Имате ли симптоми на депресия?

Тя засяга по-нестабилните в умствено и емоционално отношение личности. Въпреки това различни стресови, натоварващи или трагични житейски събития могат да предизвикат депресия дори при по-силни характери. Някои тежки форми завършват фатално. Човек, изпаднал в безнадеждна ситуация, често отнема живота си.

Ранното идентифициране на проблема и ранното лечение в ръцете на професионалист могат да предотвратят трагедията и по този начин да спасят живота на човека.

Депресията, или ако предпочитате патологичното лошо настроение, може да се появи при всеки и по всяко време. Стресът, напрежението в работата, домашните разногласия и трагедията. Тези и още много други ситуации са причина за отключване на събития, които хората не могат да контролират и да устоят сами, без помощта на лекар. Често стресът достига до точката, от която няма измъкване, и завършва със самоубийство.

Депресивни симптоми, депресия и биполярно афективно разстройство

Депресията е едно от психиатричните заболявания - по-точно разстройства.

По-конкретно, тя е подкатегория на разстройствата на настроението, заедно с биполярното афективно разстройство (маниакално-депресивно разстройство), но също и на други психиатрични диагнози. Това е сериозно заболяване, чиято отличителна черта е продължителното хронично понижено настроение (тъга, тревожност, сълзливост).

В психиатрията най-важното при поставянето на окончателна диагноза е да се разграничи действителното състояние на депресия от преходното потиснато настроение, проявяващо се с временни депресивни симптоми. Потиснатото настроение може да засегне всеки, в зависимост от актуалната стресова ситуация, в която се намира индивидът в момента. То е адекватен отговор на труден период. Състоянието на тъга и чувство на безнадеждност е преходно.

Депресивни симптоми

Депресивните симптоми се появяват изолирано в трудни житейски ситуации, при патологична депресия, като една от фазите на биполярно афективно разстройство, като част или проява на други психиатрични заболявания, както и като част от редица физически заболявания (хронична болка с изтръпване, рак, алкохолизъм, мозъчни заболявания, затлъстяване други).

По време на страданието си, което може да бъде предизвикано от горепосочените фактори, пациентите страдат от състояния на тъга и безнадеждност. Те смятат, че няма изход от ситуацията.

Имат негативен поглед към света, често се изолират от обкръжението си, търсят уединение. Умът им е зает с разглеждания проблем и често не могат да се съсредоточат, концентрират и да реагират адекватно. Реакциите им са прости, бавни и забавени.

Те губят жизнената си енергия, стават изтощени, уморени и неспособни да извършват нормални дейности както у дома, така и на работното място. Стават физически неактивни.

Често изглеждат на околните като "бавни" или мързеливи хора.

Депресивните симптоми се появяват и като временно състояние при определени житейски ситуации, които се отразяват негативно на човека. Например може да има смърт в семейството, загуба на работа, развод, икономически проблеми и т.н. Тези обстоятелства предизвикват внезапна негативна промяна в живота на индивида, с която той трябва да се справи по някакъв начин. Първоначално той или тя възприема това като голямо нещастие; хиляди неща минават през ума му.

Той си задава въпроси като:

Защо това се случи на мен?

На кого какво съм направил?

Страда от разкаяние и обвинява себе си за нещастието.

Забележка: Депресивното настроение и депресията не са само състояние на лошо и тъжно настроение на психологическо ниво, както повечето хора погрешно си мислят. Това е сериозно заболяване на целия организъм. Физическото ниво е също толкова засегнато (изтощение, хронична умора, нарушения на концентрацията, нарушения на паметта, намалена физическа активност...).

Депресия

Въпреки че депресията все още се смята за "табу" в света, тя е много често срещано явление. Засяга както млади, така и стари хора.

Тя е заболяване, което се класифицира като психиатрична диагноза. Поради това хората не желаят да говорят открито за нея и се срамуват да потърсят професионална помощ. Това е причина за прогресиране на заболяването при съответния индивид и честа причина за самоубийства. Независимо дали сме склонни да го признаем, все повече хора страдат от депресия.

По данни на Световната здравна организация страдащите от нея са до 350 000 000 души. Тези данни включват и лицата, които са потърсили професионална помощ.

Смята се, че е възможно да има много повече хора, страдащи от депресия, които не са потърсили помощ.

С този голям брой страдащи депресията се нарежда на четвърто място по честота на заболяванията. Очаква се тя да се изкачи на първо място в списъка.

Депресията се характеризира с патологична тъга.

Тя продължава дълго време, често е съчетана с чувство на тревожност и буквално измъчва страдащия. Той е в песимистично настроение и нагласа. Не е способен да изпитва удоволствие от нещата, които преди са му доставяли радост. Губи интерес не само към дейностите, но и към хората. Затваря се в себе си и започва да се обвинява.

Тревожните мисли са най-често през нощта. Това причинява нарушения на съня в смисъл на често събуждане през нощта, ранно събуждане сутрин и след това сънливост и умора на следващия ден.

Пациентът е физически неефективен, за всичко му е необходимо прекомерно много време, забавя се във всяка дейност и намира всяка от ежедневните дейности за прекомерно изтощителна. Паралелно се наблюдават нарушения на концентрацията и краткосрочната памет.

Биполярно афективно разстройство

Биполярното афективно разстройство е сериозно психиатрично разстройство или, по-добре казано, заболяване, спадащо към разстройствата на настроението. Както подсказва името, то се характеризира с два противоположни полюса.

От една страна, то се проявява с маниакална фаза, която се характеризира с прекомерно повишаване на настроението. Другата фаза е депресия, която е другият аналог на това разстройство.

Маниакалната фаза е фаза на възбуда и свръхвъзбуда, когато пациентът, независимо от сериозността на ситуацията, има прекомерно високо самочувствие, много енергия, хиперактивен е, говори много и мисли за всичко. Понякога може да има т.нар. мисловен порив, в резултат на който се получава "словесна салата". Само съответното лице разбира словесната салата, другата страна не разбира какво съобщава.

Прекомерната възбудимост често води до агресивно поведение от страна на страдащия.

Депресивната фаза, от друга страна, е фаза на хипоактивност, тъга, тревожност и понижена самооценка. Страдащият общува минимално, не може да се концентрира, да отговаря или да реагира бързо. Той не може да запомни казаното в кратък срок. Следователно не може да реагира и да реагира адекватно.

На този етап не съществува риск от агресивно поведение. Пациентът е по-скоро тревожен, плачлив и затворен.

При биполярното афективно разстройство (БАР), наричано още маниакално-депресивно разстройство, фазите обикновено се редуват в продължение на часове.

Според статистиката биполярното афективно разстройство е причина за 25-60 % от опитите за самоубийство, от които 5-20 % са завършени самоубийства.

То рядко се среща като самостоятелна диагноза. В повечето случаи е налице и друго психично заболяване.

Какво причинява депресивните състояния?

Съществува голямо разнообразие от причини за депресивните състояния. Основна роля обаче играят генетичната предразположеност, екзогенните влияния (трагично събитие, пристрастяващи вещества) или органичните увреждания на мозъка.

Депресията се разделя на две категории въз основа на индивидуалните фактори, предизвикващи патологично лошо настроение. Другото описано деление се основава на симптомите, които са на преден план при конкретен пациент, и на делението от нозологична гледна точка.

Класификация на депресията въз основа на факторите

1. Екзогенната депресия или дори т.нар. психосоциална депресия възниква въз основа на действието на някакъв външен фактор. Самото наименование подсказва, че става въпрос за действието на някакъв външен фактор върху психиката и съзнанието на човека. Външният фактор може да бъде друг човек или общество, чието влияние оказва негативно въздействие върху индивида, което е в основата на неговото лошо настроение.
   • Това включва трагични събития като смърт или тежко заболяване в семейството, развод, загуба на работа, липса на финанси или общ неуспех.
2. Ендогенната депресия е депресия, при която се предполага, че действа вътрешен фактор. Под вътрешен фактор разбираме по-специално личността на човека, неговите характерови особености и поведение.
   • Личността на човека се влияе в значителна степен от генетиката.
   • Семейната среда в ранното детство и по-късно влиянието на обществото по времето, когато се формира личността.

Класификация на депресията от нозологична гледна точка

1. психогенна депресия е депресия, възникнала в резултат на някакъв фактор, който действа пряко върху психиката и преживяванията на човека.

Тук включваме различни психологически травми, например от загуба на близък човек, посттравматична реакция вследствие на предишен негативен опит (жертва на отвличане, изнасилване, нападение, пътнотранспортно произшествие).

2. органичната депресия възниква в резултат на органично заболяване или пряко увреждане на мозъка.

Това са различни медицински състояния, които водят до нарушения във възприятията на индивида и влияят на настроението му. Те са предимно преки мозъчни увреждания, например от злополука, заболяване (тумор), отравяне с токсични вещества или увреждане на мозъка от пристрастяващи вещества (алкохол, наркотици).

Увреждане на мозъка се причинява и от различни бактериални или вирусни инфекции (менингит).

Тази категория включва и други заболявания на организма, като съдови заболявания с последващ недостиг на кръв или кислород в мозъка, метаболитни заболявания, като диабет, както и различни дългосрочни болезнени състояния или състояния, причиняващи инвалидност или ограничения, които оказват значително въздействие върху преживяванията на пациента.

Класификация на депресията въз основа на клиничната картина (симптоми)

1. Апатичната депресия се проявява предимно с апатия (потиснатост). Пациентът е почти напълно безотговорен към външни стимули, безразличен, безчувствен, незаинтересован от външните аспекти и обществото. Външният свят сякаш е престанал да съществува за пациента. Състоянието на апатия обикновено се забелязва от обкръжението, като индивидът може да не осъзнава това поведение в момента.
2. Ажитираната депресия се проявява по обратен на апатичната начин. Ажитираност означава болестно безпокойство. Пациентът е вътрешно неспокоен. Той се чувства неспокоен, постоянно мисли за нещо, търси решение. Понякога може да се появи и психомоторна ажитираност, когато към вътрешното безпокойство се присъединява и моторно безпокойство. Това може да се наблюдава главно в речта и жестикулацията на пациента. Например пациентът постоянно хваща ръцете си, играе си с пръстите или с предмет, не може да остане на едно място, прави паузи, сменя позициите си.
3. Психотичната депресия е най-тежкият тип депресивно разстройство. Патологично лошото настроение се съчетава с други психотични симптоми или депресията е просто проява на друго психично заболяване. Алтернативно, това е комбинация от депресия и друго психично заболяване. Този тип депресия се проявява външно с лошо настроение, тревожност, сълзливост, придружени от параноя, халюцинации (слухови или зрителни).

Как се проявява депресията?

Индивидуалните прояви на депресията зависят от няколко фактора.

Те включват личностните особености на пациента, разрешимостта/нерешимостта на ситуацията, степента на депресия, отношението на самия пациент към диагнозата му и започването на терапия или помощ от средата, особено правилното отношение на семейството.

1. психични затруднения - на преден план е заетостта на ума с въпроса и търсенето на отговори и решения на това, което е предизвикало депресията. Този проблем е от първостепенно значение за пациента и той не е в състояние да се отърве от него.

Вследствие на приоритета на една мисъл пациентът се разконцентрира върху всичко останало, което вече не е приоритет за него. Налице е нарушена концентрация, липса на фокус, нарушено общуване с околната среда и нарушена краткосрочна памет.

В резултат на психологическите затруднения способността за вземане на решения е значително намалена. Преобладават негативните емоции, а именно патологично лошо настроение, придружено от тревожност, сълзливост, пристъпи на плач, особено насаме. Понякога може да са свързани с параноя или халюцинации.

В някои случаи депресията завършва дори с опит за самоубийство (самоубийството се предшества от мисли за самоубийство и самообвинения).

2. нарушения на съня - също подгрупа на психологическите проблеми. постоянството на нарушенията на съня е тясно свързано с физическите проблеми, които също произтичат от безсънието. Безсънието и ранните сутрешни събуждания са типични за депресията. Те причиняват значителна сънливост през деня и засилват умората, изтощението и нарушенията в концентрацията.

Физически разстройства - Преобладават умората, неразположението, изтощението. Пациентът е слаб, чувства обща слабост на тялото и мускулите, коленете му се подкосяват, краката му могат да треперят и той едва се държи.

Чести са замайването, миговете пред очите и припадъците от изтощение. Пациентът е физически неспособен, което се влошава от нарушенията в храненето. В повечето случаи липсва апетит, а в случаите на самообвинение пациентът се измъчва от глад. Спорадично и при леки форми на депресия може да се наблюдава преяждане.

4. затруднения в социалното взаимодействие - Интровертното (антисоциално) поведение се проявява чрез затваряне в себе си. Пациентът търси уединение и целенасочено избягва контактите с хора и с обществото като такова. В случай че е в обществото, той не се чувства добре там, не може да установява връзки както преди (не иска да го прави), има проблеми с концентрацията и общуването.

Пациентът се опитва да се уедини колкото се може по-скоро, където отново мисли много. Психологическите проблеми и проблемите в общуването с хората впоследствие предизвикват проблеми на работното място, в обществото, но и в семейството и в крайна сметка увреждат отношенията и водят до загуба на близки хора.

5. Сексуални затруднения - преобладава загубата на апетит за секс. Сексуалният контакт не е пълноценен и не се чувства добре.

Внимание:
Комбинацията от всички тези категории или области, засегнати от депресията, е последвана от икономически проблеми. Пациентът не се представя адекватно на работното място поради нарушена концентрация, комуникация, оттегляне, изтощение. Съществува и висок риск от неправомерно поведение и последваща загуба на работа, което води до икономически проблеми и задълбочаване на депресията.

Степени на депресия

Въз основа на отключващия фактор, както и на продължителността на неговото действие, състоянието на депресия може да не се прояви по един и същи начин при всички.

Протичането на заболяването варира от лека до дълбока депресия. Дълбочината на депресията определя и лечението или прогнозата.

Границите между различните етапи са крехки. Дори леката депресия може в крайна сметка да се развие в тежко състояние, водещо до самоубийство.

• Леката депресия се проявява в лошо и тъжно настроение, мислене за проблема и търсене на решение.
  • Обикновено тя не предизвиква сериозни затруднения на работното място или в обществото.
  • Пациентът е в състояние да продължи да извършва нормални дейности или тяхната ефективност е само леко нарушена.
  • Пациентът е погълнат главно при заспиване и в периода на почивка, когато мисли в по-голяма степен за ситуацията, предизвикала лошото настроение.
  • Склонен е да търси уединение.

• Умерената депресия се проявява с по-тежка степен на потиснато настроение, а епизодите са и по-чести.
  • Пациентът започва да изпитва затруднения при извършването на повечето нормални дейности.
  • Той е неспокоен, тревожен, сълзлив.
  • Извън компанията се появяват пристъпи на депресия и плач.
  • Пациентът страда от безсъние, липса на апетит, умора и намаляване на физическата работоспособност.
  • Промените в преживяванията са забележими и за околните.

• Тежката депресия е най-тежката форма, при която животът на пациента е застрашен.
  • Преобладава патологично лошото настроение. Може да се каже, че то е постоянно.
  • Пациентът е уморен, изтощен както психически, така и физически.
  • Чести са нарушенията на съня, главно безсъние.
  • Разстройства на храненето (гладуване), самообвинения.
  • Не търси компания, преобладава мнението за безнадеждна ситуация, с която се идентифицира.
  • Понякога единственият изход (за пациента) е да сложи край на живота си.

Какво да направите, ако имате симптоми, характерни за депресия?

Всички психиатрични заболявания, както и депресията, карат пациента да се срамува от признаването на диагнозата и да дискриминира и отделя другите от пациента в обществото.

По някаква неясна причина околната среда се отнася предпазливо към психиатричните диагнози.

Много хора мислят за психиатричните заболявания в смисъл на халюцинации, параноя, агресия и опасно поведение, което в повечето случаи не е вярно. Повечето психиатрични заболявания не представляват опасност за околната среда и депресията е едно от тях. Тя е най-големият риск за пациента, ако той не предприеме правилен подход и не започне лечение.

Фармакологично лечение на депресията

Същността на започването на фармакологично лечение е осъзнаването и признаването от страна на пациента, че страда от психично заболяване. Ако той или тя се идентифицира с този факт навреме, влиза в сила правилната диагноза чрез специалист - в случая психиатър.

Едва след поставянето на диагнозата депресия лекарят ще определи медикамента, който е най-подходящият вариант за конкретния пациент, въз основа на степента и преобладаващите симптоми.

Моля, обърнете внимание:
Началото на действието на лекарствата за лечение на депресия и други психиатрични заболявания е приблизително 2 седмици (по-специално антидепресантите имат удължено начало на действие).
Важно е пациентът да бъде достатъчно информиран за това и да не се изненадва, че след няколко дни все още не усеща подобрение на състоянието си.
Точният ефект на лекарството може да бъде правилно оценен едва след период от приблизително 3 седмици. Лечението на депресията изисква време и търпение от страна на пациента, за да бъде ефективно.

Антидепресантите са най-често използваните лекарства за лечение на депресия или при лечение на други състояния като дистимия, хранителни разстройства, циклотимия. Те се прилагат и при хронична болка. Използването им е и при стресови ситуации, особено при пациенти, страдащи от високо кръвно налягане и ускорена сърдечна дейност, където се дават заедно с антихипертензивни и тахикардни лекарства.

Известни са няколко вида антидепресанти:

• SSRI (инхибитори на обратното захващане на серотонина - т.нар. хормон на щастието) - например Seropram, Seroxat, Prozac, Paxil, Zoloft, Deprenon, Deprex, Fevarin, Citalec, Citalopram, Arketis, Paretin, Paroxetine и други...
• ИМАО (инхибитори на моноаминооксидазата) - например Parnat, Aurorix, Nuredal...
• Трициклични широкоспектърни антидепресанти - например Мелипрамин, Амитриптилин, Анафранил...
• тетрациклични антидепресанти - например Remeron, Mirzaten, Mirtazapine, Esprital
• Антидепресанти от IV и V поколение - например Efectin