Евтаназията означава добра смърт: какво представлява тя и каква е правната и етичната перспектива?

Евтаназията идва от гръцкото eu thanatos и може да се преведе и като добра смърт. В повечето страни евтаназията в смисъл на прекратяване на живота по желание на пациента е незаконна.

Забранено е да се сложи край на живота на пациент, дори ако пациентът страда от неизлечимо заболяване, болки и много здравословни усложнения. Дори асистираното самоубийство в смисъл на предоставяне на вещество за прекратяване на живота обикновено е незаконно, дори ако пациентът сам прилага веществото.

И двата метода водят до преждевременно прекратяване на живота. Следователно те са незаконни дейности, които се третират по същия начин като убийството.

Пациентът с тежко заболяване обаче има право да откаже лечение, като по този начин се приближи до смъртта. В същото време той има право да облекчи болката и симптомите на заболяването си.

В Европа евтаназията е законна в Белгия, Нидерландия, Люксембург, Испания и Швейцария.

Древност и първи мнения

Още в древността става въпрос за изкупление и прекратяване на страданието. Дори и тук обаче философите са били разделени в мненията си. Хипократ е имал различно мнение и е бил принципно против всяка форма на евтаназия, независимо дали под формата на активно подпомагане или пасивно неоказване на помощ.

Платон, Аристотел и стоиците са били по-склонни към положителен възглед за евтаназията. Техният възглед говори за естествена смърт за неизлечимо болните и слабите, а също и за умъртвяване на онези, които имат зла, болна и неизлечима душа.

Сенека дори говори за евтаназия за онези, които трябва да се изправят пред унижението, страха от бъдещето, болестта и остаряването. Смъртта в този случай е почтена, мирна и смела.

В античността все още се среща терминът mors voluntaria. Както подсказва името, това е доброволна смърт. В този случай тя е добра и мирна смърт, която има за цел да разреши морална и етична безизходица. Безизходица в този случай означава неизлечима болест, нечовешки условия на живот или огромен удар на съдбата.

Злоупотреба с евтаназията

По време на Втората световна война постоянно се наблюдават злоупотреби и отвратително прекратяване на живота на невинни деца или възрастни.

Всъщност в нацистката пропаганда на Адолф Хитлер на евтаназия е подлежало само запазването на силен и здрав човек. Другите са били смятани за безполезни или дори за кавалери.

Така деца в неравностойно положение са били убивани скоро след раждането ѝ. До убийство се е прибягвало и в случаи на психически и физически заболявания.

Системата не извличала полза от тях. Те стрували пари и ресурси, които трябвало да бъдат използвани от избраниците на Хитлер. Евтаназията била възприемана от Хитлер като милост. Тя трябвало да се разглежда като привилегия и дар за другите.

Евтаназията днес

Съвременната медицина се фокусира единствено върху спасяването на живота и облекчаването на симптомите на болестта, облекчаването на болката.

Още през първата половина на миналия век евтаназията е била доста често прилагана на всеки тежко болен пациент. На нея се е гледало като на начин да се облекчи тежкото протичане на болестта и да се помогне на пациента да умре спокойно. След това медицинските специалисти се фокусират повече върху удължаването на живота, възстановяването му и изцелението.

За това спомогна откриването на лекарства, лечения и дори на съвременни апарати. Правилото и девизът станаха да удължим живота на пациента колкото е възможно повече, дори ако вече не можем да го спасим.

Може да се каже, че докато в миналото смъртта се е възприемала като естествена част от живота, днес на нея се гледа като на враг, с когото трябва да се борим.

Съществуват и няколко значения на термина

Възприемането на евтаназията се разбира по различни начини. В известен смисъл това е и естествена смърт, самоубийство или асистирано самоубийство.

Евтаназията се разглежда и като облекчаване на тежките симптоми на заболяването, притъпяване на болката и по този начин мирно съпровождане на една достойна естествена смърт. Тя е помощ и подкрепа от страна на медицински специалист по време на процеса на умиране. Тази форма обаче в повечето случаи е и незаконна.

Тя включва и прекратяване на лечението, предназначено за удължаване на живота на дългогодишен пациент. В този случай става дума за доброволна евтаназия.

Най-общо тя може да бъде разделена на пасивна и активна евтаназия. Пасивната евтаназия се характеризира с непредоставяне на лечение, спиране на необходимите лекарства или отнемане на апарата за дишане.

Активната евтаназия вече е пряк и умишлен акт за прекратяване на живота на пациента. Тя може да бъде директна, когато лекарят прилага вещество, за да прекрати живота на пациента. Индиректна е, когато прилагането на приспивателно лекарство води до по-бързо настъпване на смъртта.

Етичен кодекс на специалистите по здравни грижи

Мисията на здравния работник е да помага на хората и да се грижи за тях. Той или тя трябва да я изпълнява с дълбоко човешко отношение.

Задължение на здравните специалисти е да съхраняват живота, да защитават, укрепват и възстановяват здравето, да предотвратяват болестите и да облекчават страданията независимо от националността, расата, религията, сексуалната ориентация, политическата принадлежност, социалното положение, моралното или интелектуалното ниво или репутацията на пациента.

Етичният кодекс не позволява прекратяването на живота на пациента по какъвто и да е начин.

Въпреки това здравният специалист има и задължението да се грижи за здравето на индивида и обществото в съответствие с принципите на хуманността, в дух на уважение към човешкия живот от неговото начало до края, при зачитане на достойнството на човешката личност.

Опазване на живота

Дали Етичният кодекс говори за запазване на живота на всяка цена, или за достойно напускане, без да се удължава ненужно настоящото страдание на пациента? Това зависи преди всичко от решението на пациента.

В случай на лечение задължението на здравния специалист е ясно. На пациента трябва да се окаже медицинска помощ. Важно е да се обясни вярно и ясно състоянието на пациента, възможностите за лечение и други процедури.

Винаги е препоръчително да се предостави на пациента писмено съгласие и информация за здравословното му състояние. Ако пациентът откаже лечение, което би довело до смърт, трябва да се направи изявление.

То служи и като защита за лекаря. В него пациентът декларира, че се отказва от каквото и да е лечение. Той също така потвърждава, че е наясно с последиците от подобно действие.

Отказът от лечение трябва да се разграничава от евтаназията. Пациентът не предприема активни действия за самоубийство. Той просто не е съгласен и не се подлага на препоръчаното лечение.

Изключителни случаи

Има обаче и случаи на пациенти, които страдат например от психично заболяване, не осъзнават последиците от действията си и не могат да преценят ясно ситуацията. В тези случаи е уместно да се обърнат към съда.

Съществува и концепцията за дистанциране, която е противоположна на евтаназията. Това е случаят, когато пациентът се поддържа жив изкуствено или дори принудително с чисто изкуствени средства.

В този случай на човека се пречи да си отиде от този свят, въпреки че състоянието му безспорно клони към това.

Лечението не носи никаква полза или облекчение на пациента, а напротив - увеличава болката и страданието му.