвта, като пречи на кислорода да се свърже. Това де факто влошава оксигенацията на органите.

Някои опасни химикали в цигарения дим:

• Дибензантрацен
• Бенспирен
• диметилнитрозамин
• диетилнитрозамин
• NNK (метилнитрозамино-бутанон)
• NNN (нитрозонорникотин)
• винилхлорид
• хидразин
• арсен
• живак
• никел
• олово
• полоний 210
• кадмий
• бензен
• толуол
• нафталин
• формалдехид
• амоняк

При горенето на цигарата се образуват два вида дим. Основният (първичен) димен поток се вдишва по време на пушенето. Вторият (вторичен) димен поток е още по-опасен, тъй като съдържа по-високи концентрации на опасни вещества от основния вдишан димен поток при по-ниски температури на горене.

Например концентрацията на амоняк е 78 пъти по-висока, 52 пъти повече диметилнитрозамини, 16 пъти повече нафталин, 3,4 пъти повече бензопирен, 2,5 пъти повече СО, 1,7 пъти повече катран и списъкът продължава. Ето защо пасивното пушене и излагането на дим в затворено, непроветриво помещение е опасно.

Цигареният дим съдържа и малки количества радиоактивни канцерогени, като изотопа на оловото и полония 210. Едуард Мартел, радиохимик в Националния център за атмосферни изследвания (NCAR), е установил, че радиоактивните вещества от цигарения дим се отлагат в бронхите. Можете да прочетете и статията на Cancer Research UK за съдържанието на полоний в цигарения дим.

Ранната превенция на тютюнопушенето и информирането на обществеността, и особено на младите хора, за рисковете и усложненията от него биха могли да намалят броя на пушачите в бъдеще, който е с постоянно нарастваща тенденция. Според различни статистически данни до 75% от пушачите биха искали да се откажат, но пристрастяването им е по-силно и те не могат да се справят с пушенето. Ако искате да се откажете, съществуват различни практики за отказване от цигарите. Вашият лекар също може да ви помогне. Ако обаче започнете да имате проблеми, най-ефективно е да се откажете от пушенето категорично и незабавно. Най-добре е да не започвате.

И за мотивация:

• 20 минути за нормализиране на кръвното налягане
• след 8 часа нивата на CO са наполовина от нормалните, а нивата на кислород се повишават до нормалните
• 48 часа означават, че никотинът излиза от организма и че обонянието и вкусът се регулират
• след 72 часа енергията ви се връща, а дишането ви също е по-добро
• ако не бяхте пушили в продължение на 2 седмици, щяхте да повярвате, че кръвообращението ви ще се подобри
• След 9 месеца кашлицата отшумява, обемът на белодробното дишане се регулира
• след една година непушене рискът от инфаркт на миокарда намалява наполовина
• в продължение на 5 години намалявате риска от инсулт
• а след 10 години непушене рискът от рак на белия дроб е същият като при непушачите