Анксиолитици или какво лечение на тревожността познаваме?

Труден изпит в училище, важно интервю за работа или рецитал пред публика. Спомняте ли си някоя от тези ситуации в живота си? И помните ли как се чувствахте в този момент?

Сърцето ви биеше, ръцете ви трепереха, а потта беше по цялото ви тяло. Вероятно сте се оказали в плен на тревога.

Тревожността е състояние, което се характеризира с вътрешно чувство на безпокойство, нервност или дори страх. Свързана е с външни физически прояви. Обикновено е временна реакция на организма към продължаваща стресова ситуация.

Това е естествена реакция.

В някои случаи дори е полезна. Тя ни помага да повишим вниманието си, да се съсредоточим или да разпознаем надвисналата опасност.

Когато стресовата ситуация отшуми, тревожността естествено отшумява.

Но какво да правим, когато тревожността излезе извън контрол?

Говорим за тревожността като за патологично състояние, когато тя значително пречи на ежедневния ни живот и дейности.

Тоест, ако е интензивна, прекомерна, появява се често и в ситуации, които обикновено не смятаме за стресиращи, или ако тревожността се повтаря редовно.

Хроничната и ирационална тревожност в отговор на обикновени житейски събития се счита за тревожно разстройство.

Тревожни разстройства - какво знаем за тях?

Тревожните разстройства са група психиатрични заболявания. Те са една от най-често срещаните форми на емоционални разстройства.

За вид тревожно разстройство говорим, когато:

• Тревожността или страхът значително пречат и намаляват способността ви да функционирате в ежедневието.
• Често реагирате неподходящо емоционално.
• Нямате достатъчен контрол върху реакциите си.

Негативната страна на тези разстройства е, че те са силно ограничаващи и изтощаващи. Развитието им може да доведе до избягване на дейности или места, които предизвикват негативни емоции и симптоми.

Тревожните разстройства засягат всички възрасти, но са много по-често срещани при жените.

Какво стои зад развитието на тревожните разстройства или какво е физиологично погрешно в организма?

Тревожните разстройства са резултат от един от два нефизиологични процеса, протичащи в организма.

Първият е дисбаланс в нивата на невротрансмитерите в частта на мозъка, която отговаря за възприемането и оценката на заплахите. По-конкретно става дума за дисбаланс в нивата на серотонина, допамина и гама-аминомаслената киселина (GABA).

Невротрансмитерите са химични вещества с ниско молекулно тегло, отговорни за предаването на нервните сигнали в нервната система.

Вторият процес е нарушаването на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, т.е. нарушена секреция на кортизол, адреналин и норадреналин.

Хипоталамус-хипофизарно-надбъбречната ос е основният път, по който организмът реагира на стреса. Хипоталамусът, чрез стимулиране на хипофизата, предизвиква отделянето на кортизол, адреналин и норадреналин от надбъбречните жлези.

Кортизолът е хормон на стреса, който - просто казано - ни дава енергия за справяне със стресови ситуации. Адреналинът и норадреналинът са хормони, които увеличават сърдечната честота и ускоряват дишането.

Сега, след като вече познаваме протичането на тревожните разстройства, нека да разгледаме причините за самите тревожни разстройства.

Какви могат да бъдат причините за тези разстройства?

Тревожните разстройства могат да възникнат по различни причини. Точната причина за появата им обаче все още не е напълно изяснена.

Смята се, че в появата на тревожните разстройства участва комбинация от фактори.

Таблица на факторите, които увеличават вероятността от поява на тревожни разстройства

Тревожността е много често срещан симптом на други психиатрични заболявания, особено на депресията. В случая с депресията връзката работи и в двете посоки. Тревожността може да доведе до депресия, а депресията от своя страна може да доведе до тревожност.

Чувството на тревожност е много често срещано и при пациенти с други (не само психиатрични) заболявания, например хронична умора, диабет, нарушения на щитовидната жлеза, сърдечни или белодробни заболявания, хронична болка или симптоми на абстиненция (алкохол, наркотици, лекарства).

Освен това хроничната тревожност е свързана с риск от повишена заболеваемост и смъртност.

Какви видове тревожни разстройства са ни познати?

Съществуват няколко основни вида тревожни разстройства - генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, фобии, посттравматично стресово разстройство, агорафобия и други.

При един пациент могат да се наблюдават едновременно няколко тревожни разстройства.

Всички те възникват в резултат на дисбаланс на невротрансмитерите в централната нервна система и/или нарушение на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос.

Генерализирано тревожно разстройство

Характеризира се с постоянна и прекомерна тревожност. Проблемът или заплахата не съществуват или са незначителни.

Хората с това разстройство са постоянно уплашени и не могат да се отпуснат, което пречи на ежедневните им дейности. Те не могат да се концентрират достатъчно и имат проблеми със съня.

При леките форми на генерализирано тревожно разстройство пациентите са в състояние да работят и да водят повече или по-малко нормален социален живот. Тежките форми на тревожно разстройство обикновено са свързани със загуба на работа и избягване на социални контакти.

Паническо разстройство

Това е внезапен пристъп на страх или отчаяние. Той възниква в отговор на ситуация/обект, от който се страхувате, или се появява неочаквано, т.е. без причина. Той е непредсказуем и продължава около 10 минути.

Пристъпът се характеризира с ускорен сърдечен ритъм, изпотяване и замайване, евентуално задух, гадене и болка в гърдите. Хората с панически пристъп често бъркат тези симптоми със сърдечен удар.

Пациентите с паническо разстройство избягват местата, където са имали паническа атака в миналото, или местата, които им напомнят за тази ситуация.

Обсесивно-компулсивно разстройство

Тези мисли водят до безпокойство, което след това води до повтарящо се извършване на определени натрапчиви действия (компулсии) в опит да се облекчи безпокойството.

Пример за това е мисълта за наличието на бактерии в заобикалящата ни среда (обсесия), последвана от често миене на ръцете (натрапливост), след това многократно проверяване на нещата (заключени врати, изключени уреди в къщата), изпълнение на задачи в определен ред и т.н.

Прочетете повече в статията:
Какво представлява обсесивно-компулсивното разстройство + симптоми и лечение

Фобии и социални фобии

Това е необоснован и прекомерен страх от определени предмети, ситуации или дейности, които по принцип не са опасни. Пациентът осъзнава, че страхът му е прекомерен, но не може да го контролира или преодолее.

Примери за това са страхът от летене, паяци, височини и др.

Социалната фобия е страх от ежедневни социални ситуации и взаимодействия с хора. Това е страх от срам, унижение, отхвърляне или игнориране от обществото, който води до избягване на тези ситуации.

Посттравматично стресово разстройство

Това разстройство възниква в резултат на травматично или насилствено събитие, случило се в миналото на пациента (злополука, насилствено престъпление, природно бедствие). Ситуацията се връща към него под формата на кошмар или ярки спомени.

Агорафобия

Агорафобията се появява при хора, намиращи се в ситуации, в които имат чувството, че не могат да избягат или че няма да получат помощ, ако имат нужда от такава.

Тя включва например страх от затворени пространства, от обществени места, от тълпи, от напускане на дома, от пътуване с обществен транспорт, от стоене на опашки, от самотни места и т.н.

Как се проявяват тези разстройства?

Симптомите на тревожните разстройства зависят от вида на разстройството, както и от конкретния пациент.

При тези разстройства психологическите симптоми много често се съчетават с физически симптоми. Понякога се наблюдават и промени в поведението на човека.

Табличен преглед на най-често срещаните симптоми на тревожните разстройства

Усложнения на тревожните разстройства и тяхното предотвратяване

Едно от най-честите усложнения на тревожните разстройства, особено ако не се контролират и лекуват, е развитието или влошаването на други психични и физически разстройства.

Става дума например за развитие на депресия, зависимост от психоактивни вещества, хронични храносмилателни проблеми, хронична болка или за развитие на социална изолация, проблеми с функционирането в училище или на работа, понижено качество на живот и мисли за самоубийство.

Тъй като точната причина за тревожността не е известна, превенцията на тревожните разстройства включва усилия за намаляване на отрицателното въздействие на симптомите върху индивида.

Пациентите с вече съществуващо тревожно разстройство трябва да останат активни и да се занимават с дейности, които им доставят удоволствие и в които се чувстват добре. Те трябва да избягват алкохола, наркотиците или прекомерното количество кофеин, които засилват тревожността.

Намаляването на стреса, здравословното хранене, достатъчният сън или спирането на тютюнопушенето също могат да помогнат за подобряване на симптомите.

Някои лекарства също могат да влошат симптомите на тревожност. Консултирайте се с Вашия лекар или фармацевт, за да разберете дали това се отнася и за лекарствата, които приемате в момента.

И накрая, но не на последно място, познаването на вашето разстройство и посещението при лекар е важна стъпка.

В какви ситуации е необходимо да се обърна към лекар?

• Ако изпитвате прекомерно безпокойство, което се отразява негативно на функционирането ви на работното място, междуличностните отношения или на която и да е друга област от живота ви.
• Ако не успявате да контролирате в достатъчна степен страха и тревожността си.
• Ако страдате от друго психично заболяване.
• Ако изпитвате тревожност в съчетание с депресивни чувства, употреба на алкохол или наркотици.
• Ако подозирате, че тревожността Ви може да е свързана с физическо заболяване.
• Ако изпитвате мисли за самоубийство или поведение.

Какво включва диагностиката и лечението на тревожните разстройства?

Първата стъпка при диагностицирането на тревожните разстройства е да се изключи физическо заболяване, което би могло да бъде основната причина.

Диагнозата на тревожността обикновено е субективна и се основава до голяма степен на наблюдение. Тя се състои от оценка на психичното здраве, психологичен въпросник и понякога клинични тестове, за да се изключат други заболявания с подобни или същите симптоми.

Понастоящем са налични скринингови тестове за определяне на причината и дори на тежестта на тревожността.

Лечението на тревожните разстройства се състои от няколко стъпки, които винаги действат като интегриран набор от мерки.

Всяко тревожно разстройство има уникален профил. Повечето разстройства реагират на набор от режимни мерки или фармакологично лечение.

Режимните мерки включват например промяна на начина на живот, диета, терапия за релаксация и медитация, психотерапия, поведенческа терапия или когнитивно-поведенческа терапия.

Фармакологично лечение означава лечение с медикаменти.

Тези две лечения действат самостоятелно или в комбинация.

Поведенческата терапия учи пациента да променя обичайното си поведение, което може да допринася за чувството на тревожност.

Целта на когнитивно-поведенческата терапия е да помогне на пациента да промени обичайните си начини на мислене и реагиране в допълнение към самото поведение, така че да се намали чувството на тревожност.

В някои случаи се използва и експозиционна терапия. Тя включва излагане на пациента на ситуации или предмети, които предизвикват страх и тревожност, с цел постепенното им отстраняване.

Във фармакологичното лечение на тревожните разстройства се използват няколко групи лекарства. Става дума за лекарства с анксиолитичен ефект. Тези лекарства не лекуват основно тревожните разстройства, но носят облекчение на негативните им симптоми.

Целта на лечението на тревожността с медикаменти е не само да се потиснат нейните психологически симптоми, но и да се облекчат физическите.

Табличен преглед на групите и отделни примери за лекарства, използвани при лечението на тревожни разстройства

Как действат тези лекарства?

Въпреки че всички горепосочени лекарства произвеждат ефект под формата на облекчаване на симптомите на тревожност, всяка група лекарства има малко по-различен механизъм на действие.

Бензодиазепините действат, като удължават действието на гама-аминомаслената киселина. Тази киселина е инхибиторен невротрансмитер, който действа в мозъка. Тя намалява активността на нервните клетки. Тя гарантира, че произведените нервни сигнали са балансирани, а не преувеличени.

По този механизъм бензодиазепините осигуряват бързо облекчаване на симптомите на тревожност. Освен анксиолитичния си ефект те са седативни, хипнотични, релаксиращи скелетната мускулатура и антиконвулсивни.

При употребата им може да се развие зависимост и толерантност към бензодиазепините. Във високи дози те потискат дишането и сърдечната дейност.

Антидепресантите са мощни анксиолитици, които се използват особено когато тревожността се появява във връзка с депресия. Те действат чрез промяна на нарушенията в невротрансмитерните системи, т.е. нивата на серотонин, допамин или норадреналин.

• Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина повишават нивата на серотонина.
• Моноаминооксидазните инхибитори намаляват разграждането на серотонина, норадреналина и допамина, като по този начин повишават техните нива.
• Трицикличните антидепресанти блокират обратното захващане на серотонин и норадреналин, като по този начин повишават нивата им.

Анксиолитикът буспирон е агонист на серотониновите рецептори. Той предизвиква в организма ефекти, подобни на тези на серотонина.

Той има сравними ефекти с бензодиазепините, но предизвиква минимално седиране и не предизвиква зависимост и толерантност.

Бета-блокерите са лекарства без анксиолитично действие. Те не повлияват психологическия компонент на тревожността.

Използват се за контролиране на физическите прояви на тревожност и страх, т.е. сърцебиене, ускорен сърдечен ритъм, треперене, учестено дишане, изпотяване, треперене и др.

Анксиолитици от растителен произход или като хранителни добавки

Освен в самите синтетични наркотици, анксиолитични вещества могат да бъдат открити и в природата, дори в храните.

Тези вещества, както и в случая с наркотиците, въздействат върху небалансираното ниво на невротрансмитерите в мозъка, а също и върху нарушената ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза.

Например производството на допамин в организма се повишава от вещества като витамин С, витамин D и витамин Е, омега-3 мастни киселини или аминокиселината L-теанин (съдържа се в зеления чай).

Освен това аминокиселината L-триптофан и нейните прекурсори, витамините от група В, витамин D, селен или омега-3 мастни киселини увеличават производството на серотонин.

Аминокиселините са градивните елементи за производството на невротрансмитерите. Витамините действат като кофактори, необходими за процеса на синтез на невротрансмитерите.

Приемът на тези вещества, например в храната или под формата на хранителни добавки, може значително да спомогне за промяна на основния физиологичен състав на невротрансмитерите в организма.

Таблица на анксиолитични хранителни добавки

Някои растения също са се оказали полезни при лечението на тревожност.

Растенията и тяхното съдържание не са градивни елементи на невротрансмитерите, нито пък функционират като кофактори в синтеза на невротрансмитерите.

В сравнение със синтетичните лекарства те не проявяват толкова сериозни странични ефекти.

Табличен преглед на растителните анксиолитици