Жълт кантарион: какво представлява и какви са ефектите му? + странични ефекти

Жълтият кантарион съдържа активните вещества хиперицин и хиперфорин. Той има предимно антидепресивно действие.

Hypericum perforatum или жълт кантарион принадлежи към семейство с около 500 вида растения. Някои от тях се отглеждат заради атрактивните си цветове. Листата на растението имат черни точки от долната страна.

Цветовете обикновено растат с пет венчелистчета. Характерно за тях е, че имат много тичинки. Плодовете са сухи капсули.

Друг вид от това семейство е Hypericum calycinum, наричан "Розата на Шарон". H. hypericoides, наричан "Кръстът на Свети Андрей", се отглежда като декоративен храст заради жълтите си цветове.

Активните съставки имат следните ефекти:

• антидепресант - подобрява настроението
• антисептични - срещу микроби
• противовъзпалително средство - против възпаление
• отхрачващо - подобрява отхрачването
• имуномодулиращо - тонизира имунната система

Хиперикум перфоратум не само през последните години е доста търсено растение заради ефектите си. Може да се закупи в аптеката, най-често под формата на капсули, таблетки, течни екстракти, мехлеми или масло.

Анксиолитици или какво лечение на тревожността познаваме?

История и легенди

Вероятно жълтият кантарион е споменат за първи път от гърка Педаниос Диоскуридис през I в. от н.е. Използван е при хематоми (натъртвания), кожни раздразнения и изгаряния.

По-късно известният швейцарски алхимик Палацелз споменава за употребата на жълтия кантарион. Той открива, че е необходимо той да бъде стерилизиран чрез варене. След това е полезен за лечение на болка и тревожност.

Древните лечители и билкари обикновено са използвали това растение за лечение на наранявания и инфекции. Те са отчели като много важно успокояващото му действие, особено под формата на масло.

Маслото се е абсорбирало през кожата. То обаче се е използвало и под формата на отвара, която се е приемала през устата.

По-късно кръстоносците донасят растението със себе си като ефективно средство срещу вещици и техните магии. Те също така използват мехлеми, направени от цветовете и листата, за лечение на бойни рани.

През XII в. рицарите използвали превръзка от растението жълт кантарион при кървене, а също и за лечение на рани. През този период отвара от растението се използвала за обладаване от демони (или се вдишвала).

В миналото вярващите хора са дали на балсама от кървавочервените цветове име, свързано с кръвта и раните на Спасителя, т.е. масло от Йоан.

"Когато ученикът, когото Господ много обичаше, стоеше проснат в подножието на кръста, той послушно събираше растенията, поръсени със светата кръв, за да ги раздаде по-късно на благочестивите вярващи като скъпоценен спомен за смъртта на Спасителя."

Пресният сок от тази билка е червен на цвят и така ни напомня за кръвта на Спасителя. На празника на св.

В древността девойките правели венци от това растение. Всеки, който искал да танцува около огъня на Гергьовден, трябвало да носи този венец на главата си. Наричат го още гергьовденски венец. Когато девойката хвърляла клоните в реката и когато цветовете отново разцъфтявали, тя трябвало да има жених през следващата година.

През Средновековието растението оформяло много типични ритуали, особено свързани с празника на Свети Йоан. Хората окачвали растението над вратите на къщите и църквите, вярвайки, че то ще ги предпази от вещици и тъмни сили.

Хората поставяли стръкове и във възглавниците си. Вярвали, че Спасителят ще дойде на сън при Свети Йоан, ще им даде благословия и ще ги запази живи за дълго време. Понякога ги използвали като талисман в молитвеника или в Библията.

В Горна Австрия вярвали, че парче жълт кантарион, поставено между две филии хляб, предпазва добитъка от болести.

За чая се събира цъфтящото стъбло. Поднася се в доза 1 чаена лъжичка на ¼ литър вода, кипва се и сместа трябва да се запари.

Използва се при нервни увреждания и нервни разстройства, но също така и при мускулни разстройства от претоварване и т.н. Добър е и при тригеминална невралгия и диария.

Тинктурата - наричана още "арника за нерви" - е полезна при нервни болки, увреждания на нервите, възпаления на нервите, но също така и при безсъние и депресия.

Жълтият кантарион може да се използва като добавка за вана. Съберете цъфтящото стъбло. Правете по 6 вани на крака. Подходящ е и за лечение на болка и централната и периферната нервна система.

Запарка от жълт кантарион се използва при рани, кървене и леки ожулвания.

За маслото се събират само цветовете. Цветовете, събрани през деня на слънце, се поставят свободно в бутилка и се заливат със зехтин, като трябва да бъдат потопени в маслото. След това този запечатан съд трябва да се постави на слънце или на топло място за няколко седмици.

След тази подготовка зехтинът се филтрира през кърпа и се изстисква остатъка. Препоръчва се да се съхранява в тъмни бутилки.

Маслото е подходящо за лечение на отворени рани, кръвонасядания, облекчаване на възпаления и болки, както и при болки в гърба. То може лесно да се втрива в кожата.

Полезно е и при груба кожа на лицето, изгаряния, подути лимфни възли, ишиас или ревматизъм.

Може да се използва локално за лечение на болки в тригеминалния нерв. Отлично е и върху изгоряла от слънцето кожа за облекчаване на последиците от слънчевото изгаряне. Бебетата бързо ще се успокоят, когато се втрият в болното коремче.

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum) расте по меса, край пътища и гори в Евразия и Северна Африка.

Той цъфти от юли до септември, когато се събира и реколтата.

Растението е от голямо значение в билкарството и медицината. Билката е висока 25-60 см. Тя дава златистожълти цветове, които растат от разклонени стъбла. Когато отвореният цвят се смачка, от него изтича червен сок.

Съхранява се в затворени тъмни стъклени или ламаринени съдове в сух или маслен вид.

Жълтият кантарион може да се използва и за лечение на говорни нарушения, неспокоен сън, истерични пристъпи, нощно напикаване, депресия, лунатизъм, нервни болки и увреждания, възпаление на нервите.

Hypericum perforatum помага на жените да регулират менструалния си цикъл. При подрастващите момичета жълтият кантарион е полезен за благоприятното развитие на женските полови органи.

Растението съдържа вещества като хиперицин, псевдохиперицин и хиперфорин.

Използва се при лечение на депресия, симптоми на менопауза и нервни разстройства.

Безопасност и странични ефекти

Препаратът трябва да се приема в продължение на максимум дванадесет седмици.

Нежеланите реакции включват: 1:

• Възбуда
• тревожност
• замайване
• сухота в устата
• безсъние
• главоболие
• чувствителност към слънчева светлина (фоточувствителност)
• алергична реакция

Пациентите трябва да се консултират с лекар, преди да приемат препарати от жълт кантарион, ако приемат някоя от следните групи лекарства: седативи, антидепресанти, химиотерапевтични средства, имуносупресори, антиконвулсанти, антипсихотици.

Жълтият кантарион може да взаимодейства и с алкохол, аспирин, дигоксин, варфарин.

Приемът на екстракта не се препоръчва при често излагане на слънце (повишава свръхчувствителността към слънцето).

Поради това е необходимо да се избягва престой на слънце, да се предпазвате чрез използване на слънчеви очила и дрехи с дълги ръкави.

Разбира се, терапевтичната светлина или солариумът също трябва да се избягват.

Продуктите от жълт кантарион не са подходящи за деца.

Екстрактите от растението могат да предизвикат спонтанен аборт, затова употребата му при бременност не се препоръчва.