Антибиотици без рецепта - можем ли да ги намерим в аптеката?

Всеки от нас със сигурност се е сблъсквал с поне една ситуация в живота си, в която е трябвало да приема антибиотици, било то за болезнени болки в гърлото и ушни инфекции в детството, или за сърбящи кожни инфекции и неприятни инфекции на пикочните пътища в зряла възраст.

Антибиотиците са важна и понастоящем най-широко използваната група лекарства, с които разполагаме в медицината.

Те се използват за лечение на инфекциозни заболявания, които се причиняват от бактерии. Механизмът на действие на антибиотиците е да убиват бактериите (бактерициден ефект) или да забавят и спрат растежа и размножаването им (бактериостатичен ефект).

Те принадлежат към групата на антиинфекциозните лекарства, в която са представени и различни други видове лекарства. Освен антибиотиците към тях включваме и лекарствата:

• за лечение на инфекции, причинени от вируси - антивирусни лекарства
• за лечение на инфекции, причинени от гъбички, плесени или дрожди - противогъбични лекарства
• за лечение на инфекции, причинени от паразити - антипаразитни лекарства

Най-често срещаните бактериални инфекции, за които се използват антибиотици, са акне, бактериален бронхит и инфекции на горните дихателни пътища, конюнктивит, отит на средното ухо, инфекции, предавани по полов път, инфекции на пикочните пътища, възпаление на кожата и меките тъкани или стрептококови инфекции на гърлото.

Табличен преглед на групите антибиотици и примери за антибиотици според действието им върху бактериите

В зависимост от произхода се различават няколко вида антибиотици.

• Лекарствата, изолирани от живи организми, са вещества, произвеждани от определени гъбички или бактерии.
• Лекарства, приготвени по синтетичен път.
• Полисинтетичните лекарства имат естествена основа, но структурата им е била синтетично променена по някакъв начин.

От гледна точка на спектъра на действие на антибиотиците, т.е. дали те са ефективни само срещу една определена група бактерии или срещу няколко вида едновременно, антибиотиците се разделят на две групи.

Първата група са тесноспектърните антибиотици, които позволяват целенасочено лечение обикновено на една група бактерии. Това включва например целенасочено лечение на стафилококи, бактерии, причиняващи туберкулоза, и др.

Втората група са широкоспектърните антибиотици, които действат едновременно върху няколко групи бактерии, например грам-положителни, грам-отрицателни бактерии и др.

Микроорганизми в човешкото тяло

Микроорганизмите са естествена част от заобикалящия ни свят. Те присъстват дори в нас.

Някои микроорганизми могат да представляват риск за здравето ни, но за повечето от тях човекът не е основната им цел и те не нападат човека.

Смята се, че в момента съществуват повече от 4-6 х ¹⁰³⁰ различни вида микроорганизми.

Човешкото тяло е дом на много видове и типове микроорганизми. В огромното мнозинство от случаите тяхното присъствие е полезно за хората и те не причиняват никакви усложнения за здравето.

За някои части на тялото е характерно наличието на сравнително голям брой чужди организми. Типичен пример е чревният тракт, където наличието на бактерии играе важна роля в превенцията и защитата срещу патогенни образувания.

За някои органи и части на тялото обаче се прилага правилото за абсолютна стерилност. Това са повечето вътрешни органи, костите, кръвта и централната нервна система.

Проникването на микроорганизми в стерилните части на тялото автоматично означава развитие на инфекция.

Антибиотично лечение - какви са неговите правила?

При лечението на бактериални инфекции с антибиотици се прилагат няколко основни правила.

1.

Целта на антибиотичното лечение е да убие или потисне бактериите, т.е. да спре растежа и размножаването им и по този начин разпространението на инфекцията в организма на гостоприемника.

В същото време организмът-гостоприемник не трябва да бъде увреден по никакъв начин в резултат на лечението. Говорим за селективно действие на антибиотика.

За да се постигне селективен ефект при антибиотиците, е необходимо да се идентифицира елемент в бактерията и нейната структура или метаболизъм, който ясно да я отличава от гостоприемника.

Следователно действието на антибиотика е насочено към тази разлика и по този начин не се увреждат собствените клетки на организма.

При бактериите отличителният елемент се идентифицира като например тяхната форма, грам-положителен или грам-отрицателен характер, чувствителност, клетъчна мембрана, различен размер на рибозомите и др.

На практика обаче понякога е много трудно да се открият индивидуалните различия при бактериите. Това намалява селективността на антибиотиците и увеличава риска от странични ефекти и токсичност за гостоприемника.

2. Избор на подходящ антибиотик

Един от ключовите етапи в лечението на бактериалните инфекции е изборът на подходяща схема на лечение и подходящо лекарство.

Това е сложен процес, в който лекарят при вземането на решение за правилното лечение:

• използва своя практически опит
• взема под внимание резултатите от изследванията на пациента
• индивидуално оценява съотношението полза/риск от лечението
• се опитва да избегне прекомерната употреба на антибиотици
• взема предвид възможността за резистентност и намалена ефективност на антибиотика в бъдеще

В същото време лекарят трябва да спазва няколко принципа при определяне на подходящото лечение:

• да предписва антибиотика за възможно най-кратък период от време
• в най-подходящата доза
• и да използва най-подходящия начин на приложение

Ефективността на даден антибиотик срещу дадена бактерия се преценява въз основа на минималната инхибираща концентрация (MIC). Това е най-ниската концентрация на лекарството, която е в състояние да потисне растежа и размножаването на бактерията.

Тя разграничава бактериите като чувствителни (MIC е равна или по-ниска от общата концентрация на лекарството), умерено устойчиви и устойчиви (MIC е по-висока от общата концентрация на лекарството).

3. Правилна лекарствена форма

За да се въздейства правилно върху инфекция, която се е развила в организма, е важно да се избере лекарство, което ще може да достигне до мястото на инфекцията в желаното количество или концентрация.

Повечето антибиотици се прилагат перорално (през устата) или интравенозно (във вена). В тези случаи проникването на лекарството в кръвта е директно или почти директно. След това активното вещество се транспортира от кръвта до местата, където е необходимо.

В случаите, когато има слабо или никакво кръвоснабдяване на засегнатата от инфекцията част от тялото, доставката на лекарството може да бъде проблематична. Пример за това е роговицата на окото.

В този случай вместо гореспоменатите лекарствени форми за локално приложение се използват други форми, например капки за очи.

4. Дозировка на лекарствения продукт

Действието на антибиотиците и тяхната ефективност зависят от два основни фактора.

Първият е концентрацията. Става дума за концентрационно зависими антибиотици.

При тези лекарства решаващ е не броят на приетите дози, а степента на постигната концентрация. Затова те се дават по-рядко и в по-големи дози (това обикновено са антибиотици, които се приемат веднъж дневно).

Вторият фактор, определящ ефекта на антибиотиците, е времето. Става дума за времезависими антибиотици. Важният параметър не е максималната доза, а продължителността на действие в мястото на инфекцията.

Тези антибиотици се дават в по-малки дози, но по-често (няколко пъти дневно).

Типичен пример за концентрационно зависим антибиотик е гентамицин, а за времево зависим антибиотик е пеницилинът.

5. Странични ефекти

Както и при другите лекарства, при лечението с антибиотици съществува риск от странични ефекти.

Ако антибиотиците се използват в правилното време, в правилната доза и само когато са показани, честотата на нежеланите ефекти може да бъде намалена.

Алергичните реакции и храносмилателните проблеми са сред най-често срещаните странични ефекти на почти всички видове антибиотици.

Алергичните реакции, произтичащи от употребата на антибиотици, могат да се проявят като леки кожни реакции, като обрив и сърбеж по кожата.

В по-тежки случаи те могат да се развият в мехури по кожата, подуване на лигавиците и някои части на тялото. Подуването на лицето и гърлото в комбинация с дихателни проблеми може да бъде животозастрашаващо.

Храносмилателните проблеми се причиняват от антибиотици, които могат да атакуват т.нар. добри бактерии в храносмилателния тракт в допълнение към бактериите, срещу които са насочени (това е особено вярно за широкоспектърните антибиотици).

Като нарушават чревния баланс, бактериите се размножават и причиняват храносмилателни проблеми, най-често диария и болки в корема.

Подходящата схема за лечение с антибиотици е едновременната употреба на пробиотици, които възстановяват състава на чревната микрофлора и по този начин връщат баланса ѝ. Пробиотиците не трябва да се приемат едновременно с антибиотиците. Те трябва да се дават с разлика от поне 2-3 часа.

Кога не трябва да се приемат антибиотици?

Не всяка инфекция изисква лечение с антибиотици. Антибиотиците се използват за лечение на бактериални инфекции.

Други микроорганизми, като например вируси, обаче също могат да причинят инфекции. Те най-често причиняват инфекции на гърлото, настинки, грип, бронхит или инфекции на синусите.

В този случай употребата на антибиотици е неподходяща, защото:

• Те не могат да се насочат към вируса и да го убият.
• Те няма да помогнат за излекуване на заболяването ви или за подобряване на здравословното ви състояние.
• Могат да предизвикат странични ефекти.
• Ненужната им употреба може да доведе до опасна резистентност.

Прост начин за разграничаване на причинителя на инфекцията (вирус или бактерия) и за определяне на правилното лечение е тестът CRP. С него се измерва С-реактивният протеин в кръвта, който се произвежда от организма. Неговото ниво се повишава значително в случай на бактериална инфекция. Тестът е бърз, надежден и се използва и за проверка дали инфекцията преминава след лечение с антибиотици.

Сблъсквали ли сте се някога със ситуация, в която лекарят ви е предписал антибиотици за вирусно заболяване?

В някои случаи тази ситуация също се случва.

Вероятно това се дължи на неспазване или липса на ефект от режимните мерки, като почивка, достатъчна почивка и течности или симптоматично лечение, които са от решаващо значение при лечението на вирусните заболявания.

Ако Вашият лекар подозира, че има риск от влошаване на състоянието Ви и възможни усложнения, той може да Ви предпише антибиотици. Те предотвратяват свързаните с тях бактериални инфекции, които се причиняват от отслабването на организма при съществуваща инфекция.

Какво имаме предвид под бактериална резистентност?

Резистентността на бактериите към действието на антибиотиците, известна още като бактериална резистентност, е състояние, при което бактериите са в състояние да се противопоставят на действието на антибиотиците.

На практика съществуват два вида резистентност - вътрешна и придобита.

Вътрешна бактериална резистентност означава, че дадена бактерия е естествено резистентна към действието на антибиотика поради една от своите характеристики.

Прост пример за такова свойство е външната мембрана на бактерията (при грам-отрицателните бактерии) и нейната непропускливост за определени антибиотични молекули.

Вторият и по-опасен вид резистентност е придобитата резистентност. Наименованието предполага, че бактерията е придобила тази способност по време на своята еволюция.

За придобита резистентност говорим, когато бактерията става по-устойчива или напълно устойчива на действието на антибиотици, които първоначално са били вредни за нея.

Тогава антибиотикът губи действието си или ефектът му върху бактерията значително намалява.

Придобитата резистентност се развива по естествен път при бактериите. Една от възможностите е генетична мутация в бактерията. Това води до промяна в първоначалната целева структура, към която е бил насочен антибиотикът.

Друг начин е да се придобие ген за резистентност, който бактериите разпространяват помежду си или придобиват от околната среда.

По този начин една бактерия може да стане резистентна само към една група антибиотици или, в по-лошия случай, към няколко групи антибиотици, като в този случай говорим за мултирезистентност.

Пример за бактерия, устойчива на няколко вида антибиотици, е Staphylococcus aureus.

Произходът на антибиотика, т.е. дали той е синтетично лекарство или продукт на микроорганизъм, оказва влияние върху развитието на резистентност. Например бактерия, произвеждаща вещество с антибактериална активност, трябва да е резистентна към това вещество или то ще я убие.

Резистентността при бактериите възниква по естествен начин. Това е нормално и повече или по-малко очаквано.

Но проблемът е, че тя се развива много по-бързо, отколкото е уместно и безопасно. Ние, хората, я улесняваме, като прекаляваме с антибиотиците или ги използваме неправилно. Това ускорява развитието на резистентността и разпространението ѝ.

Прекомерната или неподходяща употреба на антибиотици дава възможност на бактериите да се адаптират.

Бактериалната резистентност засяга както хората, така и животните. Тя може да се предаде и от животните на хората чрез контакт с храна или чрез пряк контакт.

Бактериалната резистентност като заплаха за здравето

Понастоящем бактериалната резистентност към антибиотици е една от най-големите заплахи за здравето с глобално измерение и бързо нарастване.

Инфекциите, причинени от мултирезистентни щамове на бактерии, са причина за 25 000 смъртни случая годишно в Европа.

Тя е заплаха и от гледна точка на огромната тежест за системата на здравеопазването. Годишните разходи, които се изразходват за лечение на бактериални инфекции в Европа, се оценяват на около 1,5 млрд. евро.

И на трето място, това е заплаха за обществото поради загубата на производителност.

Липсата на нови антибиотици, които излизат на пазара, изостря проблема с нарастващата резистентност.

Можем да обобщим накратко основните последици от бактериалната резистентност към антибиотици:

• Растежът и размножаването на бактериите не се убиват или се потискат в достатъчна степен.
• Инфекцията остава в организма, може да се разпространи по-нататък и да причини по-сериозни усложнения и заболявания.
• Възможностите за лечение са силно ограничени, тъй като изборът на подходящи и ефективни антибиотици се стеснява.
• Употребата на неефективни антибиотици увеличава риска от странични ефекти.
• Пациентът няма полза от лечението.
• Лечението се удължава и хоспитализациите се увеличават.
• Разходите за лечението на пациентите се увеличават.
• Увеличава се броят на смъртните случаи.

Едно от решенията на проблема с бактериалната резистентност е информираността, образованието и отговорният подход към лечението с антибиотици.

Всеки може да започне с това.

Какво е важно да разберем и какви принципи трябва да следваме по отношение на антибиотиците?

1. Приемайте антибиотици само ако вашият лекар ви ги препоръча или предпише.
2. Приемайте само предписаната доза антибиотик и стриктно спазвайте продължителността на употреба.
3. Винаги завършвайте целия предписан курс на лечение. Не прекратявайте лечението преждевременно, дори ако симптомите на заболяването са отшумели и състоянието ви се е подобрило.
4. Не запазвайте неизползваните антибиотици за по-късно в случай на същата или друга инфекция. Тези антибиотици може да не са подходящи за лечение на друго инфекциозно заболяване.
5. Не използвайте антибиотици за лечение на вирусни заболявания като грип или настинка.
6. Попитайте Вашия лекар или фармацевт за възможните рискове от приема на антибиотици.
7. Никога не давайте антибиотик, който е предписан на Вас, на друг човек, за да го приема, дори ако той има същите симптоми като Вас. Това важи и в обратен ред.
8. Като използвате антибиотиците отговорно, можете да предпазите хората, които са по-податливи на инфекции (бременни жени, новородени, възрастни хора, хора с отслабен имунитет, хора след трансплантация или болни от рак).
9. Спазвайте хигиенните правила, за да предотвратите появата и разпространението на инфекции.

Защо антибиотиците не се продават без рецепта?

Понастоящем на пазара не се предлагат антибиотици без рецепта за системна употреба.

Това е така именно защото има много рискове, свързани с употребата на антибиотици, и пациентът не би могъл да прецени тези рискове самостоятелно.

Лекарствата, отпускани без рецепта, поставят пациента в ролята на самолечител, при което той сам взема решение за здравословното си състояние и за решението на здравния проблем, евентуално в сътрудничество с фармацевт.

Като цяло, когато дадено лекарство е достъпно без рецепта, се увеличава достъпността му за по-голям брой хора.

Дадено лекарство може да бъде отпускано без рецепта само ако профилът му на безопасност е подходящ и рискът от злоупотреба е много нисък.

Лекарствата без рецепта също така спестяват разходи на здравните застрахователи. Пациентът ги заплаща сам и те могат да бъдат рекламирани.

И обратното, кога даден лекарствен продукт трябва да се отпуска по лекарско предписание или какви са критериите за класифициране на даден лекарствен продукт като лекарство, отпускано само по лекарско предписание?

Даден лекарствен продукт се класифицира като лекарствен продукт, отпускан само по лекарско предписание, ако отговаря на някой от горепосочените критерии:

• Ако съществува пряк или непряк риск за здравето, произтичащ от употребата на лекарствения продукт, дори ако той се използва правилно.
• Ако лекарственият продукт се употребява често и в големи количества неправилно и в резултат на това представлява пряк или непряк риск за здравето.
• Ако лекарственият продукт се предлага в дозова форма, която изисква наблюдение или намеса от страна на медицински специалист, напр. парентерални дозови форми.
• Ако това е лекарствен продукт, чието лечение трябва да се контролира от лекар.
• Ако лекарственият продукт подлежи на допълнително наблюдение на безопасността и ефикасността.
• Ако това е нов лекарствен продукт, с който все още няма достатъчно опит.
• Ако това е лекарствен продукт, който може да предизвика поносимост, зависимост или риск от злоупотреба.
• Ако лекарственият продукт съдържа радиоактивен компонент.

Значителна част от антибиотиците са класифицирани като лекарства, отпускани по лекарско предписание, най-вече поради риска от бактериална резистентност.

На теория наличието на антибиотици без рецепта би улеснило и ускорило достъпа до тях. Това би могло да бъде ефективно при лечението на инфекции, които обикновено възникват внезапно.

Ранната намеса потенциално би съкратила продължителността на заболяването, като по този начин би намалила честотата на симптомите и степента на заразяване в сравнение с по-дългия процес на посещение при лекар.

Въпреки това, като се има предвид реалността на бързо разпространяващата се бактериална резистентност, наличието на антибиотици без рецепта е по-скоро проблем, например поради потенциалната им прекомерна употреба или злоупотреба с тях, или в стремежа да се запази максималната функционалност и ефективност на настоящите схеми на лечение.

В същото време фактът, че все още липсват нови терапевтични възможности, които да заменят вече неефективните средства за лечение на бактериални инфекции, допринася за загрижеността.

В допълнение към системния ефект, т.е. вътрешния ефект, който настъпва след абсорбирането на лекарството в кръвта, антибиотиците се използват и заради локалния им ефект.

При локално прилаганите антибиотици рискът от системни странични ефекти е по-малък и е по-невероятно да се стигне до прекомерна употреба или злоупотреба. Това е и причината някои локални антибиотици да бъдат одобрени от националните органи като лекарства без рецепта.

Те включват мехлеми, кремове или разтвори, назални или перорални аерозоли, капки или мехлеми за очи или локални таблетки за смучене.