Как са свързани ендометриозата и безплодието + Други симптоми и здравословни проблеми

Ендометриозата е женско заболяване, считано за вид доброкачествен тумор (незлокачествен рак). По-конкретно, тя е хронично, системно естроген-зависимо възпалително заболяване.

Засяга от 5 до 15 % от женското население. Преобладават пациентките в детеродна възраст, но могат да се разболеят жени и момичета от всяка възрастова група.

Интересно: Ендометриозата при подрастващи жени е описана за първи път през 1929 г. Най-младата известна досега пациентка с това заболяване е момиче в предучилищна възраст. Ендометриоза е съобщавана дори при пациенти със синдрома на Кюнстер, който се характеризира с липса на ендометриум и стерилитет. Интересно е, че е съобщавана при мъже срак на простатата, лекувани с естрогени.

Влияние на ендометриозата върху качеството на живот на жената

Първоначално ендометриозата може да се прояви като лека, безсимптомна форма на заболяването. На този етап пациентката няма проблеми и затова може дори да не знае за заболяването ѝ. Обикновено тя научава за диагнозата си от гинекологичен преглед.

Умерените форми причиняват предимно болка в долната част на корема и тазовата област и обикновено се излъчват към корема или сакралната област до ректума.

Болката е по-интензивна по време на менструация и полов акт и поради това може да бъде проблем в здравословния сексуален живот. Болезненият полов акт от страна на жената предизвиква отхвърляне на партньора. В някои случаи това води до отчуждаване.

В най-тежките случаи болката е толкова силна, че ограничава нормалните дейности на пациентката. Тя не е в състояние да функционира нормално без употребата на болкоуспокояващи лекарства.

В допълнение към болката в организма на жената настъпват възпалителни промени и белези на тъканта до такава степен, че могат да доведат до безплодие. Ендометриозата дори може да се счита за честа причина за безплодие.

Какво представлява ендометриозата и защо се появява?

Ендометриозата е заболяване, което се характеризира с появата на функционален и ектопичен ендометриум (жлези и строма) извън типичната му локализация в матката.

Отлагания на маточната лигавица са описани навсякъде, освен в сърцето и далака. Най-често те се откриват в перитонеума (мембраната, покриваща коремната кухина), по яйчниците и фалопиевите тръби и в ректовагиналната преграда (преградата между влагалището и ректума).

Ендометриалната лигавица е "функционална" извън матката. Тя реагира на хормоналните промени в плазмата и поради това претърпява редовни циклични промени. В отделни случаи отлаганията са съставени от "фалшива тъкан" (нефункционална).

Първоначално ендометриалните отлагания се състоят от малки бледи папули, които променят цвета си до червени, а по-късно до кафяви и черни отлагания. С напредването на заболяването тъканта на мястото на ендометриалната патология се уврежда, бележи се и след това се свива.

В последния стадий настъпва състояние, наречено замръзнал таз. Атипичните отлагания имат собствено съдово захранване и предизвикват изчезване на пространството на Дъглас (пространството между матката и ануса).

Основна теория за ендометриозата

Причините за ендометриозата са многофакторни (генетика, хормони, инфекции, травми, операции...). Въпреки това съществуват няколко теории.

1. Теорията за имплантацията (т.нар. теория на Сампсън) гласи, че по време на менструалния цикъл настъпва ретроградно (обратно) кървене. Ендометриалните клетки навлизат в перитонеалната (околоплодната) кухина през фалопиевите тръби, където впоследствие се имплантират.
2. Метапластичната теория (наричана теория на Майер) се отнася до способността на перитонеалния мезотел (перитонеална клетъчна обвивка) да се трансформира в ендометриална тъкан (тъкан, характерна за обвивката на матката). Този процес се нарича още метапластична трансформация.
3. Теорията за индукцията (наричана Мюлерова теория) предполага, че по време на развитието на Мюлеровия канал в тъканите на малкия таз остават остатъчни клетки. В някои ситуации може да настъпи индукция (образуване и трансформация) във функционална ендометриална тъкан.
4. Теорията за имунната промяна (т.нар. теория на Дмовски) свързва развитието на ендометриозата с механизмите на клетъчния имунитет. Все повече специалисти се спират на тази теория. Теорията посочва функционални промени в клетките на имунната система. Тези клетки нормално разпознават и унищожават имплантираните ендометриални клетки. Когато те са нарушени, унищожаването не се извършва и се развива ендометриоза.
5. Теорията за лутеинизирания, неразрушен фоликул се основава на факта, че не се наблюдава разкъсване на лутеинизирания фоликул. Следователно има намаляване на концентрацията на естроген и прогестерон в коремната кухина. Намалената концентрация на тези хормони увеличава риска от имплантиране на ендометриум в тази част.
6. Транспортната теория обяснява образуването на ендометриоза по транспортен път с помощта на кръвни и лимфни клетки. Тази теория възниква, тъй като появата на ендометриоза в по-отдалечени органи, като белите дробове, не може да се обясни с предишните теории.

Рискови фактори за развитие на заболяването

Съществуват редица рискови фактори, които теоретично биха могли да повлияят на развитието на ендометриоза. Тези фактори не трябва да се приемат с лека ръка. Ако изпитвате някой от тях, трябва да внимавате.

Рисковите фактори за развитие на ендометриоза включват: 1:

• генетична предразположеност (често срещана е фамилната анамнеза)
• жени в детеродна възраст (20-45 години)
• раса (най-висока честота на заболяването имат японките, следвани от жените от европеидната раса, а най-ниска е честотата на заболяването при чернокожите жени)
• кратък менструален цикъл (цикъл с продължителност под 27 дни)
• нарушения на менструалния цикъл (хиперменорея, дисменорея)
• гинекологични заболявания (кисти, синдром на поликистозните яйчници)
• други заболявания
• гинекологични процедури (медицинска процедура, операция, засягаща ендометриалните жлези извън матката)
• безплодие (често срещано при жени, които умишлено отлагат забременяването или са безплодни)
• медикаменти (основно лечение с естроген)
• механизъм на травма (коремна и тазова травма с увреждане на перитонеума)
• психологическа травма (стрес, психологическа травма, предимно от сексуално естество - злоупотреба)

Какви са симптомите на ендометриозата?

Жените в ранен стадий на ендометриоза може да не проявяват никакви признаци на заболяването. Обикновено обаче за негови симптоми се считат тазовата болка и продължителните проблеми със забременяването.

Симптомите обаче са силно индивидуални и могат да варират в зависимост от местоположението на ендометриозните отлагания, техния размер, степен на разпространение, а също и от стадия на заболяването. Това често води до поставяне на погрешна диагноза.

Таблица със стадиите на ендометриозата:

Прояви, типични за ендометриозата

Безсимптомността не означава автоматично, че пациентката има лека форма на заболяването. При безсимптомни пациентки често се откриват обширни находки от ектопичен ендометриум. За разлика от тях, при пациентките с тежки прояви находките са минимални. Това е така, защото в появата на болката участват няколко механизма (влияние на простагландините, потискане и исхемия на околните тъкани и нервни окончания).

Прояви на ендометриоза:

• хронична болка в долната част на корема
• хронична тазова болка в 50-60 % от случаите
• хронична болка в сакралната област
• хронична болка в сакралната област
• дискомфорт в областта на ректума, дори болка, която навлиза в ректума
• често желание за уриниране (полакиурия)
• смущения в чревния пасаж, субилеоза
• в 50-90 % от случаите - силни менструални болки(дисменорея)
• болка по време на полов акт(диспареуния)
• нарушение на овулацията и менструацията
• проблеми със зачеването, безплодие
• безплодие (невъзможност за износване на плод, повтарящи се спонтанни аборти)

Защо и кога ендометриозата е причина за безплодие?

Ендометриозата е сравнително често срещана причина за безплодие при жените. Оценката на пряката връзка между ендометриозата и безплодието обаче е доста сложна. Трябва да се вземат предвид и други възможни причини.

Въпреки това е вярно, че до 50% от жените с това заболяване имат проблеми със забременяването.

Причината за безплодието при пациентките с ендометриоза обикновено се дължи на възпаление, което оставя след себе си белези във фалопиевите тръби и причинява хормонален дисбаланс. Белезите и следвъзпалителните сраствания могат да доведат до запушване на фалопиевите тръби.

Безплодие може да възникне и поради нарушения в овулацията, нарушена функция на жълтото тяло или поради процеса на слепване (износване).

Възпалителният процес около имплантираните ендометриални клетки има токсичен ефект върху гаметите и ембриона, като създава неподходящи условия за прикрепване и оцеляване.

Най-често срещаните влияния върху безплодието при пациенти с ендометриоза:

1. Имунологични влияния - Повишеното производство на антиендометриални антитела пречи на процеса на оплождане, което води до промяна на клетъчните и хуморалните компоненти на имунитета.
2. Биохимични влияния - Високите нива на простагландините предизвикват нарушения в подвижността на маточната тръба, което води до стесняването и дори до пълното ѝ запушване. Те влияят и върху лутеалната дисфункция (преждевременно изчезване на жълтото тяло), а също така влошават прикрепването и транспорта на яйцеклетките.
3. Ендокринологични влияния - Хормоналните влияния върху безплодието са разнообразни. Те включват лутеална недостатъчност, по-малък растеж на фоликулите, по-малък размер на фоликулите, ановулаторни цикли, липса на разкъсване на фоликула на Грааф.

Какви са възможностите за лечение на безплодието при пациент с ендометриоза?

Не всеки пациент с ендометриоза е автоматично безплоден. Въпреки това, това се случва във висока степен (до 50%).

Безплодието, причинено от това коварно заболяване, се лекува по два начина - хирургично и чрез техники за асистирана репродукция.

При ендометриоза в I и II стадий на заболяването се препоръчва хирургично лечение на безплодието, а именно аблация (отделяне) на ендометриалните отлагания и адхезиолиза (разкъсване на срастванията). Това е сравнително ефективно лечение, което увеличава шансовете на жената да забременее. Тази процедура не се препоръчва при по-високите стадии на заболяването или ефективността ѝ намалява значително.

Техниките за асистирана репродукция са доста популярни и се търсят от много безплодни жени. Това са вътрематочна инсеминация (ин витро оплождане). Този метод е ефективен в много случаи. Той значително увеличава шанса за забременяване и съответно броя на ражданията.

• Метод IVM - С помощта на този метод незрелите яйцеклетки се вземат директно от яйчниците и узряват извън тялото на жената. Узряването се извършва в ембриолаборатории, в специален разтвор за правилното развитие на ембриона. Целият процес отнема от 24 до 48 часа. Така узрялата яйцеклетка се подготвя за оплождане с мъжки сперматозоиди. Оплождането се извършва с помощта на микропипета, с която сперматозоидът се въвежда директно в яйцеклетката. Тази процедура се нарича интрацитоплазмено инжектиране на сперматозоиди. При този метод лекарствата, необходими за стимулация, се използват минимално.
• Метод IUI - Това е най-простият метод за асистирана репродукция. Сперматозоидите се въвеждат директно в матката на пациентката с помощта на трансферен катетър. Процедурата се извършва по време на овулация и след предварителна хормонална подготовка, което увеличава шансовете за забременяване и износване на плода.