Джинджифил: Какво въздействие върху организма оказва тази подправка върху здравето?

Джинджифилът принадлежи към ботаническото семейство Zingiberaceae.

Представлява тревисто растение с луковица, дълга около 1 м. Израства със зелени, жълто остри листа. Надземната част на растението образува тръбовидна чашка с фуниевидна корона. Коронните листа са жълто-лилави с кафяви петна.

Джинджифилът вирее в богата на хранителни вещества почва. Расте на сенчести места в топъл и влажен климат.

История на растението

Смята се, че джинджифилът произхожда от днешна Индия и Малайзия, откъдето е пренесен в Средиземноморския регион още през I в. сл.

Според някои източници джинджифилът е бил познат като лечебно растение в Англия и Германия още през IX и X век от н.е. След това за много дълго време е изпаднал в забвение.

През XIII и XIV в. джинджифилът се разпространява допълнително от арабски и португалски мореплаватели. По това време той започва да се отглежда с търговска цел в Западна и Южна Африка. Днес Индия е най-големият му търговски производител.

Някои автори обаче твърдят, че най-добрият (и най-скъпият) джинджифил идва от Ямайка и Австралия.

Благотворното въздействие на джинджифила е известно от незапомнени времена, особено в източната медицина. Използван е в Китай, арабските страни, Тибет и Индия.

Именно индийското наименование на това растение - sringavera, е дало началото на сегашното му латинско наименование - zingiber, използвано за първи път от английския ботаник Уилям Роско. В негова чест един от сортовете джинджифил се нарича Roscoe.

В древната индийска медицина джинджифилът се е използвал за понижаване на холестерола, за предотвратяване на запушването на кръвоносните съдове и като средство за лечение на артрит.

Традиционната китайска медицина е открила и други приложения на джинджифила. Той се използва за подпомагане на храносмилането и при гадене. Използването му при ухапване от змия или като средство за лечение на плешивост може да бъде малко спорно.

Древните гърци и римляни са възхвалявали джинджифила заради гореспоменатия му ефект за подпомагане на храносмилането. В Англия дори са го добавяли към бирата. В арабската медицина джинджифилът се смята за афродизиак.

Днес той се използва предимно в кухнята като подправка или при приготвянето на различни напитки. По-широко разпространен е в източните страни. В Индия и Пакистан той е основна подправка и се добавя към почти всички храни и напитки.

В Карибския басейн джинджифилът се използва за приготвянето на киселец- традиционна коледна напитка. Ямайка е известна със специфичния си регионален специалитет - джинджифилова торта.

Характерният остър вкус на тази подправка се дължи на съдържащите се в джинджифила вещества - джинджероли.

Какво се събира?

Джинджифилът се отглежда заради подземната си част. Събира се и се използва неговото съчленено коренище. То представлява модифицирано стъбло, което образува корени. Отделните клетки на коренището са къси и цялото коренище се поставя в земята в хоризонтална равнина.

Какви са ефектите на джинджифила?

Джинджифилът може да има голям брой положителни ефекти. В експертните публикации се споменават по-специално следните:

• Противовъзпалителен ефект
• Антиоксидантно действие
• Антибактериален ефект
• противогъбичен ефект
• Антивирусен ефект
• Понижава нивата на кръвната захар - може да помогне при диабет
• Според някои проучвания намалява синтеза на мастни киселини и образуването на клетки на мастната тъкан. Поради това може да е от полза при опити за отслабване
• Ефект срещу повръщане и гадене
• Намалява температурата
• Понижава нивата на холестерола
• Противораковото действие на джинджифила в момента е обект на редица клинични изпитвания
• Джинджифилът е антиулцеративен (срещу стомашни язви) и гастропротективен
• Положителен имуномодулиращ ефект - повишава имунитета
• Подобрява репродуктивното здраве на мъжете и жените

Елате и прочетете повече за някои от тях:

Противовъзпалителен ефект

Противовъзпалителният ефект на джинджифила се дължи основно на вещества, наречени фенилпропаноиди. От тях най-важни за този ефект са така наречените гингероли. Те са ароматни съединения - феноли.

Пресният джинджифил съдържа няколко вида гингероли, които се различават по дължината на въглеводородната верига. Най-разпространеният гингерол е 6-гингерол. 4-гингерол, 8-гингерол, 10-гингерол и други са представени в по-малка степен.

Джинджеролите намаляват производството на някои ключови вещества, които са отговорни за възпалителните реакции в организма (наричани още провъзпалителни вещества).

А именно можем да споменем азотен оксид (NO), циклооксигеназа 2 (COX2), простагландин Е2 (PGE2), тумор некротизиращ фактор алфа (TNFα) и много други.

Като потиска производството на тези вещества, джинджифилът може да намали възпаленията от различен произход (напр. ревматоиден артрит).

Той се използва успешно като съставка в различни препарати за лечение на болка и възпаление на ставите. Намаляването на производството на провъзпалителни вещества е в основата и на благоприятния му ефект за намаляване на температурата и болката.

Други вещества, които действат синергично противовъзпалително с джинджеролите, са полифенолът джинджеренон А и шогаолите.

Джингеролите се съдържат само в пресен (суров) джинджифил.

При топлинната обработка и сушенето на джинджифила се получават други вещества като шогаоли и зингерони с допълнително благоприятно действие.

Страничните продукти от тези химични реакции променят вкуса на джинджифила, който е бил съхраняван и приготвян дълго време.

Антиоксидантно, антибактериално, противогъбично и антивирусно действие

Джинджеролите в джинджифила имат противовъзпалителни и антиоксидантни свойства.

Това се дължи на способността им да неутрализират силно реактивни съединения в организма, наречени свободни радикали. Тези съединения са способни да увредят различни органи в човешкото тяло.

Елиминирането на свободните радикали от организма (както например при бора) подпомага противовъзпалителния ефект на джинджифила. Други вещества, които имат този ефект, са гореспоменатите зингерони и органичните съединения бизаболени.

Като цяло джинджифилът съдържа до около 50 вещества с различна степен на антиоксидантна активност.

Джинджифилът е и антибактериален.

Смята се, че зингероните (A, B, C) са основният антибактериален компонент, но този ефект е общ за няколко съединения в джинджифила.

Проучванията потвърждават активност срещу бактерии като Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhimurium, Eacherichia coli и Helicobacter pilori. Заключенията им обаче са неубедителни и за потвърждаването им ще са необходими допълнителни изследвания.

Проучванията са единодушни относно полезността на джинджифила като подходящо помощно средство при бактериални инфекции.

Джинджифилът има противогъбична активност благодарение на съдържанието на гингерол и 6-гигердиол. Сред микозите, върху които джинджифилът оказва въздействие, можем да споменем дрождите Candida albicans. Прилагат се обаче подобни ограничения, както при антибактериалния ефект.

Изследванията са установили, че джинджифилът има висока активност срещу вируси. Проучванията са показали активност срещу грипен вирус и риновируси (риновирусите причиняват настинки и ринити). Установено е, че сескитерпените носят антивирусен ефект.

Затова чаят от джинджифил служи добре при грип и настинки.

Имуномодулиращ ефект

Повишаването на имунитета може да се разглежда като ефект от комбинацията от антибактериални, антивирусни, противогъбични, антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти. Всички тези ефекти в комбинация подобряват имунитета и помагат на организма да се бори с вредните влияния на околната среда.

Ефект против повръщане и гадене

При проучвания върху животни е доказано, че джинджеролите, галанолактонът и 6-шоаголът са инхибитори на рецепторите, които са отговорни за появата на рефлекса за повръщане в човешкия организъм.

По-нататъшни проучвания върху хора доброволци повече или по-малко потвърждават тази констатация. Те заключават, че джинджифилът е подходящо средство за лечение на повръщане и гадене от различен произход. Съгласни са обаче и с необходимостта от допълнителни изследвания в тази област.

Джинджифилът може да намери приложение при гадене при пътуване (кинетоза), гадене след диетични грешки или сутрешно гадене при бременност.

Влияние върху ендокринната система

Гореспоменатият 6-гингерол понижава нивата на кръвната захар и холестерола. По този начин той може да допринесе за подобряване на състоянието на диабета (особено на диабета тип 2). Освен това има благоприятен ефект върху проблеми, свързани с високи нива на холестерола, като например атеросклероза.

Той може да намали риска от запушване на кръвоносните съдове. Може да намали вероятността от сериозни сърдечносъдови (сърдечни) заболявания като инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност или инсулт.

Сред ефектите му върху ендокринната система е способността му да контролира синтеза на мазнини. Смята се, че джинджифилът може да има положителен ефект при опити за отслабване.

Противоракова активност

Противораковата активност на джинджифила е много обсъждана тема напоследък. Проучванията разглеждат рак на дебелото черво, гърдата, яйчниците и простатата.

Те са показали, че въпреки необходимостта от допълнителни изследвания, потенциалът на джинджифила като подходящо допълнение към противораковото лечение (в доза 0,5-2 g дневно) е повече от обещаващ.

Въздействие върху репродуктивното здраве

Ефектите на джинджифила по отношение на увеличаване на броя и подвижността на сперматозоидите досега са потвърдени само от проучвания с високи дози (500-1000 mg/kg телесно тегло) при плъхове. При мъжете е наблюдаван ефект на повишаване на тестостерона при високи дози (10-15 g/ден).

Безопасността на тази висока доза при продължителна употреба обаче все още не е потвърдена. Поради това такава употреба не може да се препоръча. Възможно е по-ниски дози джинджифил да подобрят качеството и броя на сперматозоидите при продължителна употреба.

Според други проучвания джинджифилът също така подобрява функцията на яйчниците и матката и увеличава шанса за забременяване. Проучванията обаче също са проведени само при плъхове.

По-добре документиран е ефектът на джинджифила върху дисменореята (менструация, свързана с болки и менструални спазми) и менорагията (необичайно силна менструация).

Проучванията по този въпрос стигат до заключението, че в доза от 250-2000 mg веднъж или два пъти дневно по време на менструация джинджифилът на прах доказано облекчава болката и спазмите.

Започването с доза от 300 mg два пъти дневно също така е намалило силата на кървенето. Освен това тези дози не са показали никакви или само леки странични ефекти.

Въздействие върху храносмилателния тракт

Благоприятното въздействие на джинджифила върху храносмилателния тракт е било известно още на древните народи. Джинджифилът действа като карминатив (намалява газовете в червата) и облекчава чревните спазми.

Той е и гастропротективен, тъй като увеличава секрецията на защитна слуз в стомаха. Това прави лигавицата на стомаха по-устойчива на вредни влияния. Може да има положителен ефект при стомашни възпаления и язви.

Джинджифилът увеличава производството на слюнка и стомашни сокове. Той подобрява апетита и подпомага храносмилането като цяло. Пресният джинджифил има благоприятно действие при запек. Обратно, сушеният джинджифил може да предизвика запек.

Най-разпространената форма на вътрешна употреба на джинджифил със сигурност е чаят:

• Порциониран чай под формата на сашета
• Чай от пресен джинджифил

Когато използвате наличен в търговската мрежа чай от джинджифил, процедурата за приготвяне е посочена на опаковката. Важно е да изберете чай от джинджифил, който съдържа джинджифил в достатъчно количество.

Някои от предлаганите продукти са само с аромат на джинджифил. Те може да не отговарят на вашите нужди.

Друг вариант е да приготвите чая си от пресен джинджифил. Предимството е, че знаете точно какво съдържа чаят ви. Недостатъкът е, че приготвянето му ще отнеме малко повече време. И така, как да приготвите правилно чая от пресен джинджифил?

Рецепта за чай от пресен джинджифил:

• 3-4 г пресен, обелен и настърган джинджифил
• 250 до 300 мл вряща вода

Залейте обеления и настърган на едро ренде джинджифил с вряла вода. Оставете да се запари за 15 до 20 минути.

Накрая прецедете настойката през сито или гевгир. Така ще се отървете от парченцата джинджифил, които вече не са ви необходими.

По този начин ще получите по-мек чай от джинджифил. Когато се пие редовно, той има повечето от горепосочените ефекти. Можете да го използвате, за да се сгреете в студените зимни дни. Ще бъде добре да се пие и при възстановяване от заболяване.

Може да се използва и при гадене след диетични грешки (внимавайте, не такива при бременност!). Така приготвеният чай трябва да се пие пресен не повече от 3 пъти дневно.

За приготвяне на чай при сутрешно гадене по време на бременност използвайте максимум 1 г джинджифил на 250 до 300 мл вода. Това е максималната дневна доза! Тя може да бъде разделена на по-малки дози при необходимост.

По време на бременност е добре да се консултирате с лекар относно възможната употреба на джинджифил.

Ако предпочитате по-силен, по-пикантен чай, можете да използвате до 15 г джинджифил на 250-300 мл вода. Този чай обаче може да не е по вкуса на всеки.

Той е много остър.

Може да се използва например като гаргара при болки в гърлото или като напитка след особено тежко хранене.

Отново се препоръчват максимум 3 чаши дневно.

Джинджифилът има няколко варианта за външна употреба:

• Предлаганите в търговската мрежа препарати обикновено съдържат други вещества с противогъбично действие.
• Някои мехлеми и кремове, използвани за облекчаване на болки в ставите и опорно-двигателния апарат, също съдържат джинджифил.
• Под формата на етерично масло от джинджифил. Според ароматерапевтите то облекчава гаденето и болките в ставите.

Противопоказания

Наличните клинични проучвания показват, че при дози от 1 до 4 г джинджифил на ден няма противопоказания за употребата на джинджифил.

По-високи дози не трябва да се дават при:

• лечение с антикоагуланти (лекарства за разреждане на кръвта) - джинджифилът засилва действието им
• лечение с имуносупресивни лекарства (лекарства за потискане на имунния отговор на организма) циклоспорин - джинджифилът намалява концентрацията на циклоспорин в кръвта и по този начин намалява ефекта му
  • Препоръчително е да не консумирате джинджифил, докато се лекувате с това лекарство.
• лечение на диабет - джинджифилът увеличава ефекта на лекарствата, използвани за намаляване на концентрацията на кръвната захар
• наличие на камъни в жлъчката - джинджифилът може да засили коремната болка при това състояние
  • Употребата на джинджифил при това заболяване е напълно изключена.

По-високи дози (10-15 г дневно) не се препоръчват дори при бременност поради възможността за повишаване на нивата на тестостерона. Дозите, използвани за облекчаване на сутрешното гадене (до 1 г дневно), са с порядък по-ниски и се считат за безопасни.

Джинджифилът може да намали количеството на мастноразтворимите витамини (A, D, E и K) и желязото, които се абсорбират в тънките черва. Това трябва да се има предвид при дозирането на мултивитаминни добавки с джинджифил например.

Достатъчното време между добавките ще реши този проблем.

Странични ефекти

Много високи дози от вътрешно приеман джинджифил предизвикват киселини. Прекомерната външна употреба (напр. нанасяне на мехлеми, съдържащи джинджифил) може да причини контактен дерматит, т.е. дразнене на кожата.

Заключение

Научихте, че джинджифилът не трябва да се използва само в кухнята. С правилната дозировка и малко внимание джинджифилът може да бъде чудесен помощник срещу много заболявания.

Ще го опитате ли следващия път, когато се простудите?