Антибиотична резистентност: защо да ги приемаме точно?

Антибиотиците (от гръцки anti - срещу, bios - живот) са естествени, но и синтетично произведени лекарства, които имат способността да действат на бактериите, като забавят растежа им и ги унищожават.

Откриването им предизвиква революция в лечението на бактериалните заболявания и допринася значително за намаляване на смъртността от инфекциозни болести.

Исторически етапи в антибиотичното лечение

"Понякога човек намира това, което не търси."
(Александър Флеминг)

През 1988 г. германският учен Е. Фройденрайх за първи път изолира бактериални секрети и открива техните антибактериални свойства.

Най-известният антибиотик, пеницилинът, все още се смята за най-голямото откритие. Неговият откривател е шотландският лекар Александър Флеминг, който през 1921 г. пръв открива вещество, убиващо бактериите, което нарича лизозим.

През 1928 г. Флеминг заминава на почивка и оставя на бюрото си петриева паничка с бактериална култура.
Докато се върне, в паничката е израснала плесен с пръстен от бактерии около нея. Той повтаря процеса.
Идентифицира плесента като Penicillium notatum, а антимикробното вещество - като пеницилин.

Първите антибиотици първоначално са били естествени вещества, получени от гъбички или други бактерии. В средата на 30-те години на ХХ в. към тях са добавени сулфонамиди.

Изследванията на нови антибиотици са скъпи и неуспешни

През 60-те години на ХХ век чрез химичен синтез са създадени редица нови антибиотици с различни механизми на действие.

През 70-те години на ХХ в. настъпва прелом, тъй като с разработването на антибиотици започва да се развива бактериална резистентност в резултат на големите им количества, а оттам и на прекомерната им употреба.

За съжаление през същия период фармацевтичните компании губят интерес към разработването на нови лекарства поради разходите за изследвания.

Годишните разходи за научни изследвания са около 5 млрд. щатски долара! Освен това до 80 % от веществата не успяват да преминат успешно тестовете за ефикасност и безопасност.

Как действат антибиотиците?

Антибиотиците са вещества, които забавят растежа на микроорганизмите или ги убиват напълно.

Те се произвеждат от самите бактерии или гъбички, както в случая с пеницилина.

В днешно време се използват предимно синтетични производни със силен антимикробен ефект и същевременно с минимална токсичност за хората.

Механизъм на действие на антибиотиците

Антибиотиците действат върху бактериите по няколко начина.

Те забавят растежа и сливането им, забавят синтеза на протеини и нуклеинови киселини от бактериите и нарушават бактериалната мембрана.

1. Забавяне на синтеза на клетъчната стена - клетъчната стена е жизненоважна за бактерията, така че нарушаването ѝ убива микроба
2. нарушаване на бактериалната мембрана - нарушаването на цитоплазмената мембрана на бактерията води до изтичане на определени вещества, важни за нейното оцеляване
3. Забавяне на синтеза на белтъци - засяга процеса на удължаване на пептидните вериги (белтъчни продукти)
4. забавяне на синтеза на нуклеинови киселини - предотвратява синтеза на нуклеинови киселини

Тяхното действие се оценява чрез минималната им инхибираща концентрация (MIC). Това е определянето на най-малката възможна концентрация на антибиотика, която е в състояние да забави растежа и размножаването на бактериите.

Друга важна стойност е определянето на постантибиотичния ефект (PAE). Това е периодът от време, необходим на микроорганизмите да спрат да се размножават, с прости думи - продължителността на действието на лекарството.

Интересно:
PAE е много важна стойност. До момента, в който ефектът на една приета таблетка приключи, е необходимо прилагането на втора. Затова повечето антибиотици се дават веднъж на 12 или веднъж на 24 часа. Ако дадено лекарство се забави или забрави, бактериите изграждат резистентност към това лекарство - те стават устойчиви!

Кои антибиотици са ни познати?

Въз основа на механизма си на действие антибиотиците могат да бъдат разделени на няколко групи.
Стандартно те се разделят според химическата си структура.

Таблица с разделението на АТБ по химична структура:

Какви нежелани реакции могат да се очакват при прием на АТБ?

Биологичните ефекти на лекарството върху организма са най-често срещаните. Те се причиняват от промяна в естествената микрофлора в даден орган. Могат да се наблюдават по кожата и лигавиците, но също и по вътрешните органи (черва - диария).

Алергичните реакции са друга често срещана реакция към лекарствата и следователно към АТБ. Те се причиняват от свръхчувствителност на организма към определено вещество (активно вещество, помощно вещество) и неговата хиперактивна реакция. Те са най-чести при АТБ от пеницилиновата серия.

Отравяне (интоксикация) с антибиотик може да настъпи по невнимание, но също така и умишлено. Това се случва, когато се поглъщат високи дози от лекарството, но също така и когато индивидът има по-висока чувствителност към лекарството. Пациентът развива различни симптоми в зависимост от дозата на лекарството. В някои случаи настъпват трайни последици (напр. увреждане на черния дроб, бъбреците).

Резистентността към антибиотици има тенденция да се увеличава

Резистентността на дадена бактерия към антибиотик може да бъде първична или вторична.

Причината за първичната резистентност е генетичната нечувствителност на патогена към даден антибиотик. Това означава, че бактерията е естествено резистентна към това лекарство.

Вторичната резистентност възниква по време на неправилно лечение с АТБ или в резултат на предишна употреба на АТБ. Тя е придобита адаптация на микроорганизма.
Около лекарството се селектират предимно резистентни бактериални щамове.

Видове бактериална резистентност:

1. Резистентност от пеницилинов тип - възниква след продължителна употреба на АТБ от пеницилинов тип.
2. Резистентност от стрептомицинов тип - наблюдава се при бърза поява на високорезистентни бактериални щамове (стрептомицин, еритромицин).

Основни механизми на резистентност:

• ограничено проникване на АТБ в бактериалната клетка
• промяна в структурата на мишената, промяна в рецептора
• метаболитни промени в бактериалната клетка
• инактивиране на антибиотика поради инхибиране на определени ензими

Бактериалната резистентност - нова заплаха

Нарастващата резистентност на бактериалните патогени към лечение с антибиотици - бактериална резистентност към АТБ - е една от най-важните заплахи за здравето през 21-ви век.

Тя се превръща не само в здравен, но и в икономически проблем. Дори основната мярка за обвързване на лекарствата с рецепта не я е предотвратила.

Още през 2017 г. Световната здравна организация публикува списък на бактериите с най-висока степен на резистентност към наличните лекарства, за които е необходимо да се изобретят нови антибиотици.

В момента някои нови антибиотици са одобрени, а други са в процес на клинични изпитвания. Целта е да се постигне напредък в лечението на резистентни и трудни за овладяване инфекции.

Интересно: сред най-устойчивите бактерии са Acinetobacter baumanii, Pseudomonas aeruginosa, Enterobacteriaceae, Enterococcus faecium, Staphylococcus aureus, MRSA.

Причини за бактериалната резистентност:

1. Непознаване и неправилна употреба на антибиотици от самия пациент.
2. Сляпо прилагане на антибиотично лечение от лекар без предварителни кръвни изследвания - проблем със здравното осигуряване

Как можем да се защитим?

За да не се допусне бактериите да станат резистентни към антибиотика и впоследствие да удължат заболяването или да го влошат, на първо място е важен изборът на лекарството от страна на лекаря.

Вторият приоритет е правилната употреба на лекарството от пациента.

• Преди лечението на пациента трябва да се вземе кръвна проба, за да се определи към кои от широката гама АТБ е чувствителен патогенът, причиняващ заболяването му.
• След вземането на кръвта на пациента се прилага самото лечение в достатъчна доза.
• При лечението е важно да се спазва ПАЕ, т.е. всяка таблетка трябва да се дава в точното време според указанията на лекаря.
• Добре е АТБ да се комбинира с пробиотици (те предпазват чревната микрофлора, която се нарушава от лекарството).
• Лечението трябва да се завърши напълно, дори ако пациентът се чувства по-добре.
• По време на лечението са важни почивката и увеличеният прием на течности.
• Пациентът трябва да бъде в домашна обстановка, да не се излага на прекомерна слънчева светлина.

Внимание:
Някои пациенти се чудят защо ги боли главата, мускулите и ставите или защо температурата им е повишена, когато приемат правилно АТБ.
АТБ унищожават самата инфекция. Те обаче не повлияват симптомите на заболяването, докато бактерията не бъде напълно унищожена и симптомите не отзвучат от само себе си.
Симптомите трябва да се лекуват отделно с болкоуспокояващи, лекарства за температура или лекарства за диария и повръщане.
Трябва да се спазват времевите интервали за прием на всяко лекарство, тъй като те варират според конкретното лекарство.